Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Когато са във ваканция или през уикенда, децата често се оплакват, че скучаят. И ние постоянно се стремим да бъдат ангажирани с нещо. Летни занимални, лагери, зелени училища, езикови училища. За щастливите, които все още има „селско” село, а баби и дядовци не са работещи или пенсионирани в града, за тях не говорим. Тези деца са представители на един изчезващ тип детство. Не че другите имат избор.
Лятната ваканция е едно безкрайно планиране – от семейните почивки и отпуски до заниманията за децата – предимно ученици от началния курс или малко по-големи, които все още не скитосват по улиците, но са принудени да стоят у дома. Защото всички други опции са изчерпани, защото в края на ваканцията и ние сме изморени да планираме, а и финансирането на техните ангажименти не струва малко. “Всъщност скуката не е никак лоша за децата, напротив. Тя разкрива неподозирани възможности за тях, които наистина означават ваканция. И защо скуката е полезна за децата?” Скуката ги освобождава от графика, на който ние робуваме.
Действително днес планираме почти всяко действие на децата – хранене, игра, четене на книгите от летния списък, телевизия/таблет/компютър. Това е най-обраният вариант. Като се намесят школи, уроци, занимални – става още по-страшно. Ние искаме те да не скучаят, но ги заключваме в нашите представи за „интересно”, а те не са им привични. Скука е свобода, а свободата е страшна и прекрасна.Когато ги освободим от нашите планове и просто ги оставим на мира, те може да започнат да мрънкат и да се изнервят. Но това е нормална реакция – израз на паника пред свободата. „Сега какво да правя?” Цял нов свят е пред тях, една огромна бездна от възможности, която ги плаши.
Не поддавайте и не предлагайте филмче или игра на таблета. И това минава. Свободата изважда креативността дълбоко от детето. Не става дума само за изкуство. Игрите, сам или в компания, вадят истински творческото от децата. Способността им да превръщат нещо в друго, да строят, да измислят истории, да рисуват и да стигат до решения. Никога, никога не бива да се подценява детската игра и да има подигравки от сорта: „Ти си на 9 години, какви са тия кончета, конструктори, куклички!” Ако детето се чувства объркано от безкрайните възможности, помогнете му, като направите заедно списък за нещата, които то иска да прави.
За някои от тях го поощрете – да се науча да карам колело без помощни гуми, а други регламентирайте – телевизия в определен час за определено време и редувайте анимации с научно-популярни филмчета например. То хем ще бъде автор на дните си, хем ще упражнявате контрол с негово съгласие. Скуката ще позволи на детето да мисли. Тишината на нищоправенето, което никак не е лесно, ако се замислим, ще извади от детето и абстрактното мислене. За нещата от вселената му, за отношенията му.
Нищо чудно да чуете размисли върху някой спор или спомен от преди 4-5 месеца. Освен терапевтично за него самото, това ще му помогне и като възрастен да понася усамотението, да преработва чувството за самотност. Постоянно забавляваното дете се превръща в същия възрастен, само дето гладът за забавления се променя страховито. Прекаленото натоварване с впечатления, хора, пътувания, честата смяна на обстановката не помага на детето да си почине истински от училището, където общо взето е същото.
Активният ум има нужда от презареждане, от съзерцание, от диво и мълчаливо общуване с природата и с животните. Нека посегне само към някоя книга. Дори и да не е от Списъка, някоя негова, която харесва. Ако е любопитно, да разгледа вашата библиотека. Нека книгите дойдат естествено, от скука, а не от принуда. Не пренебрегвайте скуката за децата. Дори и да се осигурили пълна програма за лятото, оставяйте ги да скучаят. Без планове, да се шляят, да зяпат в нищото, да помълчат малко. Не бързайте да им давате таблети и игри, нека се помъчат да запълват творчески времето си. Или просто да го пилеят. Това е най-големият лукс в живота ни.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)