Димитровден Една от височините на Несебърското време Димитър Янков, един от тях на Димитровден
Автор: Максим МОМЧИЛОВ
Отдавна е прозряно и казано – и то хубаво! Със смъртта на всеки от близките ни хора нещо и в нас умира.Остава някаква празнина, понякога цяла бездна,която с времето може повече или по-малко да се запълни,но може и да си остане все такава. Казва се, че времето лекува.Но наистина ли е така,винаги ли е така и всякога ли времето е спасителен лек за загубилите близък?
Минават дни ,месеци,години – и сякаш започва лековитото действие на времето,за което са говорили мъдреците от древността,но и без техните мъдрости човек чувства,че бавно-бавно,някак си неусетно празнината започва да се запълва,и болката стихва.
Но не винаги! Има нещо нелечимо и непреодолимо в загубата на близкия човек, особено когато тя е изневиделица.А животът на Димитър Янков бе прекъснат в крачка от злодейска ръка, насочена от още по-злодейски замисъл.Така неочакваната и поразяваща трагична новина направи от нас вечни негови длъжници.
Времето лекува, но не винаги.И днес продължава да ни е мъчно, че Димитър Янков си отиде от този живот преждевременно. Не е нито справедливо,нито дори допустимо,че този човек го няма!Смъртта винаги изненадва.След първоначалния шок настъпва мъката, а заедно с нея връхлитат и спомените.
С какво ще запомнят съвременниците Димитър Янков?Мисля, че е излишно да убеждавам този или онзи в човешката и гражданската смелост на Димитър Янков.Тя е пословична.
Познавах Димитър Янков,когото повечето хора наричаха Чичо Митко,от двайсетина години.Голяма част от този период беше запълнена в общуване с него по работа и в свободното ми време и, ако трябва да изразя най-кратко и най-обобщено впечатленията си от неговата личност мога да го направя с три думи: Една Добра Сила.
Той беше човек взискателен към себе си, самоизградил се, самодоказал се, себенадмогнал се приживе.Хората ,които го познават знаят,че той беше скромен ,с нежелание да блести.Опитващ се да прикрива с отсъствие на показност присъствието на своята класа. Имах възможност да го наблюдавам,а и да съпреживявам с него най -различни ситуации-в бизнеса,в политиката, в общинския съвет и на маса.Навсякъде е действал като една добра сила. Чужд на всякакви дребнавости, в ежедневието беше щедър и толерантен към хората,независимо от тяхното социално положение.С всекиго работи всеотдайно, на всекиго помогна, на всекиго даде нещо от себе си.В същото време проявяваше смелостта и авторитета да отстоява открито и ясно своите позиции – безкомпромисно и честно.Неговата страст-да казва истината ,да не я завоалира, лишен от всякакви смекчаващи стратегии, които са типични за днешната ни обществена действителност, увеличиха съратниците му, спечелиха му нови съидейници,но и не само приятели .
Като всеки истински политически мъж Янков имаше много и всевъзможни врагове. Имаше периоди, когато те го атакуваха злостно и от ляво и от дясно. Обливаха го с мръсотии, за да го уплашат и унизят.Но личността му стоеше много по-високо от пигмеите на омразата.Тя не само ги потискаше ,но и респектираше. Може би затова покойникът беше оплакан толкова шумно.Но защо ли?Макар и мъртъв, той пак е далече пред тях. Димитър Янков загина, отстоявайки интересите на Община Несебър и нейните жители.Злокобна ръка отне живота му, но и го беляза с безсмъртие. Защото той жалонира пътя на Несебър, като кауза и свършено дело, като перспектива и верен ориентир не само за своите съвременници ,а и за тези след тях.Една от големите височини на несебърското време-днес и в бъдеще. Той ни даде,и продължава да ни дава своя урок по гражданско поведение. Един урок, за който заплати с живота си.А смъртта?Тя го съхрани и издигна над всички останали като още по-емблематична фигура, за която тепърва ще се пише и говори.Ето защо нека никой не се опитва да го превърне в спомен.
Максим МОМЧИЛОВ
Каква е вашата реакция?
