Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Македония трябва да се казва Югозападна България, но никой няма да го приеме. Нашето искане да няма географско определение в името е поддържане на политика, започнала още от президента Първанов – той предупреди за това. Това припомни в студиото на „Канал 3″ историкът професор Божидар Димитров.“Румен Радев просто поддържа една вече изработена политика, не от Бойко Борисов – той беше главен секретар на МВР тогава. Аз също поддържам това мнение. Македонският институт в България възприема името да е Вардарска Македония“, поясни историкът във връзка с коментираното в Гърция мнение, изразено от президента Радев при посещението му в Македония.
На въпрос на водещата Мая Костадинова дали България не е трябвало да включи въпроса за името в ратифицирания договор с Македония, Божидар Димитров каза: „Веднага искам да кажа, че ние сме признали Република Македония под конституционното ѝ име през януари 1991 г. и оттук нататък няма накъде да мърдаме“.Според него заслугата на премиера Бойко Борисов е в тласъка, който е дал за „ребългаризацията на Македония“, за което проф. Димитров призна, че му завижда.Историкът обяви и първото нещо, което новото професорско движение в България ще направи: „Да прекрати гражданската война в България, започнала от 1919 г. и продължаваща до днес.“Той посочи като нейни прояви и развихрилите се в НС спорове за комунизма и фашизма, за народния съд, което доведе и до свалянето днес на заместник-председателя на Парламента Жаблянов.
„Тук тя (гражданската война) не е само вербална, избухва и в горещи периоди. Трябва да я прекратим. Ще направим като испанците: един мемориал, ще съберем там костите на всички – фашисти, комунисти, и край. След като испанците успяха, след като гърците успяха – те водиха тежка гражданска война до 1949 г.“, припомни историкът.Той потвърди, че на 5 март ще бъде сформирано професорско движение, а не партия.“Не правя партия – НПО, не искам Нобелова награда за мир, тъй като е казано, че ако човек може да направи партия от 5 професора, а аз – от 200, ще получи Нобелова награда“, разясни проф. Димитров.На въпрос дали движението ще бъде припознато от ГЕРБ на Бойко Борисов, проф. Димитров отвърна: „Какво означава да бъде припознато? Нали това е целта на упражнението – да се предложат на управлението професори, добри мениджъри, хора от занаята, а не фризьорки.“Движението ще се обяви твърдо за президентска република в България, категоричен е историкът. Последните словесни атаки между премиера Борисов и президента Радев са пореден пример за необходимостта от въвеждането на президентска република, тъй като парламентарната република „се е изчерпала“, по мнението на професора.
„Една от причините да настояваме за президентска република е и тази – не може първите двама мъже в държавата да се карат като тийнейджъри. Защо Радев ще задава въпроси към Борисов, да не е журналист“, попита Божидар Димитров.Той разкритикува дрязгите в Парламента по исторически теми, които го отклоняват от основната му функция – законотворството. „Имам принципна позиция с какво трябва да се занимава Парламентът – да кове закони. Забелязахте ли през последните 2 седмици с какво се занимава? С исторически изследвания – кой е генерал Луков, за Луковмарш, за народния съд, за Васил Левски“, изтъкна историкът пред „Канал 3“.
Той препоръча на депутатите да приемат закон за българското гражданство, и приведе пример: „Никой не забеляза, че президентът е дал българско гражданство за миналата година на 3380 души – което е 4 пъти по-малко от предната година, което и без това е малко. В същото време унгарците и румънците приемат по 500 000 души годишно“, каза Божидар Димитров.Тази много важна тема разрешава както демографската криза, така и кризата с недостиг на работна ръка в България.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)