Връщах се от вилата. На пътя спряла кола, маха човек тревожно, около него жена и малко детенце. Спрях. Спукал бил гума, резервната била и тя спукана, та ако може, да му дам моята, да се прибере и до вечерта щял да ми я докара. Дадох му гумата. Как не -с жена, с детенце насред път, по дъждовяо пладне. Дадох му и адресса си и се разделихме.
До ден днешен гумата не се върна у дома. Разказах на един съсед по вила и той скочи: “Ама и на мен така ми се случи, да не му беше синя колата? Шкодичка?” Да, синя беше. Синя Шкода. А след време още двама от махалата се обадиха с такава слука, все със синята кола. Колко ли е забогатял този човек от чуждите резервни гуми?
Веднъж отидохме с малкия внук на риба. Нищо на клъвна цял ден. До нас един побелял великан мяташе с две пръчки и вадеше през две – три минута. Проклетия по нашето място, берекет по неговото.
А внукът ми ставаше все по-тьжен, като да му се дореваваше от яд и мъничко завист. Ходи няколко пъти до комшията, дори и от неговата стръв изпроси по едно време, но … нищо и нищо !
По късно пладне великанът си прибра такъмите, извади претъпкания живарник с мятащи се сребриста рибета и се отправи към колата си. Беше паркирал близо до нашата. Отдалече ни пожела слука и отпраши.
Привечер си събрахме и ние партакешите и унило нахвърлихме всичко в багажника. А-ха да тръгнем и внукът ми изкрещя: “Деди, деди, я виж!” – и някъде отстрани се подаде с пълен живарник.Още мърдаха. Рибите на великана! Той ги бе оставил, за да не си тръгне моят малък юнак с нокруса от риболовния ден !
Само рибар може да оцени стореното от друг рибар.
Мисля че в тази привечер един бъдещ човек се научи да бъде по-човек.
Такьв е невнятен животьт – откраднатите резервни гуми и подарените живарници вървят ръка за ръка.
Вие за кои сте?
 |
Божидар Крапчев – политически наблюдател, анализатор и коментатор. Специален сътрудник на Любословие.БГ – София, България. |
| e-mail: [email protected] |
Каква е вашата реакция?
