Журналистът Радослав Янкулов, бивш шеф на Националното радио, оспорва изборите на генерални директори на БНТ и БНР.
Той е внесъл жалба до петчленен състав на Върховния административен съд, в която излага своите доводи. Публикуваме жалбата без редакторска намеса:
„Ж А Л Б А
от
Радослав Василев Янкулов
с адрес в гр. Софиясрещу
Определение № 4357 от 06.04.2017г. по адм. дело № 13866/2016г. на
тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделениеУВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
Не съм доволен от Определение № 4357 от 06.04.2017г. по адм. дело № 13866/2016г. на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от мен жалба срещу Решение № РД-05- 159 от 18.10.2016г. на Съвета за електронни медии (СЕМ) за приемане на процедура за избор на генерален директор на националния обществен доставчик на радиоуслуги, съответно генерален директор на националния обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги и затова го обжалвам пред Вас в законоустановения срок.
Считам, че оспореното определение съда е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено въз основа на следните факти и правни аргументи:
1. Необоснован и неправилен е изводът на решаващия състав на ВАС, че Решение № РД-05- 159 от 18.10.2016г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), с което е приета Процедурата за избор на генерален директор на националния обществен доставчик на радиоуслуги, съответно на генерален директор на националния обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, защото по своя характер тази процедура за избор съставлява вътрешни правила по смисъла на чл. 13 АПК, във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. В конкретния случай съдът очевидно е тълкувал и приложил твърде стеснително чл.2, ал.2, т.3 от АПК, като се има предвид, че в посочената норма изрично е уточнено – „Разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете: 3. с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.” Приетите от СЕМ правила за избор на генерален директор на БНР и на БНТ регламентират не само правата и задълженията на регулаторния орган при провеждането на конкурса, но и изискванията и критериите за подбор към потенциалните кандидати за заемането на тези длъжности, както и необходимите документи за кандидатстване. С оглед на това и предвид обществената значимост на двете национални медии, Законът за радиото и телевизията (ЗРТ) предвижда задължение за регулаторния орган да осигури необходимата публичност и прозрачност при приемането на Процедурата за избор на генерален директор на националния обществен доставчик на радиоуслуги, съответно на генерален директор на националния обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги, които обаче не са осигурени в конкретния случай.
2. Оспореното определение на ВАС е неправилно и необосновано, защото независимо от правната природа на Решение № РД-05- 159 от 18.10.2016г. на СЕМ и на приетата с него процедура, то подлежи на обжалване по силата на чл.120, ал.2 от Конституциата на Република България, който предвижда , че „Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.” В този смисъл е и Решение № 21 от 26.10.1995г. по конст. дело №18/1995г., в което Конституционният съд на Република България приема, че „разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията обхваща „всички административни актове „без оглед на техния характер и теоретична квалификация“, както и че „Конституцията не въздига в решаващ критерий конкретната квалификация на административния акт, която в редица случаи може да бъде и спорна (а) решаващ е правният ефект на административния акт – дали засяга субективни права или законни интереси на граждани или юридически лица (и) от този критерий следва да се ръководят и съдилищата“. Освен това в Закона за радиото и телевизията няма изрична норма, която да изключва от съдебен контрол актовете, които Съветът за електронни медии приема в изпълнение на своите правомощия съгласно чл.32, ал.2 от ЗРТ.
3. Напълно необоснован и неправилен са и изводите на съда , че „Правен интерес от оспорване на решението не е налице и за Радослав
Василев Янкулов”, както и че „При тази характеристика и правни последици, за жалбоподателя Янкулов не съществува правен интерес от оспорване на процедурата, т.к. тя не го засяга лично, пряко и непосредствено.”, защото те противоречат на житейската и правната логика. Недопустимо е точно за кандидатите в един конкурс да не съществува правен интерес от оспорване на правилата, по които ще бъдат оценявани за заемането на длъжността – Генерален директор на БНР или Генерален директор на БНТ, защото именно от тези правила и от разписания ред за провеждане на конкурса зависи:
– дали ще бъдат поставени адекватни изисквания и критерий за подбор относно професионалната компетентност и професионалния опит на кандидатите;
– дали и доколко ще бъде осигурена необходимата публичност и прозрачност при приемането на оспорената процедура, както и при самото провеждане на конкурса, предвид обществената значимост на двете национални медии;
– дали ще бъде осигурена равнопоставеност между кандидатите;
– дали ще бъде осигурена и гарантирана обективност при избора на Генерален директор на всяка една от националните медии;
– дали ще бъдат професионално и обективно оценени.
С оглед на изложените аргументи е очевидно , че Решение № РД-05- 159 от 18.10.2016г. на Съвета за електронни медии (СЕМ) и приетата с него Процедура за избор на генерален директор на националния обществен доставчик на радиоуслуги, съответно на генерален директор на националния обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги, засягат „лично, пряко и непосредствено” всеки кандидат в процедурата за избор на Гнерален директор на БНР или Генерален директор на БНТ, поради което съвсем естествено и логично е, той да има право да оспорва приетата процедура за провеждане на конкурса.
4. Абсолютно невярна е констатацията на решаващия състав на ВАС, че „За допустимостта на оспорването е задължително актът правно да уврежда адресатите, засягайки пряко и непосредствено правната им сфера, а не само да създава евентуална (и поради това несигурна) възможност за това.” В тази връзка трябва да се посочи, че точно в цитираното от съда Решение № 21 от 26.10.1995г. по конст. дело № 18/95 г. на КС на Република България е определено, че „Административният акт „засяга“ по смисъла на чл.120, ал.2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове. Практически това „засягане“ се обективира в нарушаване на правна норма от по-висок ранг, която обжалваният административен акт нарушава. Същевременно това материалноправно основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт.” От тази категорична позиция на Конституционния съд съвсем резонно следва, че правният интерес от обжалване на даден административен акт се обуславя не само от нарушението на правата или законните интереси на гражданите и юридическите лица, но и от потенциалната заплаха за нарушение на техните права или законни интереси.
5. Освен това, правото като потенциален кандидат да оспорвам Решение № РД-05- 159 от 18.10.2016г. на Съвета за електронни медии (СЕМ) и приетата с него Процедура за избор на генерален директор на националния обществен доставчик на радиоуслуги, съответно на генерален директор на националния обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги, произтича и от нормата на чл. 147, ал.1 от АПК, която еднозначно дефинира, че „Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.” В конкретния случай са застрашени очевидно не само моите, но и правата и законните интереси на всички потенциални кандидати от евентуална незаконосъобразност на процедурата и на определените изисквания и критерии за подбор на кандидатите за заемането на длъжността генерален директор на БНР или генерален директор на БНТ.
6. Оспореното определение е неправилно и необосновано, защото първоинстанционнният съд не е съобразил, че при евентуалното обжалване на решението в един по-късен момент, когато стартира процедура за избор на генерален директор на БНР или на БНТ, ще доведе до спиране на цялата процедура до приключване на производството по обжалването й, което от своя страна ще предизвика неоснователно забавяне на същата в рамките на 1-2 години, докато трае съдебното обжалване. Това забавяне ще обезсмисли приемането на решение от СЕМ, с което се одобрява процедурата за избор далеч преди стартирането на самата процедура. В този смисъл е и особеното мнение на съдията докладчик по делото – Даниела Мавродиева, което е правилно и подробно обосновано.
7. Абсолютно верен и обоснован е изводът на докладчика по делото – съдия Даниела Мавродиева, обективирано обаче не в мотивите, а в особеното мнение към оспореното определение, че „Недопустимо е и друго – да се изключи съвсем възможността за преценка от страна на съда на законосъобразността на приетата процедура. Както бе споменато по-горе със същата се въвеждат и критериите, на които следва да отговарят кандидатите за участие в процедурите за избор на генерални директори на БНР и БНТ. Следователно с нея се засягат и правата на потенциалните участници в процедурите за избор. Процедурата също така следва да се провежда при спазването на определени принципи, регламентирани в Закона за радиото и телевизията. Именно съответствието на общите правила с тези принципи следва да бъде проверено от съда. При преценката за законосъобразност на процедурата съдът следва да прецени и обстоятелството дали установените в общите правила критерии, на които следва да отговаря всеки кандидат, са съобразени със закона.” В този смисъл е и по-новата практика на ВАС, отразена в Определение № 6220 от 26.05.2016г. по адм.дело № 4620/2016г. на петчленен състав на шесто отделение, което се отнася до допустимостта на обжалването по съдебен ред на Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи, които също според петчленният състав имат характер на акт по чл.2, ал.2, т.3 АПК.
8. На на последно място трябва да се отбележи и вземе предвид факта, че самият административен орган – СЕМ е посочил в Решение № РД-05- 159 от 18.10.2016г. , че този акт подлежи на обжалване пред ВАС.
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
С оглед на изложените факти и правни доводи, Ви моля на основание чл.221, ал.2, хипотеза втора от АПК да отмените изцяло Определение № 4357 от 06.04.2017г. по адм. дело № 13866/2016г. на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от мен жалба срещу Решение № РД-05- 159 от 18.10.2016г. на Съвета за електронни медии (СЕМ) за приемане на процедура за избор на генерален директор на националния обществен доставчик на радиоуслуги, съответно генерален директор на националния обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги и да върнете адм. дело № 13866/2016г. на същия състав на Върховния административен съд, седмо отделение, който да разгледа жалбата ми срещу това определение в съответствие с Вашите задължителни указания. Освен това Ви моля да осъдите Съвета за електронни медии да ми заплати направените разноски по делото.
Приложение:
1. документ за внесена държавна такса;
2. копие от Определение № 4357 от 06.04.2017г. по адм.
дело № 13866/2016г. на тричленен състав на ВАС, седмо отделение;
3. копие на жалбата за ответника.
С уважение: Радослав Янкулов
