Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Всяка година преди „Великден” се включва ателие за писане на яйца по традиционна восъчна техника в Исторически музей – Велинград.
В програмата за Великден се включват изложби, демонстрации в страната и в чужбина, конкурс за най-добре изписано яйце и работилници за традиционно писани яйца.
Те са насочени към децата, но и към всички, които са привлечени от магията на традицията. В последният ден от светлата седмица след Великден Любословие посети Веленград за да разкажа малко за уникалните писани яйца създавани в СПА столицата на Балканите, която се гордее не само с минералните си води, хубави хотели, свеж горски въздух, но и още много неща.
Едно от тях е Историческия музей на Велинград , основан през 1952 г. Той се намира в квартал Каменица, в непосредствена близост до църквата „Света Троица”. Централен обект за посещение там е родната къща на партизанката Вела Пеева (1922 г. – 1944 г.) и музеят почти половин век носи нейното име.
В музея има три постоянни експозиции – мемориална изложба „Вела Пеева”, етнографска изложба „Планината – гостоприемен дом” и изложбата „Великденски писани яйца”.
В Историческия музей на Велинград се намира най-голямата в България колекция от великденски писани яйца. Тя показва характерната за Чепинския край традиция за изписване на яйцата с писалка и восък. Освен от района на Велинград могат да се видят писани яйца и от други райони на България, както и от Централна и Източна Европа. Всяка година в навечерието на Великден музеят организира изложби на велинградски писани яйца, демонстрации на традиционната восъчна техника, работилници и конкурс за писани яйца.
В България украсата на великденските яйца с восък е позната по цялата етническа територия.
Със свещ са нанасяни семпли рисунки, които сезапазват след боядисването на яйцето и отстраняването на восъка. Една по-усъвършенствувана техника за украса с писалка и восък е намерила благоприятна среда за развитие в Чепинския край Велинград и Ракитово. В миналото тя се е практикувала в района на Самоков, Костенец и Ихтиман, както и в други райони или отделни селища от Северозападна и Североизточна България.
В Чепинско восъчната техника на негативния отпечатък „батик“ техниката, се е развила до многоцветна украса.
При нея изрисуваното с восък яйце се оцветява° най-напред в жълто, следвало ново изписване на допълнителни орнаменти и боядисване в червено. Експериментите на майсторките днес с тази техника достигат до наслояване на три и повече цвята В района на Ихтиман е разпространена и друга техника, при която върху небоядисано бяло яйце се апликира цветен восък.
Контурите на орнаментите се очертават с почернен восък, а отделни техни елементи се запълват с различни цветове. Този начин на украса с апликиран восък се среща още в Самоков, Етрополе и в с. Конак, Търговищко.
Да нарекат някоя майсторка на великденски яйца „писарка“ е голямо признание. Тя получава от роднини, близки и познати поръчки за изписване на яйца далеч преди най-големия християнски празник.
От Кръстова неделя до Великден ден и нощ тя е изписвала яйце след яйце. Често общият им брой надхвърля 500, а при най- добрите и търсени майсторки достигат и до 1000 изписани яйца за един празник. За някои специални големи поръчки се говори с години.
През последното десетилетие майсторките на писани яйца развиха многоцветната техника на украса, експериментираха със сълзовидния орнамент и начин на изписване, цветния восък и съчетаването на традиционната чепинска техника с други техники на украса.
Нишката на традицията не се прекъсна. Децата научиха от своите майки и баби как се изписва великденското яйце с писалка и восък.
Музеят осъществи през последните десет години своя образователна програма, с която подкрепи
живата традиция.
Мария Малчева (1899-1986) самобитна художничка, оформила се под кански, с влиянието на Николай Райнов, Дечко Узунов и Ненко Балкои то я свързва дългогодишно приятелство. В Исторически музей- артирани 107 броя рисунки съхраняват 58 табла – те представят точни копия на писани яйца (около 200 модкърпи и характерните за Чепинско плетени чорапи. Тази част от творчеството на Мария Малчева се родее с поредицата албуми от рисунки на наши художници,
съхранявани понастоящем в Етнографските музеи София и Пловдив
Рисуваните през 50-те години модели запазват интересна информация за дицията на писаните яйца в родния край на художничката. Наред с общите ли и орнаментика, срещани и в другите райони на страната, чепинските майсторки изработват и свой характерен начин на изписване. Растителните орнаменти преоблабладават над геометричните, а зооморфните почти не се
срещат.
Районът около Велинград от векове има традиции и в дърводобива – в експозицията са включени макети и експонати на стари водни съоръжения – чаркове и тепавици.
Историческият музей на Велинград често е домакин на гостуващи изложби от музеи в България и чужбина. Всяка година в музея се провеждат Велинградски празници на културата, годишнини, свързани с Вела Пеева и оперния певец Николай Гяуров.
На щанд на музея се предлагат информационни материали и сувенири. Целогодишно в музея работи ателие за изписване с восък на великденски яйца.Освен с богатата си история, Велинград се слави и с лековитата си минерална вода, която се използва успешно при лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични заболявания, хипертония, гинекологични заболявания, бъбречно-урологични, дихателни и стомашно-чревни заболявания.
Вход за възрастни: 2лв; ученици: 1лв
Октомври-Март:
Понеделник-Събота: 09:00-17:30ч
Април-Септември:
Понеделник-Неделя: 09:00-17:30ч
0359 5 25 91
Текст и снимки: Андрей Велчев, Нина Динкова, Любословие.БГ 30.04.2019 г.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)