Проф. Александър Маринов, в интервю за седмичния обзор на Радио „Фокус“ „Метроном“.
Водещ: Поканихме за политически анализ на седмицата проф. Александър Маринов. Добър ден, проф.
Маринов Александър Маринов: Здравейте.
Водещ: Кои събития от седмицата откроявате и има ли такива, които потвърждават трайни тенденции?
Александър Маринов: Това, разбира се, зависи от субективната гледна точка на наблюдателя. Аз мисля, че има няколко неща, които потвърждават тази линия на анализ, която сме обсъждали и друг път с вас и сме дискутирали, че нетърпимостта на обществото към нередностите и провалите на управлението става все по-висока. Обществото просто не желае да търпи да бъде управлявано по този начин.
Ще дам само два примера. Единият е стар, бих казал хроничен проблем, това е протестът на майките на деца с увреждания, които бяха разтакавани, лъгани по един наистина безобразен начин. Виждате, че там вече търпението се изчерпва и отново ще сме свидетели на по-радикални мерки и хората, които наблюдават този процес, едва ли са очаровани, меко казано, от поведението на държавата. Тук не става дума, дали се изпълняват или не дадени искания, а начинът, по който държавата и нейните представители се отнасят с хората. И вторият пример са тези протести от последните дни и недоволство, което се надига буквално като лавина, срещу реконструкцията и ремонта на част от централната градска част на София.
Някой би казал, това е все пак нещо по-дребно, няма голям инцидент, няма тежки щети и т.н. Но обществото буквално се взривява не толкова от самия факт, може да се спори, може да се види по-нататък какво точно е сбъркано или какво има да се като плаща компенсации и глоби. Но тази надменност, тази безпардонност и на хората, които изпълняват поръчките, и на властите, които ги защитават, които демонстрират, че въобще нямат намерение да се съобразяват и не зачитат мнението на обществото.
Какво трябва да е поведението, по какъв начин трябва да се държат властимащите, какво очакваме от тях да направят? Защото достатъчна ли е само репликата на премиера: аз съм им дал там едни 160 милиона? Ами всички знаят, че тези 160 милиона няма да стигнат до майките.
Александър Маринов: Първо искам да отбележа, че тези 160 милиона не са негови, той не ги е извадил от джоба си, той ги е извадил от нашия джоб. В този смисъл обществото в широкия смисъл на думата и всяка конкретна общност, териториална, социална, професионална, има пълното право да изисква от властта аргументи и отчет за изразходването на публичните средства. Второ, разбира се, че не е въпросът да се отделят едни пари, които освен това не стигат. Защото ако политиката не се промени, в дадения случай определени социални политики спрямо хората с увреждания или в неравностойно положение, тези пари ще изтекат както вода в пясъка. И нищо няма да се промени.
Тук майките са абсолютно прави, когато казват, че те не искат една порция финансова, а искат промяна на правилата, промяна на нормативите на държавата. Ще ви дам още един пример. Вероятно сте забелязали тази седмица, ако не се лъжа, в началото й беше оповестена една публична позиция на „Трейс груп“, в която позиция „Трейс груп“ точка по точка опровергава някои твърдения, включително взаимноизключващи се на Агенцията за пътна инфраструктура и на ръководството на Министерството на регионалното развитие. Сега аз не казвам, че това, което те пишат, е вярно. Или те са прави, или министерството и агенцията са прави. Но аз не се интересувам от други въпроси, а само от това, че в това становище много ясно е описано, колко занижени и безотговорни са стандартите, които са били прилагани досега за строителството на инфраструктура и по-конкретно на пътища.
Тези занижени стандарти, от една страна, разбира се, са свързани с възможности за корупционни практики, но по-лошото и по-страшното е, че тези занижени стандарти пораждат висок от риск от инциденти, от жертви, от щети. И тук въпросът е следният: защо българската държава е допуснала и продължава да допуска редица важни за обществото действия да се извършват по неправилни стандарти, което означава, че политиките са сбъркани. Това е въпрос, който обществото не желае да отминава и който управляващите засега не показват абсолютно никаква готовност да решават. Нещо повече, според мен те не показват въобще разбиране, че трябва да се заемат с този въпрос. Нищо подобно. У нас всяка промяна в политиките се прави, за да остане всичко по старому. Това е истината.
Каква е вашата реакция?
