“Газпром” едва ли ще преговаря с правителство, чийто хоризонт е до края на отплителния сезон
Още от Древността хората обичали да мечтаят и фантазират. Така се родили митовете и легендите, където божествени същества извършвали невъзможни за човека (или поне малко вероятни за тогавашните му възможности) подвизи. Това било и си остава добре за човешката цивилзация, защото карало предците ни да се стремят към един по-добър свят в реалността.
Реалността обаче има една съществена особеност, която не бих се осмелил да нарека дефект, но все пак съществено подкопава красотата на митовете и легендите – реалността може да се променя ограничено и бавно. Не е непременно нещо лошо, защото ако фантазиите на голяма част от българските политици и енергийни лобисти можеха да станат реалност – жална й майка и на българската енергетика, и на Майка България…
От само себе си се разбира, че България не е някакъв специален и изолиран случай по отношение на процесите, които текат в енергийния бизнес. Те са бавни и политически доминирани. Дори и с риск да разбия илюзиите на определени автори и разпространители на митове – няма как да се представим нито като жертви, нито като герои в тази единствено политически мотивирана от 2014 г. насам игра. Като малък и много зависим от вноса пазар, турболенциите тук удрят с най-голямата си възможна поразяваща сила – това е реалността и митовете за хъбове, терминали за втечнен газ и сделки с природен газ на безценица от всякакви интерконектори не ни помагат, а служат просто за обработка на общественото мнение – да се подготвим за още по-лоши времена, разбирай – още по-високи цени на “приятелския, не-руски” газ.
Ограничението на всички планове за диверсификация на източниците на не-руски природен газ е много съществено – този газ трябва да се появи до настоящите потребители в рамките на 2019-2020 г. А това може да стане само по два основни начина – или чрез бързо изграждане на връзки със съседни държави, или чрез собствен добив. И двете възможности все още са по-скоро митологични – от интерконекторите пак ще дойде руски газ (но на неизвестно каква цена), а собствените залежи и началото на разработката им ще си бъдат все така фантазни и през 2019 г., защото цяла нова индустрия не може да заработи в толкова кратък срок.
Следователно, връщайки се в реалността, трябва да признаем – България ще продължи да внася голямата част от природния си газ, поне през следващите 20 години; и поне през следващите 15 от тях най-вероятният източник на голямата част от него ще остане Русия.
Сега политици и експерти просто не искат да се примирят с възможността съществуващите като даденост дългосрочни договори с Русия да не бъдат подновени. Да загубиш нещо, с което по подразбиране си свикнал е много тежко и предизвиква тежка и широкообхватна криза.
Всеки нормален човек знае, че цената на килограм, да речем, домати е една, ако купиш 2 килограма и съвсем друга, ако купиш 20 килограма. Тази логика е много опростена, но важи и на пазара на природен газ. Към момента, България потребява около 2,5 млрд. куб. м природен газ годишно. Това е количеството, което би минало през една от тръбите на Турски поток за по-малко от 2 месеца. Пак към момента, транзитираме 17 млрд. куб. м газ към съседните балкански държави, за което получаваме приличен приход от транзит. Това пък е малко над годишния капацитет на една от тръбите на Турски поток.
Получаваме този приход от транзит по силата на същите политико-икономически реалности, заради които плащаме и настоящата цена за природния газ. Особеното в подхода на създателите и разпространителите на митове е, че от “високата цена” на газа никога не се приспадат приходите от транзит. То не е и редно напълно да се приспадат, защото голяма част от тях потъват в партийните каси чрез назначения и далавери в “Булгаргаз” и “Булгартрансгаз”, в които през годините са участвали видни “борци за енергийна независимост”, чийто имена няма да изброя, защото ще трябва статията солидно да набъбне…
А именно контролът върху държавните монополисти може да се окаже по-ефективното решение за намаляване на цените, отколкото политическите “закачки” към Кремъл и “Наметкина” 6.
Приятно е човек да помечтае как имаме избор да преборим руския монопол в доставките, черпейки газ от все още неизградените интерконектори, от все още неготовия TAP, от все още непостроения терминал за втечнен газ в Гърция, че дори и от собствените ни газови находища – дано да се окажат реално изпозваеми…
Но мечтите никак не кореспондират с реално случващото се – тлееща политическа конфронтация с Русия, липса на гарантирани доставки и не на последно място – вредна самозаблуда, че либерализацията на газовия пазар в ЕС непременно ще гарантира нашите енергийни интереси. Нека не забравяме, че Турският пазар се разглежда заедно с останалите големи пазари вътре в ЕС и е стратегически и политически далеч по-важен за Европейската комисия от “хъбчето”.
Реалността е неумолима – ако го няма дългосрочния договор с “Газпром”, ще загубим и всички други “придобивки” (напр. транзита). Усилено се търси начин да намалеят количествата, които купуваме при гъвкавите условия (засега) на дългосрочния договор, за да може да се вредят определени “свои” хора около сделките за обеми от хъбовете и от спот-сделки. Казвам “засега”, защото “Газпром” възстанови добрите транзитирани обеми към държавите от ЕС и активно ще защитава собствените си пазарни интереси. А и защото когато ЕК постави не изискване, а ултиматум “Булгаргаз” и “Булгартрансгаз” да спрат злоупотребата с монополното си положение, от новите фирми-посредници ще се очаква да поемат “политическото” финансиране. В играта ще се появят също банките и други финансови институции, които търгуват с т.нар. “хартиен газ” и могат лесно и за собствена изгода да манипулират цените във възходяща посока.
Изгодното за потребителите на енергия решение е да се работи за общо увеличаване използването на природен газ като по-евтина и по-щадяща природата алтернатива на твърдите горива, на електроенергията и петролните продукти. Това обаче може да стане само чрез държавна политика за насърчаване на потреблението, която поради гореописаните причини едва ли ще се случи. Разрастването на пазара към повече битови абонати и към малък и среден бизнес може да даде тласък на конкуренцията и респ. натискът върху крайните цени да доведе до тяхното понижение. Не, няма противоречие в последните две изречения – за да има конкурентен пазар, държавата трябва да гарантира неговото формиране, а не да пречи и в същото време да бяга от отговорност при преговори за дългосрочните договори с Русия.
Позицията за преговори с Русия обаче е неизгодна. Действително, “Газпром” разглежда сериозно възможността да транзитира през България, но ние нямаме заслуга за това. Интересът им е основно защото стоим на краткия път към хранилището в Баумгартен, а по пътя са Сърбия и Унгария – лоялни руски партньори, които трябва да бъдат снабдени. Също, имаме хранилище – а Гърция няма. Като паралелна полза, това ще държи и турската страна в кондиция, защото Русия има доверие на Турция, колкото и на Украйна.
В политически контекст – не изглежда вероятно “Газпром” да стартира преговори с настоящото правителство. И това е обяснимо. Инвеститор от този мащаб (а най-вече този конкретен инвеститор) би работил по такъв проект със стабилно правителство, което може да взима и отстоява политическите си решения. А в случая ситуацията е точно наопъки, т.е. правителството би използвало проекта, за да успокои опозицията и да си осигури някаква стабилност. От дългогодишния опит с “Газпром” в България знаем, че хората там са прагматични и никога не вярват на емоционални политически изблици.
Още публикации от автора:
Непознатата сила на извинението като инструмент на ПР-а
Три опорки за размножаващия се брой полове
 |
Боян Кутевски, Доктор по Политология – Контент Мениджър. Водещ експерт по връзки с бществеността и маркетинг. Много студенти го познават като преподавател в Софийския Университет, Нов български университет и Датския колеж в София. Редом с преподаването д-р Кутевски поддържа и интересна рубрика в Любослови |
Каква е вашата реакция?
