Андрей Велчев,
Доктор по политология
Бледа кукла си ти, която студено ме гледа с очи …
Колко път ни дели, аз съм човек, а кукла си ти.
Ститията е на Главния редактор на Любословие.БГ Андрей Велчев и е публикувана в Епицентър. Тя вече се се радва на голяма популяроност, трупа коментари, споделяния и харесвания.
Този пасаж от популярната песен на група Атлас може да бъде много точно мото на отношенията между МВР и гражданите и най-вече на трагикомичните опити на ръководството на министерството да поддържа комуникации и да изпраща някакви смислени послания на българското общество.
От две седмици в централното фоайе на сградата на ул. „6-и септември” е представена импровизирана музейна сбирка. В четири витрини са изложени манекени с униформи, а до тях – полицейски мотор (с блокирал двигател, но без уточнения при какви обстоятелства).
Трудно може да се намери по-изразителна метафора за сегашното състояние на министерството, което е призвано „да ни пази”. Разбира се, ако прибавим и непрестанните комуникационни бисери на министъра от рода на „Който не ме харесва, няма вкус, а който не харесва МВР в този вид – не разбира от политики и от политически ПР.”
Организациите днес повече отвсякога имат нужда от професионалисти с опит в публичните комуникации, които да формулират и управляват послания, адекватни на възприетите стратегически цели. Нито една от любимите на министър Радев политики няма шанс да успее, ако не е подкрепена от добре премислена комуникационна програма. В това отношение ведомството и неговото ръководство не би трябвало да имат проблеми, ако съдим по внушителната армия от служители, съветници и лични пиари. Но явно диалектическото правило, че количеството преминава в качество има своите изключения.
Противно на наблюдаваните усилия, комуникацинните политики на МВР би трябвало да преследват не замазване на гафове и гасене на пожари, а изграждане на устойчини позитивни отношения между тази ключова държавна институция и обществото. На съвременен научен език тези отношения се наричат „обществена съпричастност” – състояние, което се характеризира с взаимно доверие и подкрепа. Вероятно всяка структура на публичната власт се нуждае от разбирането и подкрепата на обществото, но при МВР въпросът е особено деликатен.
В днешните трудни времена на международен тероризъм, трансгранична престъпност и ужасяващ по мащабите си (у нас) всекидневен криминален битов терор, животът и имуществото на гражданите могат да бъдат опазени само с тяхно активно участие. Как обаче да се установи такова резултатно сътрудничество очевидно не е постижима задача за днешното ръководство на министерството.
Преди всичко, обществената съпричастност на гражданите към политиките на МВР може да се установи единствено чрез структурирана диалогична комуникация с конкретните заинтересувани страни. Общите, неадресирани и по същество монолотични призиви от типа „Дайте да дадем” не вършат работа.
И още нещо, комуникациите могат да помогнат най-вече когато се разработват политиките, а не пост фактум. А за съжаление именно това се случва в целия сектор „Сигурност” – първо някой взема решение, после пиарите се натоварват с непосилната задача да обяснят, че това е единствено възможното и по дефиниция безпогрешно решение. Тези напразни усилия на звеното за връзки с обществеността се провалят не само от реалните пропуски н политиките и при тяхното прилагане, но и защото те остават чужди и натрапени на обществото.
Обществената съпричастност е толкова по-необходима, колкото по-разнообразни са даинтересуваните от политиките обществени групи. При политиките на МВР тези засегнати страни са множество и доста специфични, а всяка от тях изисква специално внимание, по възможност преди да се е случила бедата.
Може да го потвърди всеки рекетиран от пътни полицаи, малтретиран от агресивен нарушител на Закона за движение на пътищата, жертва на имуществено посегателство или престъпление срещу личността. Вероятно всеки от нас може да предложи или направи нещо, за да предотвратим преминаването си в графата „жертва на престъпление”.
Но за да се случи това, от другата страна, от страната на тези, които трябва не само да ни пазят, но и да ни служат, се изисква способност да питат да слушат, да чуват и да разбират. А и да водят смислен разговор, без усукване и прикриване на истината.
Още повече в наши дни е невъзможно истината да бъде скрита, тя става моментално достояние на широки обществени среди. Комуникационните усилия на МВР би трябвало да отчитат технологичните фактори на новите предизвикателства пред връзките с обществеността. Задвижвани от освобождаващата сила на цифровите технологии, комуникациите предполагат но и изискват партньорство.
Появява се нов модел на обществена ангажираност – функциониращ в социалните мрежи, споделените интереси ни извеждат извън границите на скованите административни правила. Ежедневно сме подложени на порой от новини и мнения. Златната ера на едностранно контролираната информация приключи.
Редовият униформен полицай обаче търпи само негатива на тези промени, без да може да се въползва от възможностите, които те предлагат. Той е изкупителна жертва на провалите на лошите политики, а егоистичният политически елит, вместо да търси адекватни решения на наболелите проблеми в сектор „Сигурност”, се стреми единствено да припечели малко рейтинг и временна обществена симпатия. Или, поне „да му се махнат от главата”.
Разбира се, казаното не бива да се разбира като аргумент в полза на всесилието на комуникациите. Комуникациите са важни, но не решават всичко. Още през февруари т.г. стана известно, че правителството има намерение да реорганизира министерството, като за целта на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) е бил поръчан структурно-функционален анализ. На по-късен етап се очаква препоръки да бъдат направени и от Световната банка.
От документи, станали публично достояние, става ясно, че политическото ръководство на МВР е достигнало до прозрението, че проблемите във ведомството може да идват не от лошо изпълнение, а от неправилно формулирани от ръководителите задачи. Наложило се е виждането за промяна в начина на управление и за това, че реформите в МВР не могат да се сведат единствено до оптимизиране на личния състав чрез съкращения или където има нужда – назначения.
Анализът показва, че близо 24 % от заетите в МВР са на позиции в администрацията, което поставя ведомството на първо място по брой чиновници сред останалите министерства.
Към 26 април 2018 г. общият брой на служителите от специализираната администрация е 4611 души. Служителите на общата администрация са 6942, като към тях се причисляват и служители по трудови правоотношения – предимно персонал за спомагателни дейности като чистачи, склададжии, водопроводчици и гледачи на служебни кучета. Това е и причината да бъде направен допълнителен функционален анализ на всяко едно звено в системата и неговата ефективост.
В отговор на депутатско питане в през януари 2018 г. вътрешният министър посочи, че ако се наложи намаляване на администрацията, съкращения все пак ще бъдат направени.
От специален анализ се нуждае и ефективността и ефикасността на звената и служителите, които осъществяват комуникациите на МВР. От публикации в интернет издания, неопровергани и до днес, стана известно, че поне 50 души се грижат за имиджа на шефа на МВР. Това означава, че МВР е ведомството с най-многочислен персонал за връзки с обществеността. Числеността обаче е обратнопропорционална на резултатите.
Не е тайна, че водещи журналисти и експерти по комуникации отказват да поемат ръководството на пресцентъра на МВР именно заради архаичните методи на работа и лошият климат, натрупан през годините.
Основната дейност там е т. нар. мониторинг на вестниците и предаванията. За сравнение, в другите министерства тази дейност се прави от един човек.
Обичайно при тежки инциденти ведомството почти винаги дава информация, след като журналистите вече са се добрали до нея и са я оповестили в публичното пространство.
Стига се до там, че вътрешното ведомство закъснява с дни, което според световните стандарти е недопустимо. Всичко това има дълбоки последици за репутацията на политиките на МВР и за доверието към тях в обществото.
Ако политическото ръководство на МВР (и тези, които би трябвало да му предоставят професионални съвети) не живееше в 90-те години, щеше да разбира,че в един свят, където новината за катастрофа или престъпление се появява в Туитър, много преди да достигне до информационните агенции, важи правилото: „Комуникираш адекватно или загиваш!”
Каква е вашата реакция?
