Предпочитам консерватизма пред бързо ликвидната посредственост

⁹
Студените, които с търпение учат в университета, излизат значително по-подготвени за реализация на пазара на труда от възпитаниците на школи, курсове и колежи, рекламиращи се с практическа насоченост

Интервю на Андрей Велчев

Проф. Вълканова, все по-често напоследък има негативни коментари по отношение на практикуващите журналисти, вкл. обвинения в некомпетентност. Според Вас, това дължи ли се по някакъв начин и на качеството на образованието по журналистика?

Журналистиката е една от професиите с висока обществена значимост, a в същото време не е сред „регулираните професии“, чието упражняване да е детерминирано от законови и административни актове и разпоредби. И макар че изисква специфична и висока квалификация, определена правоспособност за практикуването ѝ не се изисква. В медиите работят хора с различни образователни и квалификационни профили, на практика от голям брой специалности от хуманитарните и социални науки, а и от другите направления – не единствено от висши училища, които обучават по журналистика. Така че не може да бъде генерализирана отговорността по подготовката на практикуващите журналисти единствено спрямо образователните институции по журналистика.
Подготовката на практикуващите журналисти е различна. Факултетът по журналистика и масова комуникация като образователно звено за сферата на масовата комуникация дава, мисля, отлична основа за развитие и специализация. От индивидуалните усилия на младите колеги зависи как ще „усвоят“ предлаганите знания, умения, как ще развият събраното, натрупаното знание в Университета, не просто за да се впишат в средата, но и да я подобряват и да работят за по-качествените медии и за по-ефективните комуникации. Има и нещо друго – журналистите са по-скоро “посредници” – те не трябва да пишат за себе си, за колегията и за информираните, а за публиката. Високо специализираното послание е за професионалните издания, не за масмедиите.

Какво е мнението Ви като изследовател за медийната и комуникационната среда в България? Наистина ли липсва свобода?

Комуникационната среда не само в България, навсякъде по света се трансформира и преминава през динамични промени. До голяма степен загубата на доверие е свързана с комерсиализацията и с отстъпването от обществените функции на „четвъртата власт“, с често случващото се охотно прекрачване на качествената журналистика в PR-а и в масовата култура. Налице са няколко взаимосвързани процеса – очевидно отстъпление от ролята на коректив и на независима институция, трансформацията на медиите в продавачи на имидж и на влияние, филтриране и манипулиране на информацията, злоупотреба с медийно влияние, подмяна при селекцията на теми и при акцентите, едностранчиви гледни точки и конюнктурни влияния. Всичко това е факт. Между тези две крайни становища – че средата е била и по-тежка, от една страна, и че може да се сравнява с „плуване в сярна киселина“ от друга – стоят всекидневното поведение и убежденията на не толкова голяма група от хора, които неотклонно работят за прецизното новинарство, за взискателната публицистика и за качествената медия. Аз се надявам по-голям брой наши студенти да се присъединяват всяка година към тази група хора и да работят за подобряване на средата.
Вътрешната свобода не се преподава в училище, нито в университета. Опитваме се да преподадем на нашите студенти чувството за принадлежност към гилдия, професионална общност, да изградим самосъзнание на гражданска и професионална отговорност към обществото.
Аз вярвам, че може да се оказва системно противодействие на институционалния натиск върху журналисти и издатели, че всеки ден трябва да се отстоява свободата на словото и медийната свобода, правото на обществото на неманипулирана информация. Достъпът до информация всеки ден трябва да се отвоюва отново и отново, макар да е законодателно гарантиран. Важна е и борбата с административната гротеска (по Фуко), важни са добрите въпроси (не отговори), които откриват пътя към истината. Важно е съмнението, защото самоувереността и сигурността не са път към истината и фактите.

Светът на комуникациите, меко казано, се промени. Променя ли се достатъчно динамично българското висше образование в сферата на комуникациите? Кои са най-силните му страни? А кои са най-големите му дефицити?

Образователната система е консервативна, университетското образование е основано на предаване на цялостна система не само от знания, но и от ценности, стъпва на класическо и ново познание. Образованието по презумпция изостава и догонва практиката, в нашия случай редакционните практики и това не непременно е лошо. Това, което прави от една специалност специалност в университет е преподаването на онова базисно познание, което оформя светогледа и дава широтата на подготовката. Разбира се, без профилиращото знание, което подготвя за успешна реализация, е невъзможно да се мисли образованието в областта на комуникациите. Мисля, че ФЖМК предлага практическо ориентирано обучение, особено в специалностите “Журналистика” и “Книгоиздаване”. И това става на университетски, надредакционен терен, следователно дава и по-универсална подготовка, бекграунд, стандарти.

Как се справя ФЖМК с предизвикателствата, които очертахме в предния въпрос? Според Вас, може ли да се сравнява по качество и потенциал с чужди комуникационни школи и колежи? Какво, пак според Вас, би следвало да се направи, за да стане образованието във ФЖМК по-качествено и по-конкурентноспобно?

И студентите, и преподавателите, които учат и работят в европейски и световни висши училища, споделят удовлетворение от нивото на преподаване и подготовка във ФЖМК. По-важното: споделят го и нашите гости от чужди висши училища, които каним по Програма “Еразъм” или по други университетски инициативи и събития.

Нещо повече – те изразяват отличните си впечатления за високото качество на преподаване в университета. Разбира се, не си правим илюзии, че всичко е наред, има много какво да се желае – както по отношение на регулярното обновяване на материалната база, по отношение на включването на представителите на бизнеса и работодателите в обсъждането на учебни планове и програми, така и по отношение на предлагането на по-ангажиращо за студентите обучение с по-модерни и релевантни на съвременната среда курсове.

Но да подчертая – ФЖМК е част от университет, не е школа, не е колеж.

В този смисъл ние се придържаме и към други стандарти и имаме насоченост не само към практиката, но и към по-високи образователни и квалификационни стандарти, в това число към изследователски и научни програми.

Вие сте известна със своите разработки в областта на медийния и графичния дизайн – как се развиват тези две специфични сфери на медиите в България? Можем ли да говорим за „българска школа“ в тези направления?

Развитието на визуалната страна на комуникацията у нас преминава през сложни, често нелинейни етапи, има своите постижения, търпяла е и спадове. Има ярка българска традиция още от времето на ръкописната книга по отношение на композицията на пространството, по отношение на конструкцията на ръкописния шрифт, по отношение на орнаментиката. Последвалото развитие бележи и отстъпления от добрите традиции на българското графично наследство. Лично аз харесвам времето на 20-те и 30-те години на ХХ век с ярките имена на Илия Бешков, Борис Ангелушев, Васил Захариев, Стоян Венев, Александър Жендов, Николай Райнов, Веселин Стайков, Преслав Кършовски и много други, когато графичните стилове и практики не остава отминати от духа на времето – от модернизма, сецесиона, ар деко.

Имаме ярки имена и сега, които продължават традицията на художниците и графиците, работили у нас между двете световни войни в полето на приложната графика, на корицата и на шрифта.
Новите поколения художници, графици, типографи, уеб дизайнери черпят вдъхновения както от собствената ни българска традиция, така и от модернистките практики в Европа и по света през ХХ век. В това отношение съм оптимист, че лаизмът и полупрофесионализмът в комуникационния дизайн от началото на прехода в крайна сметка се преодолява.

Преди 10-ина години много хора тревожно обявиха, че „…мишката ще изяде книжката“. В същото време интересът към четенето навсякъде расте, в България се издават доста нови книги, вкл. от български автори – каква е Вашата интерпретация по темата?

В телеграфския стил на Марк Твен – слуховете за смъртта на книгата са силно преувеличени.

Извън всяко съмнение интересът към книгата няма да премине в историята, защото традиционната книга има своите специфични функции, удовлетворява читателски потребности. За мен е радващ интересът към книгата и четенето, още повече на издаването и интереса към български автори, защото книгата е вечността, за нея е валидна фразата на Джеймс Хътън: „няма следа от начало, няма изгледи за край“.
Интересни са трансформациите и взаимодействията между печатната и електронната форма в днешната динамична медийна среда. Наблюдаваме как доскоро статичните формати на книги, вестници и списания днес се съчетават с аудио и видео информация върху дисплея на четеца или таблета, а медийната конвергенция засяга и влияе не само върху потреблението, а и върху организацията на съдържанията, върху производството и върху публиката. Въпреки новите практики на свързване на съдържанието на книгите с мултимедийни елементи, игри, филми, музика или потребителска интеракция, чрез разработване на специализирани приложения, които отварят класическата книга към други медии, формати, изразни средства, аз лично предпочитам да остана при класическата книга в традиционното ѝ пространство и под собствената ѝ, изконна аура.

Българските университети (може би в най-малка степен – Софийският университет) имат огромен потенциал за прием и все по-малко кандидати. Само на демографията и свободното движение на студенти в ЕС ли се дължи това? Според Вас, обратима ли е тази тенденция и какви са „полезните ходове“?

За съжаление, демографският проблем е трудно обратим, към неблагоприятните обстоятелства и предпоставки за отлив на студенти се добавят и реформите в средното образование, и принципът „парите следват студента“. Разбира се, конкуренцията на чуждите висши училища не бива да се подценява. В цялата тази ситуация има и нещо положително: време е българското висше училище да се размърда, да излезе от зоната си на комфорт, да преодолее инерцията и да започне да се променя към новия век и към трансформациите в световната образователна инфраструктура. Накратко казано – да се отвори към света, да се ориентира към по-високото качество на предлаганите учебни програми, да оптимизира съществено съдържанията, за да е конкурентоспособно на по-широк „пазар“.

Софийският университет има всички дадености – той е институция в областта на науката и висшето образование, но и той трябва да се развива по-активно и енергично към нови стандарти и образователни практики, към качество, за което практически ориентираното обучение и реализацията трябва да са водещи. Разбира се, това не трябва да става за сметка на загуба на високо знание и на онези традиции, които съхраняват академичното ниво и са част от профила на нашата Алма Матер.

Има ли нещо вярно в твърдението, че университетите са станали зависими от финансирането и не могат да си позволят да изискват повече от студентите?

Не само университетите, и медиите, както по-горе говорихме, са зависими, разбира се, от финансирането. Но не може да се генерализира, че подходът към обучението, към стандартите и критериите за оценяване зависят от конкретното висше училище, от приетите изисквания и от нивото, което образователната институция е приела да поддържа. Спад в нивото е налице, но става дума и за по-дълбоки социални трансформации, които са зад очевидното. Софийският университет е далеч от печалните подходи на предлагане на томболи и други „игри“ за привличане на студенти.

Българското висше образование често е заклеймявано като консервативно, схоластично и т.н. Може би най-тежкото обвинение е за слабата връзка с практиката. Според Вас, тези упреци имат ли основание?

Както вече отбелязах – университетът е консервативна институция. Аз обаче предпочитам консерватизма пред бързо ликвидната посредственост. Студентите, които имат търпението да учат и да останат в аудиториите, излизат значително по-подготвени за реализация на пазара на труда от възпитаниците на школи, колежи и курсове, които се рекламират с практическата си насоченост.
ФЖМК, готвейки специалисти за толкова динамична сфера като комуникациите, се придържа обаче към стандарта, който вече споменах – да съчетава фундаменталното знание с профилиращите и специализиращи програми. В нашия факултет още от втори курс студентите по журналистика и по книгоиздаване имат в учебния си план големи блокове от майсторски класове – “Учебна редакция”, респ. “Учебно издателство”, в които работят върху реални издателски продукти – учебни книги, учебни вестници, учебни списания, учебни сайтове и пр. В тези практикуми студентите минават през всички етапи на работа по един издателски продукт – от дискусиите, свързани с тематичното планиране, през проследяването на структурата на пазара, организацията на издателството или редакцията и тяхното управление, до конкретната работа по издателския продукт – писане, редактиране, коригиране, оформяне, печат, реклама, презентация. Целият учебен процес следва издателския график, а овладяването на професионалните роли в учебното издателство или редакция и работата в екип подготвят успешно за бъдещата редакционна дейност. А колективният принос винаги е обещаващ и въодушевяващ.

Как виждате Софийския университет и ФЖМК през 2030 г.?

Съблазнителен е футуристият разказ за един високотехнологичен нюзрум и интегрирани учебни планове с пряко приложна и реална практическа насаченост, с виртуални аудитории и добавена реалност в обучението.
Аз обаче предпочитам да мисля за етическата и професионалната страна на професията от бъдещето и че именно на нашите млади генерации ще се пада, както и на нас, борбата против заблудите в обществото, против изкривяването на представата за нормалната журналистика и против маскирането на пропагандата като журналистика, борбата против уврежданията на общественото мнение, за по-информирани граждани, общество и нация. Надявам се професионалната рефлексия и отговорност да надделяват над дезинформацията и откровените лъжи, надявам се младите колеги да не мълчат, докато неталантливите и глупавите говорят, да посочват подмяната, измамата, лъжата, да не се отдръпват в отчаяние от речта на посредствеността, арогантността на профанизма и експанзивната неавтентична комуникация.
И сега зная, че студентите ни превъзхождат, и за в бъдеще вярвам, че те ще задминават учителите си, това именно е славната страна на това занимание и смисълът.

*Веселина Вълканова е професор по Медиен дизайн и комуникация във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Завършва немска гимназия, магистър по журналистика на СУ „Св. Кл. Охридски”, редовен асистент след конкурс в СУ – ФЖМК. През 1999 г. получава образователната и научна степен доктор, а от 2002 г. е доцент по Графичен дизайн.Ръководител на катедрата „Пресжурналистика и книгоиздаване” (2001-2004 и 2012-2016), заместник-декан по научноизследователската дейност (2004-2011), председател на Общото събрание на ФЖМК (2011 – до сега), председател на Редакционния съвет на ФЖМК (2003 – до сега). Член на Академичния съвет на Софийския университет. Експерт в полето на визуалната комуникация, автор на графични концепции на вестници и списания, оформител на десетки книги. Води лекционни курсове по графичен дизайн, медиен дизайн и комуникация, дизайн на книгата. Научните ѝ публикации са в областта на теорията и развитието на медийния дизайн и типографията, на web-дизайна и новите медии. Автор е на монографиите „Дизайн на книгата. Комуникативни и композиционни парадигми на традиционните и модерните типографски стилове” (2014), „Медиен дизайн. Креативност, консистентност и комуникация на модерните списания” (2013), „Дизайн на вестника.Традиционни, хибридни и онлайн емисии на пресата” (2008), „Графичен дизайн. Нови оформителски концепции на всекидневника” (2001, 2007), на десетки статии и студии. Носител на Почетен нагръден знак „Св. Кл. Охридски“ – първа степен.
За контакти: [email protected]

Интервю на Андрей Велчев, Любословие.БГ