Сн.8-95: За принос към фотографията на Любен Манолов е връчена грамота от Христо Николов –председател на Общинската организация на Движение „Русофили”-Несебър
Възрастта не е порок Любен МАНОЛОВ на 70 години Професия фотограф…
Интервю на Максим МОМЧИЛОВ
Несебърският фотограф Любен Манолов /Любчо/, започва да работи като фотограф на 1 април 1985 г. / не е шега/ в редакцията на несебърския вестник „Слънчев бряг прес”.Във всеки брой на вестника точното му око и ръка оставят спомен от играта със светлината, жеста и образа. На неговото изкуство, произлизащо от голямото му сърце и топла усмивка, се удивляват много ценители, а редките му изложби са културно събитие. Да уловиш момента, позата, слънцето, вятъра, това не е просто натискане на „спусъка“, това е талант, усещане, виждане. Всеки може да грабне фотоапарата и да тръгне да снима, но малко са хората като Любен Манолов, които в продължение на 34 години ни предоставят чрез своите кадри събития, концерти, знакови срещи, природа – всичко важно за Несебър.
Несебърският фотограф изразява своето лично отношение към запечатаното чрез ракурс, светлина, перспектива, точен момент…Там в тълпата, скрил лицето си зад обектива, винаги там в сенките, на пост, да улови момента, да ни предостави най-добрата картина, да ни разкрие тайни които ние често изпускаме. Фотографията не е безпристрастно огледало на света.
Първата фотоизлжба от тях, в съвместителство с Георги Бодуров, е тематичната фотоизложба под мотото: „Несебър – моят град” през септември 1995 г. 30 интересни цветни и черно-бели снимки запечатали в мигове несебърското ежедневие около морето, музеите, пристанището, смяната на сезоните, отношенията между хората и животните.Сред фотографиите се открояват: „Десет бала вълнение”, импресиите: „Към небесата” и „Сън”, зимните снимки в черно-бяло: „Приятел” и „Гергана”.
Втората фотоизложба е под мотото: „Несебър – 20 години обект на Световното наследство” през юни 2003 г. Освен исторически забележителности снимките от тази изложба отразяват и оня ъгъл през обектива, който обикновено се нарича авторово отношение към заобикалящата действителност. А според Любчо изкуството, в това число и фотоизкуството, трябва да радва.
Третата изложба “Несебър през обектива на фоторепортерите” – съвместна проява на фоторепортери от бургаски и несебърски медии. Изложбата бе посветена на 45-годишнината на несебърския вестник “Слънчев бряг прес” – юли 2006 г.В експозицията по покана на Любен Манолов присъстваха със свои уникални снимки от Несебър десет фоторепортери от Бургас и града-домакин: Тодор Ставрев от БТА и неговият колега от „Черноморски фар” Станислав Ярмин, Татяна Стефанова от „Морски труд” и Николай Недев от „24 часа местен”, Румен Ръканов от „Компас”, Иван Гочев от „Бургас днес и утре”, Тодор Чанев от телевизия „Прима сат”,несебърските фотографи Георги Бодуров и Ангел Спасов.
За фотографията човек би трябвало да вижда, но и от време на време, и да пише.Талантът на топ-десятката фоторепортери привлече за дълго внимание върху фотосите на многобройните официално гости на изложбата, а след туристическия сезон 27-те рамкирани фотоси бяха представени на Общинския съвет, за да бъдат връчвани като представителен дар от града при посещения от официалните мисии.
Не е преувеличено, майсторът-фотограф Любчо Манолов е известен с прословутата си скромност и отразява красотата и събитията в несебърската община. Освен във вестник „Слънчев бряг прес“ неговите чудесни снимки илюстрират и публикации в сайтовете „Несебър инфо” и „Несебър нюз”.
Четвъртата изложба по случай 50-годишнината на вестника е идеен проект на Любчо Манолов заедно с кмета на община Несебър Николай Димитров за билборда „Да пазим Несебър“.За основа е снимка на Несебър от началото на 20 век,когато градът е бил само на старинния полуостров.Вижда се старата мелница,контурите на града и провлака,който често е бил заливан от морето.Знакът на община Несебър,логото на ЮНЕСКО и на Световното културно наследство ,внушават стремежът на общината и нейните граждани и гости,че този град трябва свято да се пази.
И още нещо, фотографът е синтез на техниката и естетиката, обичащ точността, яснотата, податлив на поривите на вдъхновението, човек на чувствата и съзерцанието. Фотографът влиза в ролята на летописец на епохата, което му вменява особена отговорност. Пред него се разкрива целина, в която трябва да проправя пътища и пътечки, да набелязва места, с различни функционални възможности за фотографиране.
Естетиката не дава рецепта и не осигурява гарантиран успех. Тя дава ориентири в търсенето, резултат от което зависи от таланта и труда на автора.Един кадър може да ти покаже цял непознат свят, да те отведе на неподозирани места, но също така може да ти разкаже история, да събуди в теб емоция и да внуши чувство.
За щастие все още има хора, които знаят същността и смисъла на тези думи и ги прилагат в творчеството си. Любен Манолов е един от тях.
Максим МОМЧИЛОВ
Каква е вашата реакция?
