Едно изречение на доскорошния президент Росен Плевнелиев е на път да омаловажи усилията на една цяла нация. Дългогодишните усилия, които започнаха от покойния Желю Желев, преживяха Иван Костов и Георги Първанов, и намериха триумфалния си завършек с Бойко Борисов. Във вторник премиерът подписа историческия договор за добросъседство с Македония, който отваря нова страница в отношенията не само на двете съседки, но и на целите Балкани. През тази седмица не знаехме на кое повече да се радваме – дали че след десетки години неразбирателство, най-накрая София и Скопие си стиснаха ръцете. Или че договорът безпрецедентно
обедини всички политически сили в България
За няколко дни дори станахме свидетели на примирие в словесните партийни двубои. Лидерът на БСП Корнелия Нинова негласно благослови договора, вицепремиерът Красимир Каракачанов бе сред хората, които ръкопляскаха при подписването в Скопие. Дори дежурните критикари на кабинета деликатно си замълчаха. И така до вчера сутринта, когато бившият държавен глава Росен Плевнелиев реши да се изяви и доказа, че поговорката „къде го чукаш, къде се пука“ е чисто български патент.
Изненадващо в поредното си тв интервю, той се обяви за катализатор на стоплянето на българо-македонските отношения. С други думи, за мотор и вдъхновител на историческия документ. Така той направи опасната стъпка, което дори и Патриотите не са си и помисляли да сторят. А именно – на път е да разбие крехкото обединение на политиците в името на България. И да повлече крак от тук нататък всеки да се перчи със заслугите си.
Изказването на Плевнелиев става за някой конкурс „Кой е по- по-най“, но не приляга на човек, който милее за страната си. Преди да се самоизтъква е добре да си отговори на няколко въпроса: Колко посещения направи като президент в Македония ? Къде беше, когато България призна независимостта на съседката ни и когато бе подписана Декларацията за добросъседство ?
Дали е търкал студентска скамейка или е търсил начин да успее в бизнеса, няма значение. Бил е много далече от външнополитическите процеси. За разлика от него, един друг бивш президент – Георги Първанов, има много по-големи основания да претендира за фактор в сдобряването ни със Скопие. Да не говорим за усилията на последните няколко кабинета, външни министри и посланици. Изказването на Плевнелиев
е меко казано обида за всички тях
Дори Румен Радев не си позволи да изтъкне някакви свои заслуги като настоящ държавен глава. Напротив – в неговото поздравление той отбеляза усилията на всички свои предшественици.
Големият въпрос е защо Плевнелиев си позволява подобни изказвания?
Дали това е част от сценарий за разклащане на постигнатото крехко национално обединение, или е просто дефицит на самочувствие, след като вече не е господар на „Дондуков“ 2?
Ако е първото, значи може би има истина в слуховете, че наесен се готви да се завърне в политиката, но не през политическата сила, която го създаде и направи държавен глава, а през политически формации, които изпаднаха от парламента на последните избори. Те и досега не могат да преглътнат поражението си и със зъби и нокти продължават да се борят да седнат на държавната софра.
Може би пък просто да му липсва публичността, което обяснява и защо се появи неочаквано на откриването на голямата германска инвестиция в Пазарджик при дни. Неговото присъствие на първа линия сред хората, които имат истинска заслуга за откриването на завода, бе повече от озадачаващо. Както и други негови прояви и изказвания, които не прилягат на бивш президент.
Самият той твърди, че негов пример за държавник е Барак Обама. Не е лошо да си свери часовника с него.
Бившият американски президент не си позволява да коментира нито вътрешната, нито външната политика на Тръмп. И не е казал, например, че е катализатор на новите санкции срещу Русия. Обама направи това, което всики очакваха- отдаде се на традиционните за неговите предшественици дейности.
Накрая, за да не бъдем обвинени в пристрастия, нека да отново да се върнем на фактите и да видим какво означава думата „катализатор“. „Катализаторите ускоряват процеси, които биха протекли и без тях“, сочи научното обяснение на думата. Така че нито е моментът за самоизтъкване, нито за притеснения, господин Плевнелиев – добросъседството вече е факт и без катализатори!
Източник: Иван Петров, „Стандарт“
