В поредното ни ексклузивно интервю Здравка Ненова, маркетинг експерт с над 15 годишен опит в сферата на B2B, B2C който се грижи за развитието и правилното позициониране на брандовете Андрей Велчев и Момчил Марчев разговарят с нея за това как се игражда цялостна офлайн и онлайн стратегия – SMM, PPC, email marketing, копирайтинг, реклама в печатни и електронни медии и как се задържат лоялни клиенти.
Какво е да си предприемач в супер динамичната сфера дигитален маркетинг?
Предизвикателство, свобода, мнооого работа и постоянно учене. Сам знаеш, че да си предприемач в България, в която и да е област, е предизвикателство. Но, от друга страна, свободата сам да си си шеф е колкото привлекателна, толкова и натоварваща. В последно време много се набляга на факта, че ако си предприемач, имаш свободата да работиш, от където поискаш, когато поискаш и т.н. Принципно е така, само че се изпуска главния глагол – РАБОТИШ. В момента, в които станеш предприемач, трябва да забравиш за почивката.
Работиш сутрин, през деня, през нощта, докато си пиеш кафето, докато си на среща с приятели, постоянно. Особено силно важи за дигиталния маркетинг. Ако пускаш кампании, менажираш Фейсбук страници или администрираш сайтове в други държави, се съобразяваш с часовата разлика. Обаче имаш и български клиенти, съответно работиш с тях в нашия часови пояс. И учиш – учиш постоянно. Смятам, че повечето от нас започнаха да осъзнават важността на ученето, въпреки че към момента хората отделят до 5% от времето за учене. Това е малко, дори прекалено малко. Технологиите постоянно се променят и всеки, който се занимава с дигитален маркетинг, трябва да е в час за тях.
Ти имаш и дълга кариера по специалността в корпоративния свят като маркетинг директор. Как е бизнесът в България като ползвател на маркетинг услуги? Грамотен ли е, слуша ли какво му се говори от експертите? А шефовете слушат ли?
Ей, страхотен въпрос 🙂 За слушането – слушат, въпросът е какви решения взимат после. Това е в кръга на шегата. Смятам, че като цяло повечето мениджъри се вслушват в експертите. Всъщност то така се става мениджър – ако имаш умението и смелостта да питаш и да се вслушваш в това, което ти казват експертите (независимо в коя област на бизнеса и познанието като цяло) и след това да вземаш обосновано решение. От друга страна смятам, че шефовете има още много какво да учат по отношение на маркетинга и в частност дигиталния маркетинг. Не става въпрос те да си го вършат, а да разбират повече от работата на съответния специалист. Само, когато имат представа от конкретните дейности, тогава могат повече да оценят човека насреща си или да знаят какво търсят.
Когато говорим за маркетинг, смятам, че тази услуга ще се развива още много. Не само дигиталния маркетинг, а и маркетинга като цяло. Преди 20+ години, когато записах Маркетинг в университета, всеки се учдеше за какво ми е, след като в България коя фирма има маркетинг отдел. Сега всички фирми са обърнали поглед към маркетинга и назначават специалисти. В момента искрено вярвам, че тези същите фирми ще започнат да разширяват маркетинг отделите си с по повече от един човек в него, като ще се търсят и съответните конкретни специалисти – за социалните мрежи, за контент стратегия, за дизайн и т.н.
Как си намираш кадри в тази „суша“ за агенцията?
Каква „суша“ – я гледай колко коучове има по диджитал само. Ако всичките се хванат и да работят, обявите за работа ще намалеят наполовина (хахаха). Аз, лично, вярвам в свободата и я ценя – както на мен, когато са ми я давали, докато съм била служител, така и сега я давам. Всички, с които работя, са хоум офис. Всички имат крайни срокове, тече активна комуникация и има ясно поставяне на задачи.
Лесно е човек да намери, стига да е на ясно и какво точно търси. Дали искаш да спестиш пари и затова търсиш млади и амбициозни, но не се знае дали ще намериш качество (Също така има и много млади и талантливи маркетинг специалисти, които си вършат чудесно работата) или търсиш човек, на който можеш да разчиташ на бързина и качество, който ще струва по-скъпо, но пък също се предлагаш качество и бързина на клиента.
Какво ще кажеш на мрънкачите, на „айляците“, с липса на воля за успех, както и в наемния труд, така и в предприемачеството?
Преди време, когато нямаше още „суша“ за кадри, трябваше да направя първоначален подбор за продавач-консултанти. В офиса е тишина, аз чета, докато в един момент не избухвам в смах. В графа „Допълнителни умения“ пишеше следното, цитирам по памет: „На предишната ми работа на мен ми се ходеше на моренце, казах на шефа, а той ми каза Не. Е ми аз отидох и като се върнах, той ми каза, че вече нямало място за мен във фирмата. Затова си търся работа.“ Коментарът на моя шеф тогава, защото и на него му го прочетох, беше: Аз търся хора, на които мога да разчитам. Как да назнача човек, на който не мога?
Мисля, че най-важното, което те води към успеха, е да може да се разчита на теб и ти да разчиташ на някого. Това е във всяка една фирма – дали си служител или си шеф – на теб трябва да може да се разчита.
Сега пък и бизнеса „мрънка“ за кадри? А помогна ли, за да не се стигне дотук? Имаш ли мнение, лафи ли ти се затова?
Бизнесът трябваше да предвиди кризата за кадри. Не става години наред да даваш ниски заплати и да очакваш хората да стоят тук. Да не говорим и за дълго задържалото се мнение и отношение към служителите „Ако не си ти, друг ще дойде“. Човешкият фактор винаги е бил, е и ще бъде най-важният капитал в една фирма. Има различни фирми по големина – в някои можеш да растеш, в малките – няма накъде. Ако не можеш да повишиш ценните си служители, тогава им повиши заплатите. И подобряване на отношението – има фирми и организации, където бих се върнала веднага на работа, само защото там съм се чувствала като „у дома“ си. Много е важно отношението към всеки един служител. Защото някой път парите не са най-важния фактор. Лично за мен всеки един мениджър трябва добре да познава Пирамидата на Маслоу и да я прилага в отношението си към служителите си.
Ако имаш наблюдения как са училищата „от статуквото“ и университетите днес в департамент маркетинг и PR? А алтернативните места за преподаване на маркетинг, PR?
Смятам, че както монетата има две страни, така е и навсякъде в живота. И в университетите има невероятни преподаватели, които следят тенденции и новости и ги преподават. Но от друга страна учебните планове са толкова „измислени“ в някои специалности, че чак се чудя как могат да се акредитират. Все си мисля, че е добре да има по-голяма комуникация с бизнеса за неговите нужди. Например, когато аз бях студентка по Маркетинг, нямахме никакъв предмет по отношение на психология и съчетаване на цветове, нито работа с дизайнерски програми. Предметът Информационн технологии включваше само Word и Excel.
Сега мисля са разширили дисциплината и с PowerPoint. Добре де, ама работата на един маркетолог не се свежда до използването на тези програми. По отношение на сферите в дигиталния маркетинг нямам някакви сериозни наблюдения, но смятам, че университетските преподаватели от тази област, трябва да започнат да работят и „на бойното поле“. Пускайки рекламни кампании във Facebook или Google, ще могат да съчетаят теория с практика и тогава да са много по-полезни и на студенти, и на бизнеса (защото ще подготвят по-знаещи и можещи кадри).
Що се отнася за алтернативните места – смятам, че живеем в най-интересното време. Имаме достъп до всякаква информация, но всеки има личния ангажимент да верифицира информацията. Освен това всеки сам решава къде да учи и защо иска да учи. Има разнообразни курсове, конференции, уебинари и т.н., организирани от практици в съответната област, с богат опит. Аз самата също посещавам и се уча. Не спирам да уча. Преди обаче да вложа време и пари в дадено обучение, преверявам какво е мнението за фирмата-организатор, за лекторите и т.н., ако случайно не ги познавам или са чуждестранни.
Има ли словосъчетание „правилен патриотизъм“? Как те докосва това двудумие ?
Колко да е правилен и колко да е патриотизъм? 🙂 Ако всеки започне да си върши работата качествено и спре да прилага максимата „Не е важно дали аз съм добре, важно е на Вуте да му е зле“ нещата ще потръгнат. Всички сме патриоти, обичаме си родината, но за съжаление, май тази обич не е достатъчна. Тук вече въпросът става политически, а не ми се влиза в тази посока.
Знам, че ти е тръпка здравната тематика, разгръщането й в интернет и имаш доста актив в областта, сподели с читателите ни за нивото в България на темата „здраве“?
Нивото на лекарите или нивото на пациентите? Имаме прекрасни лекари във всички сфери на медицината, но да не забравяме, че и те са хора. И ако до сега говорихме за липса на кадри за бизнеса, кой е казал, че и тук няма липса на качествени кадри? Никой не говори за младите и талантливи специалисти лекари, които емигрираха в чужбина.
А здравната култура на българина? Най-често срещано в кабинетите е пациентът да разбира повече от лекаря, защото е „чукнал“ в Гугъл. Много от тях дори не се замислят, че може би са чели 1-2 часа, а съответния лекар-специалист е учил най-малко 10 години – 6 години, за да завърши обща медицина и 4 години – една специализация.
По отношение на прилагането на технологиите в здравеопазването – смятам, че има още много накъде да се развиват нещата в България. Не само в интернет частта. Големите технологични компании постоянно иновират медицинската апаратура и е важно здравните заведения да бъдат обезпечени с нея – в болничното и доболничното лечение.
Какво ти е мнението за многото спецове, ментори и коучове, дето са навсякъде?
В дигиталния маркетинг не са ли вече „особено“ много?
Много са. Ние сме на динамичен пазар, а както търсенето определя предлагането, така и предлагането променя търсенето. От толкова много коучове, всички ще станем супер знаещи и няма да имаме нужда от тях. За подрастващите ще останат само качествените.
Интервю ва Андрей Велчев и Момчил Марчев, Любословие.БГ, София 25.03.2019 г.
Каква е вашата реакция?
