„Медиите са тези, които контролират това, което е социално приемливо.“ – Джулиан Асанж, основател на „Уикилийкс“

Вероятно мнозина от читателите са запознати със скандала „Уотъргейт“, довел до оставката на американския президент Ричард Никсън и станал сюжетна основа на „Цялото президентско войнство“ (реж. Алън Пакула 1976). Но вероятно малцина са чували за предшестващата издънка на правителството на САЩ – „Документите на Пентагона“. Новото платно на режисьора Стивън Спилбърг се вписва в поредицата визуални учебни помагала по история, които ще спестят на подрастващите поколения четенето на книги, висене в библиотеки, анализи на документи и проучване на досиета.

„Вестник на властта“ Том Ханкс

„Вестник на властта“ се обръща назад, към миналото и спира погледа си на събитията в САЩ през 1971. Страната води без особен успех война във Виетнам, а това не се нрави на голяма част от данъкоплатците. В този момент, „Ню-Йорк таймс“ публикува резюме от секретен анализ, извършен по нареждане на Робърт Макнамара, тогавашен министър на отбраната. Информацията станала известна по-късно като „Документите на Пентагона“ възлиза на около 6000 страници и е предоставена на изданието от анонимен (за известен период време) разобличител. Поредица статии изваждат на бял свят мръсното бельо на правителството и лицемерието на политиците, които, въпреки, че са били наясно с обречеността на военната авантюра във Виетнам, са изпратили на сигурна смърт десетки хиляди американци, за да запазят престижа и имиджа си. Притиснато от могъщи лостове, изданието спира публикацията на докумените. В този момент „Вашингтон пост“ се сдобива с пълното копие на изтеклата информация.

„Вестник на властта“ Том Ханкс Мерил Стрийп

Истинският филм започва в този момент. Той прониква в кулисите на редакцията на изданието и проследява динамиката на взаимоотношенията между Бен Брадли (Том Ханкс) легендарният главен редактор на „Вашингтон Пост“ и Катрин Греъм (Мерил Стрийп), собственичка на изданието. Неподготвена за големи и съдбоносни решения, тя трябва да си извоюва място и да наложи мнението си в семейната фирма, в един високомерен мъжки свят. Филмът изследва еволюцията на нейното мислене и факторите, повлияли върху формирането на нейното становище. Дъщеря на собственика и вдовица на наскоро починалия директор на прес-изданието, тя е по-скоро домакиня и майка, отколкото шефка на ежедневник. Катрин Греъм поддържа близки приятелски отношения с най-влиятелните политици на страната. Парещото досие и грозната истина я поставят пред дилемата дали да остане вярна на журналистическата мисия или да предпази приятелите кръжащи около Белия дом, като даде отговор на въпроса „Що е дълг към нацията?“

„Вестник на властта“

С „Вестник на властта“ режисьорът Стивън Спилбърг създава класическо, старомодно кино, в пълен унисон с носталгичните нотки звучащи от всеки кадър. Словослагатели, печатни барабани, пишещи машини и телефони с въртящи се шайби са изчезнали безвъзвратно елементи, които навяват спомени на по-старото поколение кинозрители. Филмът е почит към разследващата журналистика и поглед към понятия като „демокрация“ и „професионална етика“. С достатъчно елементи на съспенс, тази историческа хроника структурно се доближава до театрално произведение, здраво стъпило върху актьорския талант на дуета Ханкс – Стрийп.

Във време, когато благодарение на социалните мрежи пишещите и публикуващите са почти толкова, колкото и четящите, когато новините се разпространяват светкавично по земното кълбо, и когато истината се оказва повече от всеки друг път заплашена от количествата думи във виртуалното пространство, филмът на Спилбърг е елегантно напомняне за отговорностите на професионалните журналисти и почит към тези медийни деятели, които са изпълнили със съдържание понятието „доблест“.

Luboslovie.bg /www.cinefish.bg/