На 7 ноември Алексей Пивоваров (главен редактор и главен продуцент на базираната в САЩ рускоезична медийна RTVI) публикува в профила си в YouTube филмя „Гибелта на империята“, който за пръв път е излъчен по телевизия НТВ още през 2013 г. В този документален филм Анатолий Чубайс, един от реформаторите от 90-те години, а сега управител на борда на държавната компания „Роснано“, казва за времената на брежневския застой: „Към този момент цялата страна с изключение на няколкостотин хиляди идиоти, е разбирала, че е изградена върху лъжа“.
Последваха стотици новинарски съобщения, че „Чубайс нарече идиоти вярващите в искреността на режима граждани на СССР“ (заглавието е истинско, не съм го измислил) и в резултат на това темата се нареди сред водещите в „Яндекс.Новостей“.
Наложи се самият Чубайс да коментира тези думи от преди 6 години, а Пивоваров написа във „Фейсбук“, че „не преставам да се удивлявам от припорада на информационния шум“, тъй като „преди 6 години този филм мина по федерален канал и всичко беше тихо“.
Какво се промени за тези 6 години?
Вече писах, че през това време бе изградена полуавтономната токсична система, състояща се от най-големите кремълски средства за масова информация, лоялни блогъри и общественици, мрежи от „анонимни“ канали в Telegram, ферми от платени коментатори плюс спецслужби, наредили се на хранилката, които трупат лайкове и критики, както и брой гледания и прочитания.
Всички те се занимават с хибридна промяна на общественото мнение чрез подмяна на фактите и на дневния ред – от това, което се обсъжда в социалните мрежи до същия този Топ „Яндекс.Новостей“, превръщащ се в нещо като огледало на подлежащата на деформиране реалност. В един момент можеше да ти се стори, че всезнаещите ръководители на тази екосистема всеки ден спускат „на земята“ списъци с имена и теми, но сега става все по-ясно, че имаме работа с полуавтономност на тази токсична среда, в която всички действащи лица са свързани хоризонтално.
Безспорно, с известна ритмичност продължава „спускането“ и понякога може да се дойде до заповед против конкретен човек или нареждане да бъде заглушена набираща популярност информация, пусната от несистемната опозиция.
Но трябва да се признае, че в момента в повечето случаи системата работи самостоятелно. На някого му е скучно, някой разчиства лични сметки, някой трябва да изпълни план за брой посещения (историята с Чубайс, впрочем, прилича най-много на последното), някой изпълнява незаконна заповед – причините може да бъдат много, но резултатът винаги е един.
Започва масирано налагане на темата, която веднага бива подхваната от други елементи на екосистемата, а след тях, уви, и останалите по-прилични издания. За много медии присъствието на една новина сред водещите на „Яндекс“ е напълно основателен повод да се включат и фактически да усилят присъствието ѝ още повече.
Преди две седмици бях убеден, че не е имало инструкции да бъде смачкан филологът Гасан Гусейнов*, а сега също съм убеден в случая с Чубайс, че никой не е нареждал да бъде атакуван един напълно лоялен ръководител на държавна корпорация. Медийната глутница прекрасно знае кой може да бъде захапан и кой не бива да бъде пипан.
Разбира се, в особени случаи тази глутница яростно се нахвърля – срещу системните и несистемните либерали, общественици, които „излизат извън границите на позволеното“. По този начин биват налагани – като с кучето на Павлов – условни рефлекси: така може, а така не бива. Както Гусейнов не можеше да пише за съвременния руски език, а Чубайс – да се изказва за времето на застоя при Брежнев.
Това е не просто хибридна форма на мека цензура (можеш да казваш, каквото искаш, но бъди готов 3 дни да те бомбардират с цялата артилерия), но и също така е самодоволно опиянение на силния по отношения на слабия.
Формално погледнато, ако говорехме за обществото по учебник, всеки има право да коментира всяко изказване. В това се състои и реализирането на свободата на словото. Но медийно-политическите реалности в съвременна Русия са такива, че това работи само в едната посока – опонентите на властта просто нямат достатъчно медийни ресурси, за да разгърнат поне една ответна атака.
И в крайна сметка това прави нашето дисфункционално гражданско общество още по дисфункционално и удължава пътя ни към реална конкурентна демокрация.
Авторът е един от основателите на KF Consulting, бивш журналист, медиен консултант и бивш директор на цифровите проекти на RTVI. Коментарът му е публикуван в московския в.“Ведомости“ под заглавие „Хибридна цензура за всички. Ресурси ма медийни атаки в днешна Русия имат само привържениците на властта“.
*Атаката срещу доктора по филология от Висшата школа за икономика Гасан Гусейнов бе заради негова публикация във „Фейсбук“, в която той нарече руския език „немощен и от клоаката“. Това определение бе раздухано от социалните мрежи и подето от медиите, а той обясни, че не е имал предвид „руския език изобщо, а как го използват днес руснаците, средствата за масова информация, политиците, юристите, органите на реда, които буквално издевателстват над него“. Конкретният му въпрос бе „защо някои в Русия си мислят, че руснаците в Украйна не могат да добавят към своя език и украински“, а отговорът бе: „Защото, като пристигнат в Берлин, например, тези умници не се изненадват да видят по павилионите вестници не само на немски, но и на руски, турски, сръбски, френски, гръцки, полски, английски, италиански. А в Москва, с нейните стотици хиляди украинци, татари, киргизи, узбеки, китайци и немци е невъзможно да намериш нещо на друг език, освен на този немощен руски от клоаката, на който днес говори и пише тази страна.“
ИЛЯ КЛИШИН, „Дневник“
Каква е вашата реакция?
