Алън Арчибалд Кембъл-Суинтън публикува статия, предлагаща електронна телевизионна система с катодни лъчи. Чак 40 години по-късно обаче тази детайлно описана концепция ще придобие комерсиален успех.
Суинтън така и не успява да създаде действащ модел на своята изцяло електронна телевизионна система, въпреки че е правил многократни опити в тази насока. За съжаление дори не доживява времето, когато принципите на откритата от него електронна телевизия възтържествуват и завладяват световното телевизионно пространство.
Честта да се нарече баща на модерната телевизия се пада на д-р Владимир Козма Зворикин, който като отличен студент по физика в Петербургския технологичен институт е избран от проф. Борис Розинг през 1911 г. да му асистира в лабораторните експерименти за усъвършенстването на електроннолъчевата телевизия и целият му по-нататъшен живот е просто олицетворение на изобретяването и усъвършенстването на иконоскопа (предавателната тръба за телевизионната камера), на кинескопа (електроннолъчевата тръба за телевизионната приемателна апаратура) и на изцяло електронната телевизионна система.
Какво още се случва на днешната дата?
Събития
• 1429 г. — Френските сили под командването на Жана д’Арк разгромяват основната английска армия в Битката при Пате — тази победа обръща хода на Стогодишната война.
• 1583 г. — В Лондон е извършена първата Застраховка Живот.
• 1648 г. — Богдан Хмелницки се обръща към Москва за присъединяване на Украйна към Русия.
• 1812 г. — Британско-американска война: Конгресът на САЩ приема декларация, с която обявява война на Обединеното кралство.
• 1815 г. — В Битката при Ватерлоо Наполеон I претърпява поражение, което довежда до неговата повторна и окончателна абдикация от френския престол.
• 1837 г. — В Испания е приета нова конституция.
• 1854 г. — Георги Раковски напуска тайно Цариград и начело на чета се отправя към Стара планина.
• 1903 г. — В Сан Франциско е даден старта на първото автомобилно рали от западния до източния бряг, което завършва след 3 месеца в Ню Йорк.
• 1928 г. — Амелия Еърхарт става първата жена, която прелита над Атлантическия океан със самолет (като пътник).
• 1937 г. — Руските пилоти Валерий Чкалов, Георгий Байдуков и Александър Беляков излитат от Москва по посока на САЩ през Северния полюс без междинно кацане; полетът приключва успешно на 20 юни във Ванкувър.
• 1940 г. — Втора световна война: Шарл дьо Гол прави обръщение към френския народ, последвало окупацията на Франция от Нацистка Германия, в което призовава да се подкрепи Френската съпротива.
• 1942 г. — Втората световна война: Започва бой в църквата Св. св. Кирил и Методий в Прага между седмина участници в чешката съпротива и обкръжилите ги части на Гестапо.
• 1946 г. — Италия е провъзгласена за република след референдум.
• 1947 г. — Народна република България възстановява дипломатическите си отношения с Унгария.
• 1953 г. — В Египет е премахната монархията и установена република. Генерал Мохамед Нагиб е избран за президент на Египет.
• Във Франция е основано Френско психоаналитично общество.
• 1967 г. — В САЩ – Калифорния, на Поп Фестивала в Мотереи, Джими Хендрикс подпалва китарата си.
• 1979 г. — Във Виена САЩ и СССР подписват споразумение за ограничаване на стратегическите оръжия САЛТ 2.
• 1983 г. — Астронавтката Сали Райд става първата американка, летяла в космоса.
• 1989 г. — Бирма официално приема новото име Мианмар.
• 2001 г. — Кметът на София Стефан Софиянски, подкрепен от Евгений Бакърджиев, иска оставката на Иван Костов, като лидер на СДС, заради тежката изборна загуба.
• 2006 г. — Казахстан изстрелва успешно първия си изкуствен спътник – КазСат.
Родени
• 1332 г. — Йоан V Палеолог, византийски император († 1391 г.)
• 1466 г. — Отавиано Петручи, италиански художник († 1539 г.)
• 1788 г. — Карл Сигизмунд Кунт, германски ботаник († 1850 г.)
• 1845 г. — Шарл Лаверан, френски лекар, Нобелов лауреат († 1922 г.)
• 1868 г. — Миклош Хорти, унгарски адмирал и регент († 1957 г.)
• 1882 г. — Георги Димитров, български политик († 1949 г.)
• 1901 г. — Велика княгиня Анастасия Николаевна († 1918 г.)
• 1902 г. — Петко Задгорски, български художник († 1974 г.)
• 1903 г. — Реймон Радиге, френски писател († 1923 г.)
• 1905 г. — Леонид Лавровски, съветски балетмайстор († 1967 г.)
• 1907 г. — Варлам Шаламов, писател, поет, публицист († 1982 г.)
• 1911 г. — Тодор Берберов, български преводач († 1988 г.)
• 1912 г. — Мустафа Шарков, български духовник, деец от Дружба Родина († ? г.)
• 1927 г. — Симеон Пиронков, български композитор († 2000 г.)
• 1929 г. — Любомир Каролеев, български диригент († 1995 г.)
• 1929 г. — Юрген Хабермас, германски философ и социолог
• 1933 г. — Носрат Песешкиян, ирански невролог († 2010 г.)
• 1936 г. — Денис Хълм, новозеландски автомобилен пилот от Формула 1 († 1992 г.)
• 1936 г. — Цветана Енева, българска актриса
• 1942 г. — Пол Маккартни, британски музикант (The Beatles)
• 1942 г. — Табо Мбеки, президент на ЮАР
• 1944 г. — Веселин Близнаков, български политик
• 1946 г. — Гордън Мъри, южноафрикански дизайнер от Формула 1
• 1946 г. — Йордан Филипов, български футболист († 1996 г.)
• 1946 г. — Фабио Капело, италиански футболист и треньор
• 1947 г. — Димитър Герасимов, български актьор
• 1949 г. — Лех Качински, полски политик († 2010 г.)
• 1952 г. — Изабела Роселини, италианска актриса и модел
• 1963 г. — Джеф Милс, американски DJ
• 1963 г. — Дизи Рийд, американски музикант
• 1970 г. — Арсен Йегиазарян, арменски шахматист
• 1971 г. — Аранча Санчес-Викарио, испанска тенисистка
• 1973 г. — Жюли Депардийо, френска киноактриса и певица
• 1975 г. — Мари Жилен, белгийска актриса
• 1981 г. — Кирил Ивайлов, български актьор
• 1982 г. — Марко Бориело, италиански футболист
• 1984 г. — Ричард Еромоигбе, нигерийски футболист
• 1987 г. — Марсело Морено, боливийски футболист
• 1991 г. — Уила Холанд, американски модел и актриса
Починали
• 741 г. — Лъв III, византийски император (* ок. 675 г.)
• 1155 г. — Арнолд Брешански, италиански религиозен деец (* ок. 1100 г.)
• 1291 г. — Алфонсо III, крал на Арагон (* 1265 г.)
• 1726 г. — Мишел-Ришар Делаланд, френски композитор (* 1657 г.)
• 1861 г. — Итън Ходжкинсън, английски инженер (* 1789 г.)
• 1912 г. — Милован Милованович, сръбски министър-председател (* 1863 г.)
• 1913 г. — Гоце Мазнов, български революционер (* 1889 г.)
• 1913 г. — Христо Батанджиев, български революционер (* неизв.)
• 1916 г. — Хелмут фон Молтке, германски военачалник (* 1848 г.)
• 1923 г. — Христо Смирненски, български поет (* 1898 г.)
• 1926 г. — Олга Константиновна, кралица на гърците (* 1851 г.)
• 1928 г. — Руал Амундсен, норвежки полярен изследовател (* 1872 г.)
• 1934 г. — Панайот Бърнев, български военен деец (* 1859 г.)
• 1936 г. — Максим Горки, руски писател (* 1868 г.)
• 1942 г. — Йозеф Габчик, чехословашки войник (* 1923 г.)
• 1944 г. — Виолета Якова, деец на РМС (* 1912 г.)
• 1952 г. — Ефим Боголюбов, украински/немски шахматист (* 1889 г.)
• 1959 г. — Етел Баримор, американска актриса (* 1879 г.)
• 1962 г. — Алексей Антонов, съветски военачалник (* 1896 г.)
• 1963 г. — Херман Свобода, австрийски психолог (* 1873 г.)
• 1968 г. — Фернанду Монтейру ди Кащру Сороменю, португалски журналист и писател (* 1910 г.)
• 1971 г. — Паул Карер, швейцарски биохимик, Нобелов лауреат през 1937 (* 1889 г.)
• 1974 г. — Георгий Жуков, маршал на Съветския съюз (* 1896 г.)
• 1980 г. — Казимеж Куратовски, полски математик (* 1896 г.)
• 2000 г. — Антон Горчев, български актьор (* 1939 г.)
• 2006 г. — Джика Петреску, румънски композитор и певец (* 1915 г.)
• 2006 г. — Соня Кънчева, българска народна певица (* 1929 г.)
• 2009 г. — Енчо Мутафов, български литературен и художествен критик (* 1943 г.)
• 2010 г. — Жузе Сарамагу, португалски писател, Нобелов лауреат (* 1922 г.)
Празници
• Световен ден на филателията — На този ден през 1926 г. в Париж е основана Международната организация по филателия
• Ден на достойнството на болните от аутизъм (Autistic Pride Day) — чества се от 2005 г.
• Република Сейшели — Ден на конституцията (1993 г., национален празник)
• Египет — Ден на евакуацията (съвременно издание на някогашния Ден на Нил)
Каква е вашата реакция?
