Лично областният управител на Стара Загора Гергана Микова, самата тя по професия журналист, отключи вратата на „чинията“ и покани представителите на медиите в нея.
Лично областният управител на Стара Загора Гергана Микова отключи днес вратата на някогашния Дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа, известен повече като „чинията“, и покани журналисти от централните медии в рушащия се монумент. По закон Микова е представител на собственика – държавата, на одържавения някогашен Дом-паметник на БКП на върха.За последно журналисти бяха допуснати официално в обекта на 27 август 2012 г., когато покойният вече депутат от БСП Димчо Михалевски доведе двама експерти да огледат състоянието на паметника.
Тогава на дневен ред бе идеята той да бъде предоставен безвъзмездно от правителството на БСП. Сега тази идея отпадна и държавата се е заела, ако не да реставрира някогашния Дом-паметник, поне да го укрепи и консервира в сегашното му състояние.“Заради големия интерес към този обект, който в годините не секва, решихме да го покажем на обществеността чрез медиите. Винаги съм казвала, че този паметник не трябва да разделя, а да обединява нацията. Идеята е сега той да бъде обследван, обезопасен и отворен за туристи – в началото поне в тази му част, която би била безопасна за посещения“, каза Гергана Микова. Тя ще настоява цената на входа да бъде поносима за всички желаещи да посетят монумента, сред които и много чужденци.В тази зала имало идея БКП да провежда конгресите си. Днес тя е разграбена, всичко се руши, липсва дори голяма част от тавана.
Макар и отдавна достъпът до „чинията“ да е забранен, находчиви ентусиасти намираха начин да проникнат в нея, което наложи от 30 април т.г. на върха да бъде поставена полицейска охрана. По данни на полицаите, в почивните дни тук идват по 300-400 души, през делничните – наполовина, които искат да влязат в монумента. Това обаче е невъзможно, тъй като повече от 25 години той е изоставен на произвола на съдбата, руши се след като беше ограбен и всяко влизане е опасно. Разбит е и асфалтовият път до него – особено в частта му между Историческа поляна, където БСП провежда традиционните си августовски събори, и върха.Областният управител на Стара Загора Гергана Микова не може да каже кога точно, но се надява скоро поне част от „чинията“ на Бузлуджа да бъде обезопасена и отворена за туристи. СНИМКА: Ваньо СтоиловЖурналистите видяха днес, че неизвестен талант не само е успял неясно кога да проникне във вътрешността на „чинията“, но и със спрей да възстанови образа на Тодор Живков на едно от мозаечните пана в основната зала, дори му е предал леко китайски черти.
Там бившият първи е заедно с Димитър Благоев и Георги Димитров. Образът му бе изчегъркан веднага след 10 ноември 1989 г. по решение на самата БКП, а мозайката от него – събрана в 2 чувала.Неизвестен талант е възстановил със спрей изчегъркания в края на 1989 г. образ на Тодор Живков върху едно от мозаечните пана в „чинията“.
За обекта на Бузлуджа вече се говори и в Европа благодарение на това, че европейската организация за културно наследство „Европа ностра“ призна паметника за един от 7 застрашени обекта на европейското културно наследство. По информация на Микова, предстои през септември експерти на организацията да обследват намясто състоянието на конструкията на монумента.
Възможно е преди тях това да направях студенти и от българския Университет на архитектура и строителство в София, за което са поканени от областния управител на Стара Загора. Тази е първата задължителна стъпка към неговото бъдещо обезопасяване и консервиране.В тази зала имало идея БКП да провежда конгресите си. Днес тя е разграбена, всичко се руши, липсва дори голяма част от тавана.
Следващата седмица филм в „чинията“ ще снима екип на телевизия „ББС свят“. Тези дни трябваше ВИП туристи да посетят върха и „чинията“ с хеликоптер, за което получиха и разрешение, но в последния момент полетът им бе анулиран.Така изглежда днес таванът в централната зала на „чинията“.
Днес състоянието на външния кръг на „чинията“ е окаяно и опасно за разходки. СНИМКА: Ваньо СтоиловЧаст от мозаечните пана на прочути български художници все още са запазени, до тях са „творбите“ на днешни неизвестни таланти.
Това е останало от образите на пролетарските водачи Фридрих Енгелс, Карл Маркс и Владимир Ленин /отляво надясно/.
Днес състоянието на външния кръг на „чинията“ е окаяно и опасно за разходки.
В тази зала имало идея БКП да провежда конгресите си. Днес тя е разграбена, всичко се руши, липсва дори голяма част от тавана.
Каква е вашата реакция?
