На 18 септември щеше да навърши 65 години.
Един от най-самобитните съвременни поети, автор на неповторими есета.
„Винаги можеш да разпознаеш стиховете му. Приличат на разцепени от слънце и лед скали, напомнят напечената земя, от която хората с безглаголно търпение, възпети някога от Гео, изтръгват живот. Може би затова са по вапцаровски „навъсени и къси”, казва известният литературен критик Владимир Янев.
Роден в село Чорбаджийско. Завършва българска филология в Пловдивския университет. Дълги години работи във вестник „Нов живот”. Стихове пише от ученическите си години. Публикувал е в сп.„Пламък”, сп.„Младеж”, вестниците „Нов живот”, „Студентска трибуна”, „Нова светлина” и др. Отличен е с годишната Журналистическа награда „Мара Михайлова” през 2003 г.
Носител е на редица литературни награди, последната от които – наградата „Георги Джагаров” на Съюза на българските писатели за 2009 г. През последните седем години от живота си е драматург в Държавния музикално-драматичен театър „Кадрие Лятифова”.Член на СБП.Умира на 26 февруари 2010 г. Същата година посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Кърджали”.
За около 3 десетилетия той написа осем книги: “Времето по часовник”, “Вгради се в мен”, “Дълбоката река”, „Веднъж в живота”, “Сиво-черна моя”, “Сезон за него”, “Наставление за подпиране на небето” и “На капчици изтече реката”. Неговата ясна и категорична гражданска позиция не преставаше да присъства в местния и централен печат.
Ярка следа остави Филип Хорозов в българската поезия и Журналистика.
Каква е вашата реакция?
