Какъв е политическият климат в страната, има ли война между институциите и каква е ситуацията в партиите у нас. Освен вътрешно-партийните конфликти и нашето си дребнотемие, какво става около нас на Балканите, в Европа и в света. Какво изненадва в международната политика – на принципа „разделяй и владей” ли ще продължи да се развива тя. По тези въпроси разговаряме с Първан Симеонов.
В последната третина на европредседателството ни сме – какво постигнахме от заплануваното и какво не успяхме, г-н Симеонов?
Нищо не сбъркахме. И това е най-голямото постижение за новобранци като нас. Постигаме хубави неща с Македония. Но аз избягвам да свързвам тази тема с председателството. Защото ние сме България и Македония за нас трябва и бездруго да е постоянна тема, а не кампанийна. Иначе, няма видим напредък по теми за вътрешната публика като Шенген или еврото. Това не е добре. Имаше среща с Турция – това пък е добре. Ако има среща за Западните Балкани като хората – това също ще е плюс. Постигнат беше и очакваният рекламен ефект – хвалят ни отвън. Уви, в такива моменти хората у нас все повече се питат „А какво следва за джоба ни?“.
Ако трябва да обобщя председателството: България е на мястото си. Точно сега, в точно този разпадащ се свят, се търсят такива като нас – умерени, стъпили на земята.– Войната между президента Радев и ГЕРБ се разгаря с нова сила и конфронтацията отдавна е минала добрия тон. Като главно острие на тази битка сред управляващите е Цветан Цветанов. Докъде ще стигне сблъсъкът между тях?
Борисов без да иска направи услуга на Радев в интервюто си онзи ден и говори извънредно дълго за президента. Отдавна е видно, че Радев май предпочита да си опонира директно с Борисов, а не с партията ГЕРБ, респективно Цветанов. Разбира се, Румен Радев трябва да успее да продължи в намирането на адекватната мярка в тези полемики.Атаките срещу Радев, обаче в никакъв случай не се отразяват на рейтинга му, а напротив – мобилизат привържениците му. Президентът ли е реалната алтернатива на управляващите?–
Да, може да бъде реална алтернатива. Бурните времена навън карат хората да търсят сигурното, познатото, авторитетното.
В същото време има си го и постоянното и растящо търсене за протестен вот, за нещо ново и т.н. Ето тук е шансът на Радев – той съчетава двете: и звучи като протест и критик, и изглежда сериозен като евентуална смяна на властта. Защото част от опозициите на ГЕРБ звучат като че ли малко по-авантюристично и така малко плашат. Радев има и още едно предимство: успява да съчетае и двата опозиционни езика – и този на БСП, и този на либералната опозиция (синьо-зелено-лилавите) – често повдига теми, характерни и за двете пространства. Така той прави най-важното – обединява и дава връх на двете опозиции на ГЕРБ. А това има особено важно значение, защото именно липсата на общ фронт срещу властта прави така, че трупащото се раздразнение от престояването на ГЕРБ във властта засега не вреди на ГЕРБ.
Общите фронтове срещу ГЕРБ са и големият кошмар за тази формация – тогава тя се пробива.– За балотажите – това е най-големият проблем за ГЕРБ. А идват местни избори, където е доста възможно да има немалко балотажи. Видяхте, че това стана в различни моменти – от пробива Радев до пробива Иванчева. Това бяха все случаи, в които за ГЕРБ уж всичко е безметежно, а после се оказва, че отдолу се е събирало недоволство и раздразнение от застоя, което изби през почти непознати хора. ГЕРБ се износва, има умора на материала. И знае, че ледът, по който ходи, е твърд, но крехък. Затова ще се бори яростно срещу всички такива внезапни пробиви. Или ще поощри някоя контролирана „алтернатива“, която да обере напрежението. И разбира се, ще се мобилизира пределно за идващите местни избори.
Президентът каза, че ще подкрепи нов политически проект, но пък даде да се разбере, че няма да създава партия. Вие на кое от двете съждения сте склонен да повярвате?
Не съм убеден, че това каза. Това беше по-скоро специфичният му стил никога да не дава назад. На въпрос „ще правиш ли партия“, отговаря без да се оправдава или да отрича, а просто казва нещо от типа „а какво му е лошото да се прави партия“.
Това е стилът му. Мисля, че е твърде рано и, че това е спекулация, за това нека не влизаме в нея. Но Радев явно обича да държи противниците си в шах.
Различни политически групи се опитват да изправят държавния ни глава пред импийчмънт. Как ви изглеждат тези амбиции и как си обяснявате подобни действия?
Не съм чул за такива планове, а и не ми се вярва да са успешни.– Анализатори вече твърдят, че в ГЕРБ връх е взело радикалното крило начело с Цветанов.
Има ли опасност част от хората, които досега свързваха тази партия с баланса, да се отдръпнат от нея?
Напротив, аз виждам все по-сериозно движение на ГЕРБ от запад към център, да не кажа към изток, т.е. още по-балансирано, вместо твърдолинейно. Затова и Цветан Цветанов се опитва да компенсира и това звучи като „раздвояване“ на ГЕРБ. Но не е. Този двуглас е спасението за ГЕРБ вече толкова години – така партията може да заеме две позиции едновременно. ГЕРБ винаги е звучал така: едно центристко, балканско, народняшко излъчване в стил Борисов/Цветанов и едно прозападно и либерално в стил Дончев/Дянков/Кристалина Георгиева и мнозина други в годините. Единственото ново сега е, че Цветанов се заяви като прозападното крило. Това е в синхрон с опита на ГЕРБ да вземе малко дясноконсернативна идеология, подобна на тази на президента Тръмп.
Идеология, която да съчетае двете неща: и традиционалисткото, битовото, и прозападното. Някакъв нов десен консерватизъм. Боя се обаче, че повечето прозападни гласове у нас са по-скоро либерални. Това са хора, които не се асоциират с Цветан Цветанов и никакъв битов консерватизъм. Тормозят се на теми като върховенство на закона, опазване на природата и т.н. ГЕРБ сега губи тези хора. А точно с такива като тях спечели последните избори – тогава мнозина десни, либерални хора гласуваха за ГЕРБ като по-малко зло и по-западна сила у нас. И нещо още по-лошо за ГЕРБ: консолидиращата се нова-стара десница може да е малка, но се протяга именно към тези гласове. Движейки се към центъра, ГЕРБ им освобождава това пространство. А синьо-зелено-лилавите може да са малко, но са творчески и се явяват противник в гръб – което е най-опасното за ГЕРБ.–
Премиерът е оставил партийната работа изцяло в ръцете на Цветанов, а той е изключително активен на международния терен, особено на Балканите. Като се има предвид и друго, че той е реалният ни външен министър, кои са неговите победи и ще съумее ли да се поздрави с това, което като че ли е обзело цялата му енергия?
Аз се чудя по-скоро ще успее ли адекватно да излезе от това. Доколкото мога да преценя, случва му се нещо средно между тотално срастване с новата работа и умора. Не знам дали и как би могъл да живее без това. Казвам го като работохолик.
Скърца ли управленската коалиция? Индивидуалните действия на Волен Сидеров – особено посещението му в Крим и изявленията му оттам, са коренно противоположни на евроатлантическата политика на ГЕРБ. Доколко това смущава единството на коалицията?
Засега това прави коалицията по-стабилна. Засега, подчертавам. Колкото по-насипни са малките партньори, толкова по-здраво се държат за властта, защото знаят, че съвсем сами едва ли имат по-добри шансове. Затова и не правят резки движения към някакво преформатиране на властта. Патриотите трябва да си дават сметка, че формулата „Обединени патриоти“, която постигнаха, им донесе много. Лековатото загърбване на единството на тази формула може да ги тласне по пътя на реформаторите.
Виждаме обаче действията на ДПС, които не пропускат да дават ултиматуми към ГЕРБ да изхвърлят патриотите – особено „Атака”, от управлението. И натискът им в последните дни се засили чрез шефа на либералите в Европарламента.
И така правят още по-сериозна услуга на управляващите. А и да не забравяме: казват, че икономическите интереси на ДПС изглеждат добре защитени в този кабинет.– А къде е БСП, какво не й достига да бъде припозната като реална артернатива на ГЕРБ? Липсата на силен и адекватен управленски екип ли е проблемът?– Често и аз се улавям да казвам, че БСП е добра като опозиция, но сега идва трудното: да убеди хората, че ще е добра и в управлението, че няма да събори кулата от кибритени клечки, която е изградена в страната, и която се услади на хората. Само че нека не забравяме в какво време живеем
Доналд Тръмп беше избран за президент на САЩ, хората в Западния свят (нашия свят) се променят, склонни са и към риск. Така че БСП утре може да се окаже и чудесна алтернатива за мнозина. Да не избързваме с прогнозите.
„Демократична България”, както е поредното ново име на т.нар. градска десница, стана повод да се заговори пак за нея. Срамната случка със СДС обаче не заби ли нов пирон в ковчега й?–
Заби пирон в ковчега само на СДС. СДС отдавна свърши своята историческа работа, при това успешно. Но не си намери нова. Това е. И сега малцината останали се цепнаха по въпроса дали да стават присъдружна организация на ГЕРБ, или не. Не че на ГЕРБ му трябват. Колкото до останалите, те имат перспектива. Не е грамадна, но я има. Говоря за ДСБ, „Да, България“, „Зелените“ и др., напоследък натам върви и Движение „България на гражданите“. При всеобщото обръщане към консерватизма, тези хора остават сами в либералната ниша. Може да е малка, но си е тяхна. На фона на едно управление, което рискува да се самоуспокои и самозабрави, малко повече са увлича в мека сила, управлява май не според буквата на закона, а според някаква логика „за всеки по нещо, та всички да са доволни“, именно либералната извънпарламентарна опозиция получава шанс да представлява онези стотици хиляди, които трудно понасят всичко това. Те трудно ще припознаят БСП, например, и може да дадат засилка на „Демократична България“ да мине бариерата, например.–
Скандалът с двойния стандарт на храните, които европейските вериги предлагат, наистина е огромен. Защо си затваряхме очите толкова дълго време, макар това отдавна да се говореше у нас?
Защото доскоро просто се радвахме, че сме част от западните клубове, сега вече се замисляме за детайлите. Вече свикнахме, че има стоки, сега вече гледаме какви са. А и още нещо: имаме малко повече пари (дано не прозвуча цинично) и повече стават онези, които не търсят просто хляба си, а качеството му. Пък и вече е легитимиран вишеградският разказ за Европа, който звучи добре и в нашите уши (може би, поощряван и от външни сили). реглътне зараждането на нов по-мощен играч с регионални амбиции.
Първан Симеонов е политолог, журналист и граждански активист. Изследовател в областта на демоскопските проучвания, политическия анализ, социологията на градските пространства и други. Преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, автор на серията годишници на „Галъп интернешънъл”, която вече за пета година дава пълен обзор на обществените процеси у нас. Изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл”, изследовател в Института по социология “Иван Хаджийски”. Член на клуб „Конрад Аденауер”и бивш негов председател.
Каква е вашата реакция?
