Пригответе се за нещо неочаквано. Издателство „Милениум“ отново изненадва читателите с нестандартно заглавие, което няма аналог на пазара, и което е подходящо както за специалисти по темата, така и за всички, които просто проявяват интерес към темата.
Memento mori – „Помни, че си смъртен“, е една от вековните мъдрости, завещани от древните римляни. С тези думи те целят да припомнят, че човек живее и си отива, на този свят всички сме гости, всички сме временно тук, но спомен за нас може и да не остане, затова трябва да оставим знак, при това такъв, че да ни осигури безсмъртие. Ако не с делата си, то поне с безсмъртието на камъка, върху който издълбаваме последното си послание.
Епитафията като литературен жанр съществува повече от двайсет и пет века. Тя е неразделна част от подготовката за отвъдното, от осъзнаването на смъртта и от праисторическото желание след нас да остане знак, да има диря, която да напомня, че сме живели. Именно там – върху надгробната могила, е мястото, на което понякога литературата и смъртта си подават ръка и остават преплетени завинаги.
Векове наред различните цивилизации са оставяли подобни дири – в тях някои изследователи търсят исторически факти, други фокусират усилията си в изучаването на езика, с който са изписани, трети учени събират любопитни елементи за бита и нравите, четвърти се стараят да реконструират миналото. Малцина обаче обръщат достатъчно внимание на художествената страна на тези послания, на тяхната литературна стойност. А сред епитафиите, достигнали до нас от древността, има истински бисери на словото, които заслужават специално отношение.
Разбира се, при изписването на надгробните камъни в различните епохи и географски ширини надделяват типичните ценности на съответното време. Нуждата при изпращането от този свят на нашите близки да изразим накратко най-важното от живота и същността им предопределя характеристиките на жанра – лаконичност, силна експресивност, философска дълбочина. Обикновено за покойника е прието да се изказва онзи, който най-добре го познава, ала често съсипаните от мъка роднини не са в състояние да изрекат нещо смислено, затова нерядко тази задача е отредена на професионални текстописци. Така постепенно се оформят правилата на жанра, в който все повече започват да доминират изящният изказ, стихотворната форма, ярките образи и неочакваните сравнения, които имат за цел да внушат определени емоции у четящия епитафията. С течение на времето някои изтъкнати личности приживе са избирали какво да бъде гравирано върху надгробната им могила, така заръката им е оставала документирана в редица записки и е започнала да се възприема като част от творческото им наследство. Други пък са използвали традицията на епитафията за разчистване на лични сметки – особено в случаите, когато това е било невъзможно при други обстоятелства. Някои автори съвсем не са писали епитафии, ала определени техни стихове единодушно се възприемат като най-добрата епитафия за цялото им творчество. Други поети пък са били толкова обсебени от темата за смъртта, че строфите, посветени на нея, звучат като прекрасни надгробни надписи. За трети епитафията е изцяло сатиричен, дори саркастичен начин за заклеймяване на определени личностни или обществени недъзи.
„Memento mori. Избрани епитафии“, новата книга на издателство „Милениум“, събира най-ярките образци на епитафии, достигнали до нас през вековете и излезли изпод перото на някои от най-даровитите умове в човешката цивилизация от Античността до наши дни. Редом с тях са представени някои куриозни надгробни надписи, а също и част от използването на жанра като мощна сатирична и изобличителна сила. Това не е книга за последните думи на великите, а за вековната мъдрост на поколенията, пренесена до нас, благодарение на единственото сигурно на този свят, а именно смъртта. Всички творби в изданието очертават контура на предсмъртния завет и изграждат цялостната представа за отношението на великите към смъртта и отвъдното.
Томът ще се появи на пазара до края на седмицата и излиза изпод опитното перо на София Петрова, с логото на издателство „Милениум“ и запомняща се корица от Стоян Атанасов.
Каква е вашата реакция?
