Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Не за глупавите, без сложни думи и дълги изречения*
Повечето българи не харесват Бойко Борисов. Вече – повече от 5 години. Но някои от тях гласуват за неговата партия ГЕРБ. Защото още по-малко харесват БСП и ДПС. Техният проблем е, че освен Бойко Борисов в ГЕРБ има и други политици, които са в същата партия. А ако Бойко Борисов може просто да не го харесват, то Цветан Цветанов, Лиляна Павлова, Владислав Горанов, Вежди Рашидов, Красен Кралев, Цецка Цачева, Цвета Караянчева, Йорданка Фандъкова, Менда Стоянова, Румяна Бъчварова, Даниела Дариткова-Проданова и може би още 100-ина души направо ги мразят. Поради много причини, но и защото са се скрили зад Бойко Борисов, мишкуват зад гърба му и чакат той да се оправя с омразата, която те сеят хората.
Хората са бедни. По-точно – чувстват се бедни.
И когато гледат своите не-бедни политици – бързо се сравняват с тях и трупат омраза. Това не само от политиците от ГЕРБ – по азбучен ред следват политиците от Атака, БСП, ВМРО, Воля, ДПС и НФСБ. “Обединени патриоти” вече няма – от деня, в който разпределиха постовете и първите пари. Другите партии също са омразни, но трудно забележими. Защо хората мразят политиците? Защото на тях, хората, винаги има кой да им каже, че те и трудът им не струват толкова, колкото би трябвало да струват. Защото на тях някой политик винаги се намира да им каже, че политиците преди него са виновни за Голямото Зле.
Политиците не са отговорни за заплатите на хората. Нито тези, нито предишните, нито онези, които се задават. Те са отговорни за мръсните игри, които се въртят с тези, които плащат заплатите на хората – ченгета, доносници, комуняги, бивши комуняги, олигарси, мутри, новобогаташи, приватизирали, разкешили, далавераджии и т.н. С тях хората се пазарят за заплатите си, а на политиците заплатите им растат по подразбиране. А, както знаем, политиците не чакат на заплата – Сметната палата, комисията за отнемане на разни имущества, НАП и др. организации установяват непрекъснато това. От това, че хората са се трудили повече и са изкарали повече следва само едно – бюджетът има как да ги принуди да платят повече данъци, повече акциз и други “повече”.
Хората и политиците са едни срещи други – в много неща. Най-първо и дразнещо е, че са едни срещу други в корупцията. Хората дават рушвети, за да получат нещо малко. Или нищо. Политиците взимат рушвети и получават повече от достъчно. Хората се борят с администрацията, за да си свърши администрацията работата си. Политиците назначават администрацията и й плащат с парите на хората, за да има кой да гласува по подразбиране за тях. Тук обикновеното раздразнение прераства в желание за разправа. Най-желана е физическата разправа, но и политическата върши работа.
Хората разбират, че основната задача на политиците, които са на власт е да събират пари – но не само за себе си, а и в държавния бюджет. Оттам парите се насочват към най-важните дейности в държавата. Най-важните за политиците. Най-важните неща за политиците са обществените поръчки. Обществените поръчки се дават на ченгета, доносници, комуняги, бивши комуняги, олигарси, мутри, новобогаташи, приватизирали, разкешили, далавераджии и т.н., които връщат на политиците една голяма част от събраните от хората пари, а останалата част разделят на две, но не равни части – прибират по-голямата част за себе си, а с по-малката правят неща, които хората винаги трябва да харесват и да приемат с благодарност.
На този етап хората си правят сметката и разбират, че с техните пари някои политици, ченгета, доносници, комуняги, бивши комуняги, олигарси, мутри, новобогаташи, приватизирали, разкешили, далавераджии и т.н живеят много добре, а на тях самите никога за нищо не им стигат. Тук, на хората им пада пердето и излизат на улицата, за да протестират. Там ги чакат други политици, ченгета, доносници, комуняги, бивши комуняги, олигарси, мутри, новобогаташи, приватизирали, разкешили, далавераджии и т.н., които още нямат правото да рапределят техните пари и им предлагат да получат това право.
Конкретно, протестите от последните месеци са, защото хората разбрахме, че политиците от ГЕРБ, Атака, ВМРО и НФСБ се готвят да платят на ченгета, доносници, комуняги, бивши комуняги, олигарси, мутри, новобогаташи, приватизирали, разкешили, далавераджии и т.н., за да се подготвят за изборите и изборите да бъдат купени. Буквално. С парите на хората ще има предизборни ремонти. За хората. С парите на хората ще се купуват гласовете. На хората. С парите на хората ще показваме на Европейския съюз, че в държавата има финансова стабилност. Но – не за хората.
Няма как да има протести, ако политиците си взимат нормалните за Европейския съюз комисиони от всичко и всички – между 20 и 30%. Протестите започват тогава, когато с 20 или 30% се поддържа държавата, а останалите 70 или 80% отиват при политици, ченгета, доносници, комуняги, бивши комуняги, олигарси, мутри, новобогаташи, приватизирали, разкешили, далавераджии и т.н.
Хората наказват за това примитивно – излизат на улицата, крещят, бият се с полицаите, които хем пазят политици, ченгета, доносници, комуняги, бивши комуняги, олигарси, мутри, новобогаташи, приватизирали, разкешили, далавераджии и т.н., хем ги мразят, защото по нищо не се различават от хората, от които ги пазят. Наказанието им е ефективно – отказът на политиците на власт от властта сериозно намалява парите от упражняването й. Липсва и чувството за превъзходство над хората.
Политиците не са подготвени за това. Никога. Според тях, никога не е “време” да се откажеш от властта. Затова измислят разни ходове, чрез които да я задържат. Дори и болезнени – един ще подаде оставка, другите ще заделят и за него. Но на хората това вече не им е достатъчно – те искат всички политици, ченгета, доносници, комуняги, бивши комуняги, олигарси, мутри, новобогаташи, приватизирали, разкешили, далавераджии и т.н. да се сменят. Поне за малко. Може на някои следващи да им дойде на акъла, че 20 или 30% от всичко са им достатъчни – за всичко в този живот. И даже на децата и внуците им.
Бойко Борисов отлага неизбежното. Иде Коледа – стават чудеса. Надява се, че хората ще си свият сърмите, ще метнат на скари и фурни пържолите, ще пият вино и ракия, ще го псуват и кълнат, но след Нова година ще са махмурлии и няма да излязат пак на протести. Но хората не са прости, дори и когато не знаят как да напишат “Народ” на лозунгите си – с пълен или кратък член. Хората няма да си развалят празниците за хатъра на политици, ченгета, доносници, комуняги, бивши комуняги, олигарси, мутри, новобогаташи, приватизирали, разкешили, далавераджии и т.н. Но няма да се откажат. А и вече имат още един коз – Валери Симеонов е политик, хвърлен за доунищожаване на своите. Своите политици в България не прощават, те са по-кръвожадни. Валери Симеонов се изгаври с майките и болните деца, едни Красимир Каракачанов и Волен Сидеров едва ли могат да го омилостивят.
Та, по Коледа хората-християни празнуват раждането на своя Спасител – Исус Христос. Надяват се и на политически спасител – но по-скоро абстрактно. Искат и разпнат политик. Тук желанието им съвпада с това на политиците от Европейския съюз. Но не абстрактно, а конкретно – искат Бойко Борисов. Ако ще е Спасител, да го разпнат, че тогава да го почитат. Но предлагат и друг начин – да го разпнат и да го помилват – като разбойниците от Библията.(
Също от Боян Кутевски:
Кой първи забрави, че Бог е любов?
Пропагандата като ефективен елемент от военната стратегия
Пропагандата като ефективен елемент от военната стратегия (в ретроспекция) – част 2
Непознатата сила на извинението като инструмент на ПР-а
Три опорки за размножаващия се брой полове…
Привързан към едно хвърчило…
Ръката, която спря да пише
Боян Кутевски, Доктор по Политология – Контент Мениджър. Водещ експерт по връзки с бществеността и маркетинг. Много студенти го познават като преподавател в Софийския Университет, Нов български университет и Датския колеж в София. Редом с преподаването д-р Кутевски поддържа и интересна рубрика в Любословие.БГ. |
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)