Бележка от автора
Проф. Александър Маринов с пълната версия на блестящ текст, публикуван в медията Инфообзор по тяхна покана, който препечатваме без съкращения.
Настоящият текст бе публикуван за пръв път във вестник „Банкер“ – поради неизбежните обемни ограничения на печатните издания – с известни съкращения.
Поради проявения интерес го предоставям на обществеността в пълния му вариант.
Разчитам на критичви бележки и препоръки, тъй като основното му предназначение е да предизвикап теоретична и приложно-политическа дискусия. (Манифест за национално сплотяване и държавническо мислене
за оцеляване на ръба на демографската катастрофа)
Проект!
ЕДИНСТВЕНИЯТ НАИСТИНА ВАЖЕН ВЪПРОС
Основният въпрос, пред който неизбежно сме изправени днес, е:
ЩЕ ОЦЕЛЕЯТ ИЛИ ЩЕ ПОГИНАТ БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ И БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА?
Този съдбовен въпрос се поставя не от днес, но дълго време бе игнориран и дори осмиван. След това ни успокояваха, че става въпрос за потенциална заплаха с много далечен хоризонт. Вече разполагаме с убедителни научни доказателства, че само след няколко десетилетия – но не по-късно от средата на настоящия век, процесите на демографски срив ще предизвикат необратим социален разпад и пространствена дегенерация. От това ще произтекат неизбежни икономически, политически, социални, културни, психологически и морални последици.
Към днешна дата, българската нация е в плен на смъртоносно съчетание от силно инерционни негативни процеси: ниска раждаемост, висока смъртност (в т.ч. детска) и нестихваща емиграция. Влошават се всички основни качествени показатели на човешкия и социалния капитал. В резултат на трайния отрицателен прираст всеки месец в човешко измерение губим по един малък град.
Ако незабавно не се приемат всеобхватни, дългосрочни и сериозно обоснован политики, през 2050 г. България няма да бъде жизнеспособен национален и държавен организъм. С всички произтичащи от това последици за всеки от нас и нашите потомци. Поради това цялата политика на държавата и усилията на нацията трябва да се съсредоточат върху най-важната задача – оцеляването на българите и българската нация. Всичко останало е средство.
АКО ГИ НЯМА БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО ОСТАНАЛО, С КОЕТО ОБИКНОВЕНО НИ УСПОКОЯВАТ СЕГА – НАРАСТВАНЕ НА БРУТНИЯ ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ, ЕВРОПЕЙСКИ ФОНДОВЕ, ИНФРАСТРУКТУРА, УВЕЛИЧАВАНЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ РАЗХОДИ – НЕ САМО СТАВА НЕВЪЗМОЖНО, НО И ВЪОБЩЕ ГУБИ СМИСЪЛА СИ.
КАК СТИГНАХМЕ ДОТУК?
В продължение на десетилетия българските елити и най-вече политическата класа пренебрегваха тази заплаха, а с редица свои действия я засилваха и ускоряваха. Контролираната от тях българска държава се оказа безсилна да овладее демографските проблеми, които прераснаха в криза, а вече придобиват мащабите на катастрофа. Много от погрешните или користно мотивирани политики допълнително усложниха тези проблеми.
Обществото ни бе разединено и хвърлено в изкуствени противопоставяния; нацията загуби съпротивителните си сили и опасно отслаби колективната си воля за живот и напредък. Насадена бе пагубната философия на „спасяването поединично“, но за сметка на обществото и сънародниците.
Оцеляването е възможно само при едновременно качествено усъвършенстване както на функционирането на държавата, така и на общественото участие. Затова трябва да се променят отношенията между държава и общество. Спадът на доверието към държавните институции и изолирането на обществото от вземането на държавнически решения са в основата на днешния упадък.
Но най-важно е да възвърнем доверието в собствените сили и помежду си като принадлежащи към една общност. Бъдещето ни е общо – ще оцелеем и просперираме, или ще западнем и загинем – заедно.
ДИЛЕМАТА
Пред лицето на неумолимата реалност имаме само две възможности за избор:
– Да си поставим висока, трудна, но постижима общонационална цел, изискваща сплотяване с пълното съзнание за нужните постоянство, огромни усилия и лишения, изразяваща се в коренна промяна на посоката, траекторията и показателите на развитието на България
ИЛИ
– Да бъдем повече или по-малко безпомощни и безразлични свидетели на общата ни гибел, може би залъгвани от илюзията, че някои от нас ще имат шанса да оцелеят.
Ще се докажем като достойни за паметта на дедите си и отговорни пред бъдещите поколения, ако направим първия избор. Това означава да обсъдим максимално задълбочено, но без протакане няколко основни въпроса и да се обединим около избраните отговори.
ДЪЛГОСРОЧНАТА НАЦИОНАЛНА ЦЕЛ
Преодоляването на реалната заплаха от изчезване на нацията предполага първоначално забавяне, след това спиране, а накрая – преобръщане на негативните демографски тенденции. Реалистичната преценка, основана на максимално мобилизиране и обосновано насочване на националните ресурси, позволява да се формулира следната стратегическа цел:
КЪМ 2050 Г. БЪЛГАРИЯ ДА Е ПОСТИГНАЛА УСТОЙЧИВ ПОЛОЖИТЕЛЕН ДЕМОГРАФСКИ ПРИРАСТ, СЪЧЕТАН СЪС СЪЩЕСТВЕНО ПОДОБРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТА НА ОБЩЕСТВОТО КАТО ЦЯЛО, ВКЛ. ПО ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ – ЗДРАВЕН СТАТУС, ОБРАЗОВАТЕЛНО И КВАЛИФИКАЦИОННО РАВНИЩЕ, РЪСТ НА РЕАЛНИТЕ ДОХОДИ, РЕДУЦИРАНЕ НА НЕРАВЕНСТВАТА, БЕДНОСТТА И ИЗКЛЮЧВАНЕТО, СНИЖАВАНЕ НА ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ДИСПРОПОРЦИИ.
Тази цел, изразяваща оцеляването на нацията, предполага не запазване на някакво статукво, а радикална промяна, пробив в начина, по който функционират и се управляват ключови обществени сфери.
Оцеляването е възможно само чрез мощно движение напред, което води до устойчива положителна промяна във всекидневното съществуване на огромното мнозинство от българите. Представата, че малцина ще могат да живеят охолно и щастливо сред страданията и недоимъка на мнозинството от българите, е опасна илюзия.
Всички останали потенциално значими цели, които досега са били формулирани в различни стратегии, правителствени програми за управление и партийни предизборни платформи, следва да бъдат разглеждани само като средства и стъпки към постигането на така формулираната дългосрочна национална цел.
ПРИОРИТЕТИТЕ В ДЕЙСТВИЯТА ЗА ПОСТИГАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ЦЕЛ
Постигането на така формулираната дългосрочна национална цел изисква да бъдат набелязани няколко основни приоритета (насоки и сфери на действие), синхронизирани помежду си и осигуряващи синергичен (взаимно усилващ се) ефект.
Такива възможни приоритети са:
1. Стимулиране на раждаемостта и подпомагане на отглеждането на децата и грижата за семейството чрез комплексни социални програми
2. Съществено подобряване на качеството на здравеопазването и достъпа до него, вкл. на превенцията и профилактиката
3. Диференцирано, но взаимосвързано подобряване на качеството и обхвата на образованието в различните степени и области, координирано със стратегически дефинирани потребности на практиката и на основата на нарасналия принос на българската наука
4. Формулиране от държавата в пълноценно партньорство с обществото на приоритетни направления на високотехнологично икономическо развитие и ресурсно осигуряване на тези приоритети
5. Разгръщане на производителните способности на различните социални и професионални категории чрез подкрепа най-вече на малкия, семейния и средния бизнес, противодействия срещу монополите и картелите, както и срещу политическия лобизъм, защита на националното производство
6. Преодоляване на драматичните териториални диспропорции и подкрепа за съживяването на западащи региони и населени места
Поетапното осъществяване на тези приоритети в тяхната взаимовръзка ще осигури постепенното, но неотклонно придвижване към постигането на дългосрочната национална цел.
НОВАТА РОЛЯ НА ДЪРЖАВАТА
Оцеляването на нацията в хоризонт 2050 г. изисква не само активно участие и контрол от страна на обществото, но и качествено роля на държавата. Това не означава „повече държава“, а „по-добра, по-ефективна и по-отговорна държава“.
Новата, обществено необходима роля на държавата е възможна само при кардинална промяна в начина и механизмите за получаване, упражняване и отчитане на публичната власт. Иначе държавата може да се окаже мощен инструмент, използван от несръчни или недобросъвестни ръце във вреда на мнозинството от българите. Тази промяна предполага всеки индивидуален и колективен субект, на когото е поверена публична власт и разпореждане с обществени ресурси, да носи реална и цялостна отговорност за своите действия, на първо място – за обоснованото вземане на управленски решения и тяхното ефективно и ефикасно осъществяване.
Най-неотложна непосредствена задача на държавата е да започне преодоляване на тежкия дефицит на справедливост в българското общество чрез реално утвърждаване на върховенството на закона и равенството на всички пред него, ефективна борба срещу корупцията и злоупотребата с власт, ограничаване на несправедливите социални неравенства чрез разпределителните и преразпределителните механизми. Държавните институции трябва чрез своята дейност да гарантират националната сигурност, разбирана като надеждна защита срещу външните и вътрешните заплахи към благоденствието и гаранция за уреден и предвидим живот. Мисия на държавата е подкрепа и развитие на образованието, културата и духовността като стожери на националната идентичност и фактори за единството на нацията.
На тази основа постепенно ще бъде възстановено рухналото доверие на българите в държавата и държавността, без което постигането на дългосрочната цел за оцеляване е невъзможна.
ТЕКУЩИ И ПОЕТАПНИ РЕЗУЛТАТИ
Осъществяването на националната цел и конкретизиращите я приоритети трябва да започне НЕЗАБАВНО ПОД КОНТРОЛА НА ОБЩЕСТВОТО. Целта е дългосрочна, но осъществяването й не е въпрос на „светлото бъдеще“.
За да бъдат реализирани дългосрочната цел и нейните приоритети, те трябва да залегнат и да бъдат последователно преследвани в управленските програми на всички български правителства от днес нататък. Всяка година и всеки мандат на управление трябва да бъдат планирани, отчитани и оценявани на основата на постигането на конкретни резултати, изразяващи необходими стъпки към целта.
Този подход на неотклонно и добросъвестно изпълнение на националната цел означава отказ от конюнктурни политически изгоди и егоистични партийни и групови интереси. Той предполага нов тип правене на политика и ново отношение на политиците към властта – промяна, която не само е много трудна, но дори изглежда невъзможна в очите на повечето българи днес.
Тази промяна е осъществима само при едно условие – нов тип отношение на обществото към партиите, политиците и тяхната работа. Те ще започнат да работят по необходимия начин, само ако ние, гражданите, им покажем недвусмислено, че не приемаме и няма да търпим друг тип политика. Това предполага две възможни насоки на процесите:
– сега съществуващите партии и политици да променят съществено поведението си, доказвайки реална привързаност към националните цели и приоритети;
– поява на нови политически субекти и начини на правене на политика, отговаряща на повелята за оцеляване на нацията.
Тестът за това, кои политически субекти – съществуващи и нови – са способни на такава промяна, започва незабавно. Оценките ще поставя българското общество, включително чрез процесите на самоорганизация.
ЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ КАТО УСЛОВИЕ ЗА ПОСТИГАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ЦЕЛ
Постигането на така формулираната национална цел е възможно само чрез обединени усилия на цялата нация. Смисълът на това единение е заедно да изградим едно по-добро бъдеще за идните поколения, осъзнавайки цената, която ще трябва да платим днес. Това не е вина на огромното мнозинство от днешните българи, но е наша мисия. Длъжни сме да поемем кръста си.
Единението не означава механично заличаване на различията и премахване на противоречията. Трябва не да отричаме наличието на различни интереси, а да намерим начин за тяхното съвместяване и балансиране на основата на основополагащите национални ценности. Решаваща ще бъде способността ни да се обединим около най-важното – оцеляването на нацията, на фона на което всички наши спорове и конфликти са второстепенни, а понякога – направо дребнави.
Самото обсъждане и възприемане на настоящия проект за манифест преследва възможността да бъдат изразени и приложени в действителността различни виждания, идеи и способности да работим заедно за отечеството си.
Единението е насочено към бъдещето, но ще се измерва в конкретните постигани резултати, започвайки от днес. Ако се захванем дружно и смело за работа, повечето от нас ще имат възможността да видят първите успешни стъпки и да усетят плодовете на едно обществено усилие, подчинено на идеята за добруване на народа.
Проф. Александър Маринов*
Алeкcaндъp Mapинов e доктоp по политология, професор по aдминиcтpaтивни и политичecки нaуки в CУ „Cв. Климeнт Oxpидcки“. Ocновнaтa облacт нa изcлeдовaтeлcкитe му интepecи e пpилaгaнeто нa нaучнaтa eкcпepтизa в публичното упpaвлeниe.
Каква е вашата реакция?
