И точно така умира един език

“…Я ми кажи на български как се вика „партньор“? – Райна се ококори.

– Партньор?! Ами партньорът си е партньор… ох, не мога сега да се сетя… Мъжът ми е мой партньор! – викна тържествуващо. – Ти и баба Рада сте партньори!
– Не ти казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли? – не я изпускаше Вангел.

– Чакай, ще се сетя… Спътник… Сродна душа… либе… – нещо ѝ трепна извътре.
– Боднаха ли те думите? Хубави са си нашите, нали?
– Хубави са! Питай ме пак!
– Талант как е?
– Дарба!
– Хубаво. А какво е концентриран?
– Концентриран – внимателен не е ли?
– Не е!

– Такъв, който… е събран в едно нещо.
– Съсредоточен му се вика на това. Чуваш ли каква умна дума е? Съ-средо-точен.
– Не бях се замисляла, питай още.
– Имам няколко любими. Креативен какво е?
– Ами такъв, който измисля, умен…

– Творец, Райно! Който твори. А информация на български как ще рече?
– Е, тук ме разби, информацията си е информация… чакай… знание! – обяви тържествуващо.
– Нищо подобно! Телевизията и компютърът те информират, така ли е? Там знание няма. Те само те уведомяват за нещо. Дават ти сведения къде какво се случва и това е! Ако искаш да придобиеш знание, учиш, ходиш на училище, четеш… не се просто уведомяваш. За жалост, на света вече му стига да е уведомен, не – да знае.

– Харесва ми това с думите, искам още!
– Комуникация какво е?
– Да си говорят хората…
– Така, де, баба и внуче, като си говорят, какво правят?
– Общуват… нали?

– Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общност, нещо общо и заедно се случва, затова е общуване. А хармония как е?
– Баланс!
– На български питам как е!
– Равновесие…

– Можело значи. А характер как е?
– Характер ли? Че това не е ли българска дума?
– Не.
– Не знам… Нали все казваме – добър характер, лош характер, този е с тежък характер, според характера на човека…

– Ето ти добър пример как една чужда дума е толкова як плевел в нашия език, че вече няма изкореняване. А нашата си дума е далеч по-кратка, удобна и звучна.
– И как е характер на български?
– Нрав.
– Всъщност я знам тази дума. Хубава е…

– Повечето хора я знаят. Те и баба знаят, че са имали, ама не я помнят. Традиция как е?
– Традицията си е традиция! Пълно е с книги за български фолклорни традиции.
– От това най ме боли, Райно! Такива книги трябва да са хранилища, убежища да са на народната памет. А в такова заглавие само думата „български“ е наша. Традиция значи „предание“, нещо предавано от уста на уста, прескочило векове. А фолклорът какво е?

– Не знам вече… Криво ми е да те слушам…
– Ще слушаш! Дано разбереш докъде я докарахме, фолклорът е на-родната памет, може да се рече и „народност“. Това са ни народните песни, народните приказки, народните хора, народните обичаи… И точно на тая памет българите изгубиха българското име и му туриха ново – фолклор… Още да питам ли?

– Питай.
– Енергия как е?
– Сила! – усмихна се Райна.
– Браво, Райно, има хляб в тебе! Има надежда!
– Е, да, ама не звучи същото, не е съвсем като енергия.
– Нима?! Чакай да те питам още нещо. Напоследък много говорят за „негативни енергии“, много е модерно. На български как е?

– Шегуваш се!
– Никак! Питам те, как е? Какво правят някои кукери, като обикалят и дрънчат с хлопки и чанове?
– Гонят злите сили… – тихичко рече Райна.
– И къде са тези зли сили?
– Навсякъде. По къщите, по хората, в мислите им.. .в думите им…
– Та как, викаш, било „негативни енергии“ на български?

– Зли сили… не е възможно…
– Такааа. Това е стар народ, Райно. И езикът му е стар. И няма как в един стар език да няма думи с насъщно и изначално значение. Важни са тези думи – те седят в основата на една памет.

Там е изворът, от където идат приказките, преданията и обичаите на един народ. От където иде истината за неговата история. Стари думи – от старо злато, с голяма сила в тях.

Да ти кажа и за хората, дето твърдят, че не било на български същото. Та те дори не си познават езика! Питай ги такива хора, както аз те питах сега тебе, кое как е на български. Няма да ти рекат, ще ти се ядосат. Но не от друго, а от безсилие, защото не знаят.

Я се опитай да си представиш езика като една песен. Звуците в нея играят по техен си начин и създават тяхна си музика. Знаеш, че не може една песен да бъде преведена дословно на чужд език.

Вижте и

Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“

Думите могат да имат съвсем еднакъв смисъл, но играта на звуците ще се препъне. Ще се препъне равновесието.

Новите думи ще тежат по друг начин, друго ще им е хорото на тях. И ще вземат да я килнат песента. Просто думите на всеки език звучат различно. Защо ли? Защото всеки народ си има негова памет и нрав и различно се е движил напред. Ама да се върнем сега на нашата песен.

Опитай се да заместиш в „Хубава си, моя горо!“ десет думи с английски със същото значение. Или поне пет. Или дори само една. Веднага ще прозвучи фалшиво, нали? Нещо ще се изкриви. Ще приспи ли някой детето си с такава песен?

Магда ти е рекла, че човекът има корен – онова нещо, което е памет на род и народ. И че в него е силата ни, волята ни за живот.

Родният език, на който като деца проговаряме, е неразделна част от този корен. Той е жив! Какво му се случва, ако го мърсим постоянно? Или ако просто го пренебрегваме… Обичта и омразата са две страни на отношението, така ли е? Знаеш как работи тази сила, нали?

Ако обичаш един човек, той си е добре около тебе, има си нужда от тебе, търси те. Ако го мразиш – той боледува и гледа да се махне от тебе, далече да е, да не го заразиш с лошотия. Но ако спреш да го забелязваш или го забравиш, може да умре!

Защото забравата е липса на всякакво отношение. Тогава човекът остава непотребен. И залинява… Така е и с езика. Има хора, които го обичат, ползват го и се грижат за него.

Има други, които не го долюбват, смятат го за беден и грозен. Но има трети, за които е непотребен и стар. И не си служат с него, не го и познават. Те са най-страшните и най-опасните! Защото не го правят от омраза, а от незнание.

Който не знае, няма отношение. Когато не познаваш някой достатъчно, как да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е непотребен, нямаш нужда от него в твоя свят… И точно така умира един език…”