„Химия“ на Уайки Уанг е блестящ нов роман, в който твърдението, че любовта е химия и всички процеси в живота и вселената са свързани с химия, не звучи като клише. Надарена студентка преоценява живота си в повратен за академичната й кариера момент. Тя учи синтетична химия, но прекъсва и се посвещава на задълбоченото изучаване на алхимията на любовта и в търсене на смисъла на собсвеното си съществуване.
Изключителната дебютна творба на американката от китайски произход Уанг е на българския пазар с логото на издателство „Милениум“.
Това е книга за съзряването, за откъсването от пътя, който са ни предначертали нашите родители и който сме следвали сляпо; за въпросите, които си задават двайсет и няколко годишните – уж вече възрастни, но не съвсем узрели за истинския живот.
Историята, написана с искреност и проникновение, звучи интимно, тъжно, изповедно, и кара читателя да мисли, че това са по-скоро съкровените преживявания и емоции на авторката, отколкото художествена проза. Уанг е оценена високо от критиката и публиката в САЩ като брилянтен и забележителен, открояващ се глас сред новата писателска вълна. Мъдро и с много хумор тя съумява да съпостави съвършенството на науката с объркаността и тревогите на истинския свят, изпълнен с жертви, които трябва да направиш за любовта и семейството.
След тригодишно следване централната героиня, от чието име се води разказа, е на път да обърне гръб на един от най-
престижните университети в Бостън. Тя открива, че решението й да избере химическия департамент е по-скоро плод на амбициите на нейните изключително взискателни родители – китайски емигранти. Посвещаването на сложната и интересна наука е било една престижна възможност, но не и реален личен избор. Има и друг не по-малко сериозен кръстопът, който се наслагва върху професионалните й колебания – тя получава предложение за брак. Прави го дългогодишният й приятел, който е прекрасен, успешен, любящ и всичките им общи приятели очакват, при всяка покана за гостуване, двамата да обявят годежа си. Но когато Ерик изрича заветните думи, любимата му не е готова да приеме. Може ли да промени пътя си заради него, да го последва в друг щат и да се обрече на семейството, преди самата тя да се почувства реализирана, преди дори да набележи целите си?
Всички тези катализатори довеждат до взривоопасна реакция. Нейният резултат не е предвидим и не е описан в нито един учебник. Младата жена трябва да загърби всичко, което си е представяла за бъдещето си въз основа на очакванията на околните, и за пръв да се изправи пред въпроса какво е най-важно за самата нея.
Тази умна, проницателна и чаровна героиня ще се посвети на таблиците и формулите на една по-различна химия, в която реакциите не могат да бъдат количествено измерени, качествено определени и научно анализирани. Това е по-скоро алхимия, в която лабораторните опити са много по-загадъчни и са в сферата на действие на сърцето, а не на ума.
Независимоотхумораси, „Химия“ носи и болезненото прозрение на много млади хора днес, които учат или работят до степен на самозабрава, безвсъщност да знаят дали това е целта, на която искат да се посветят. Свикнали са все някой да иска нещо от тях – родителите, учителите, обществото и не са сигурни могат ли просто да спрат и да се замислят.
Самата УайкиУанг завършва химия в „Харвард“, защитава докторат по обществено здраве и магистратура по изящни изкуства в Бостън. Нейни творбите са публикувани в редица престижни литературни списания. Дебютният й роман „Химия“ светкавично оглавява книжните класации и дава повод много критици да коментират, че човечеството може да загуби един изключителен учен, но пък ще спечели невероятен разказвач. Ето какво споделят три известни американски писателки за срещата си с произведението, което ознаменува появата на младата им колежка на сериозното литературно поприще:
„Закачлива и пристрастяваща книга. Очарователно преоткриване на света чрез научните познания и опит“, казва Кристина Енрикес.
„Хипнотичен и завладяващ роман за екзистенциалната криза на един гениален ум. След последната страница бях опустошена, замаяна, исках още и още“, споделя Емили Гоулд.
„Бунтарски дебют с мрачно чувство за хумор, проницателни самонаблюдения и дълбоки размишления върху науката и душата“, смята Сара Джарард.
Книгата е на българския пазар в превод на Паулина Стойчева Мичева и с грабващата корица на Фиделия Косева.
Каква е вашата реакция?
