Малко преди студеното време пак да ни изненада по мартенски,  Любословие беше на път и туризъм… Пътешествието започва от Аладжа манастир. Пътешестващата двойка – главният ни редактор Андрей Велчев и жената до него Нина Динкова започват новата поредица родолюбски пътешествия. В тях те обещават да разведат читателите из тайнствените кътчета на страната и заедно да опознаем родината, за да я обикнем. В снимки и редове, писани с авторска и житейска любов. Приятно четене и разглеждане.

Аладжа манастир е най-известният средновековен скален манастир по българското Черноморие, обитаван от монаси-отшелници през XIII – XIV век.

Помещенията на манастира са издълбани на две равнища във висока почти 40 метра варовикова скала. На първото равнище са разположени манастирската църква, монашеските килии, трапезарията и кухнята, малка гробищна църква, криптата ( костница ) и стопанските помещения. Второто равнище представлява естествена скална ниша, в източния край, на която е изграден манастирския параклис.

След падането на България под османско владичество в края на ХIV век Аладжа манастир постепенно запада и вероятно към XVI -XVII век е изоставен.

На 600 – 700 м. западно от манастира се намира група пещери, известна под името “Катакомбите”. Откритите находки – керамика, монети, графити и др. свидетелстват,че “Катакомбите са обитавани през раннохристиянската епоха ( IV-VI в.). По-късно, през XIII – XIV век “Аладжа манастир” и “Катакомбите” са представлявали части от по-голям монашески комплекс.

Началото на системни проучвания на този християнски паметник е поставено в края на ХІХ век от основоположниците на българската археология – братя Карел и Хермин Шкорпил. От 1906 г. Аладжа манастир функционира като музеен и туристически обект. През 1912 г. е обявен за народна старина, а през 1957 г. – за архитектурен паметник на културата от национално значение.

 

Днес Аладжа манастир е популярна туристическа атракция, която се посещава от хиляди туристи. Скалният манастир се намира в централната на част на природния парк „Златни пясъци” – защитена територия с редки дървесни видове. Красивата природа наоколо в съчетание с историческите и християнските забележителности го правят прекрасно място за културен, поклоннически и екологичен туризъм.

От 2009 г. в Аладжа манастир се реализира уникален аудиовизуален спектакъл „Легенди от Аладжа манастир”, който представлява нова туристическа атракция за гостите на Варна и Черноморието.

Манастирът е обявен за архитектурно-строителен паметник с национално значение в бр. 16 на Държавен вестник от 1968 г.

Освен манастира, посетителите могат да разгледат и музея, в който са изложени макети. В сградата могат да се закупят сувенири и информационни материали.

Историята на Аладжа манастир се базира най-вече на предания и догадки. Тя започва още през ХІ-ХІІ век, макар да има данни, че мястото е било използвано дълго преди това. Вероятно още през V-VІ век на това място е възникнал религиозен център – един от най-старите християнски центрове на Балканския полуостров. Точно кой и кога оформя естествените скални пещери в килии не се знае, но от същото време датират катакомбите, голяма базилика и малко укрепление, разположени в близост до тях.

Век-два след официалното приемане на християнството в България, монаси-отшелници са потърсили аскетичен живот сред скалите и горите, предоставящи усамотение и се предполага, че именно те са започнали да използват пещерите като монашески килии. По време на Втората българска държава, в периода ХІІ-ХІV век има голям възход на българското християнство и тогава са възстановени и обновени много църкви и манастири, включително и Аладжа манастир. Доказано е, че по това време той е бил изографисан повторно с подкрепата на тогавашните боляри от Добруджанското деспотство. С падането на деспотството на княз Иванко постепенно замира и животът в манастира, който накрая бива изоставен.

Много легенди и загадки витаят около историята на Аладжа манастир. Като се започне с това, че никой не знае и няма никакви данни за християнското му име, което е безвъзвратно загубено. На има и втора версия за сегашното му име, което освен като „пъстър“, може да се изтълкува и по още един начин. Ако се приеме, че “Аладжа“ са всъщност две думи и „Ал“ е определителен член, то „аджа“ може да се преведе от санскритски като „агнец“ (божий).

Освен това от векове се разказват легенди за скрити съкровища – укритите от османците богатства и предмети на други 12 манастира, но нищо такова не е открито до момента. Други разкази описват огромен лабиринт от подземни тунели, от които пещерите на манастира са само малка част. В действителност в криптите има един затрупан от срутени скални маси отвор, който не е проучен и не е доказано дали наистина не води към система от подземия. Разказва се и предание за духа на монах – пазител на обителта. Най-често се споменава мистичната фигура на монаха Рим папа – покровител на манастира, пазител на съкровищата му и на близката гора. Други истории твърдят, че манастирът се намира върху останките на древен гръцки град, основан от Филип Македонски.

Истинската история на Аладжа манастир знаят само монасите, живели в него. Но ако вие искате да почувствате божествената енергия на това мистично място (за която се твърди, че е изключително силна), просто се отбийте за малко от главния път и посетете това мистично място.

 

Текст и снимки Нина Динкова, Андрей Велчев, Любословие.БГ  
Цени:

За дневно посещение:
Възрастни (индивидуални) – 5 лв.
Възрастни в група (над 10 човека) – 3 лв.
Деца (7-16г.) – 2 лв.

За аудиовизуалния спектакъл „Легенди от Аладжа манастир“*:
– за групово посещение (над 20 човека)
Възрастни – 10 лв.
Деца – 4 лв.

– за индивидуално посещение
Възрастни – 15 лв.
Деца – 5 лв.
Минимална входна цена на спектакъла – 600 лв.
*Спектакълът е с времетраене- 33 мин., капацитет – 186 места, начален час – 21:00 ч., всяка сряда и неделя от май до септември.

Работно време на обекта:
Май – Октомври: 9.00 – 22.00 ч.
Без почивен ден
Ноември – Април: 9.00 – 17.00 ч.
Почивен дни: Неделя и Понеделник

Контакти:
+359 52 355 460
+359 887 841 492

[email protected]
[email protected]