Никога не съм подозирал, че мога да сложа понятията „цензура“ и „интернет“ в един и същи контекст, що се отнася до нашата реалност. Винаги съм вярвал, че това са две взаимно изключващи се неща, поради естеството на глобалната мрежа, което е синоним на свобода и практически неограничена информация. Е, оказа се, че съм се заблуждавал.
Връщам лентата близо 6 години назад, когато в края на сякаш вече далечната 2012-а година работех в една българска медия. Тогава тази медия беше преминала етапа на класически новинарски сайт и вървеше уверено към формат онлайн телевизия. Излъчвахме на живо в интернет различни събития (пресконференции, протести, конгреси), а също така поддържахме няколко коментарни предавания, където на живо в студио обсъждахме актуални събития, както в рамките на нашия екип, така и с най-разнообразни гости.
Междувременно бяхме открили силата на социалните мрежи (конкретно Фейсбук), който за нас стана основен източник на бърза и достоверна информация. Даже стигнахме дотам, че всяка седмица канехме активни фейсбук-потребители с изразени позиции по злободневни теми да ни гостуват в едно от коментарните предавания. Няма да бъде пресилено да кажа, че тогава, заедно с още няколко на брой медии, бяхме сред новаторите в имплементирането на интернет и социалните мрежи в българската журналистика.
По това време заявих в едно от предаванията ни, че цензурата и информационното затъмнение вече отиват безвъзвратно в миналото, благодарение на новите технологии, интернет и социалните мрежи. Дори и някой хипотетично да „запуши“ всички конвенционални медии с цел дадена новина да не стигне до аудиторията, то тя ще се появи във Фейсбук (и/или Туитър) и оттам вече няма заглушаване.
Логика, която към онзи момент изглеждаше непоклатима. И наистина, медиите, щат не щат, започнаха да се съобразяват със социалните мрежи и респективно, да публикуват „неудобни“ новини. А тези, които въпреки всичко отказваха да го правят, се компрометираха в очите на аудиторията.
Периодът 2013-2014 г. беше пикът на Фейсбук като фактор в българското политическо, обществено и медийно пространство. Появи се явлението „граждански репортер“ – интернет-потребител, който, без да е ангажиран към някаква медия, „въоръжен“ със смартфон и профил във Фейсбук, публикува новини с текст, снимки и/или видеозапис.
Конвенционалните медии решително заложиха на социалните мрежи не само като източник на новини, но и като допълнителен канал за достъп до аудиторията. Даже към края на 2014 г. (когато се водеха преговори за съставяне на кабинета „Борисов“ 2) се появи шегата, че България се управлява като Фейсбук група, тъй като водещите политици комуникират един с друг чрез статуси във Фейсбук…
От известно време обаче усещането за цензура в интернет се настанява трайно в съзнанието на все повече потребители. Как стана така, че гореспоменатата идилия се заменя с деактивиране на профили заради публикувано мнение, което си е едно към едно цензура и тоталитарна репресия спрямо свободата на словото?
Преди около половин година Марк Зукърбърг обяви, че Фейсбук предприема стъпки към връщане на първоначалната си функция на социална мрежа. Променен бе (за пореден път) алгоритъмът, който подрежда нюз фийда на потребителя, като с предимство излизат публикациите на други фейсбук-потребители, за които системата предполага, че имате жив контакт (или сте имали в миналото) за сметка на страниците на публични фигури и медии.
От около три месеца насам пък страниците на новинарските агенции (включително на онези, които следвате) са допълнително „затапени“ от спонсорирани публикации и рекламен спам (без значение, че никога не сте посещавали фейсбук-страниците на тези компании). Тоест, достъпът ви до тази статия (през социалната мрежа, при Гугъл е различно) е бил допълнително затруднен заради поредната промяна на политиката на Фейсбук.
И ако всичко това води до все пак не толкова съществени неудобства, то едно друго явление набира особено голяма скорост през последните месеци – масовото деактивиране на фейсбук-профили на потребители.
Десетки мои ФБ-приятели се оплакват, че техните профили са системно деактивирани от Фейсбук за определен период от време, като това ги принуждава да ползват резервни акаунти. Обяснението на компанията винаги е едно и също: публикували са съдържание, което не отговаря на „Стандартите на общността“ на Фейсбук. Пълният текст на тези „Стандарти“ можете да прочетете тук (https://www.facebook.com/policies), като в резюме може да се каже, че те не допускат:
– разпространяване на съдържание, което се счита за неприемливо (кадри на насилие, порнография и т.н.)
– „увреждащо поведение“ спрямо други конкретни лица (заплахи, обиди или други твърдения, които могат да засегнат даден човек или да застрашат неговата безопасност).
Привидно нещата изглеждат наред, само че има една подробност: никой от моите ФБ-приятели с временно или постоянно спрени акаунти не публикува екзекуции, педофилия, инцест или канибализъм. Всеки един от тях има активна гражданска/политическа позиция по дадени въпроси и е бил наказан за публикуване на мнение, което някой друг е решил, че нарушава „Стандартите на общността“.
И ако първоначално под ударите на тази фейсбук-цензура попадаха основно потребители с по-остър език, които под въздействието на емоция може и да са изпуснали някоя не съвсем подходяща дума или фраза, то напоследък жертви на тази репресия се оказват и доста умерени хора. Включително такива, които отнасят бан заради статус от преди 3 или 5 години.
Честно казано, нямам представа кога за последно са били актуализирани тези „Стандарти на общността“, но да те накажат за статус, който към момента на публикуване не ги нарушава, е тотален абсурд.
Една част от „неподходящите“ публикации биват докладвани от други потребители и впоследствие модераторите извършват санкция.
Тук въпросът е към съвестта на тези интернет-доносници и възможността за преценка на съответните модератори, понеже много често решението дали дадена публикация отговаря на стандартите, или не, е доста субективно. (Отделно, питам се какво нищожество трябва да си, за да докладваш нещо, само защото на теб не ти харесва, че и на всичко отгоре да се гордееш с това. Тук аналогията с доносите от времето на комунизма идва от само себе си.)
Съществува обаче и компютърна програма, която автоматично „филтрира“ съдържанието във Фейсбук, като засича и докладва публикации по ключови думи – например, „негър“ или „хомосексуалист“ (вместо допустимите аналози „афроамериканец“ и „гей“).
Програмата обаче не може да улови контекста, в който „забранената“ дума е спомената – тя просто директно докладва. След като може да докладва обаче, същата програма чисто технологично би могла и да налага санкцията. И ако се окаже, че някои потребители са баннати не от модератор, а от алгоритъм, то излиза, че живеем в някаква дигитална версия на „1984“ на Джордж Оруел, в която някои думи са изначално изхвърлени от допустимия речник на фейсбук-потребителя. Нещо като „новговор“, само че не по идеологията „ангсоц“, а според SJW-разбиранията на тези, които ръководят социалната мрежа.
В днешно време можеш да получиш 30-дневен бан за използване на думи като „дебил“ и „кретен“ (които са термини от медицината и не във всеки контекст са проява на „увреждащо поведение“). В същото време никой не санкционира потребители (включително цели страници), които възхваляват убийци като Тодор Живков и Ернесто „Че“ Гевара. Макар че в „Стандартите“ има текстове, засягащи масовите и серийните убийци.
А отгоре на всичко, репресивният апарат на Фейсбук е странно индиферентен спрямо разпространителите на „фалшиви новини“. Което е истинският проблем на интернет- средата (но явно не и според Зукърбърг и компания)…
Примерът на Фейсбук се следва и от други онлайн платформи като iTunes, Apple и Spotify, които в началото на седмицата цензурираха американския журналист Алекс Джоунс. Същият е известен със своите конспиративни теории. Но не беше ли идеята те да бъдат оборени, вместо да му се запушва устата? (Което така и не стана, защото аудиторията му се пренасочи към неговия собствен онлайн канал.)
Стигнахме дотам, че социалните мрежи, които преди няколко години бяха по-свободна територия в сравнение с медиите, сега да е обратното. Доказателството за това го четете в момента. Защото този материал е публикуван безпроблемно в медия (при това с високи стандарти за стил, която не допуска нито „хашлашки“ език, нито иносказателни обиди), а ако го бях написал във Фейсбук като статус или бележка, най-вероятно щях да получа бан.
източник: news.bg
автор: Димитър Петров
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „Св. Климент Охридски“ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Младежки консервативен клуб. Секретар е на „Един завет“ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.
От 2009 г. насам се занимава активно с обществено-политическа дейност, включително като политически анализатор към различни медии.
