Гео Калев е фотограф. Само че не спира с творчеството до тук – търси, открива, провокира, създава… Така се ражда неговият, вече добре познат, проект Мини Арт Фест. От седем лета виждате колоритната му идея, дефилираща пищно по Софийските улици.
Гео, ше ни разкажеш ли накратко седемгодишната история на Мини Арт Фест – как оцелява този проект в условия на тотално объркан и нелогичен артистичен пазар?
Фестивалът тръгна като частна инициатива във фотографското ми Студио „Фо“. На гости идваха много различни артисти и свиреха, пееха, пускаха музика, правеха пърформанси и създаваха прекрасна атмосфера. В този смисъл фестивалът се роди като се представи първата програма и всички „заподозрени“ я научиха. Хората започнаха да идват да видят събитията. Програмата през 2009 представи много въздейстащи събития като: пърформансът на Воин де Воин, „Красавицата и звяра”, живата импровизация на Попара, марионетките на Гранде Люпо, керамиката на Иван и Андрей, DJ сета на Африкандо, Аштон Ка, изложбата на Аменун, видео пърформанса на UFO студио и много други. Цирковите артисти Алваро Рамирез, Давид Романеро и Гранде Люпо поставиха началото на търсене на пространства и публика в София.
Имаш ли амбиция да превърнеш Мини Арт Фест в Макси Арт Фест?
Не, този фестивал се казва „Мини” защото е насочен към отделния човек, към лична комуникация и зареждане с нова енергия. Символът е мравката, в контекста на асоцияция между хората и мравките. Отдалеч изглежда хаос в мравуняка, но всичко си е на мястото, погледнато отблизо и няма време за нищо друго. Мини Арт фест обръща внимание на изкуството като начин на комуникация.
От фестивала стартираха прекрасни артисти и се развиха на високо ниво, това е и една от основните цели, да намираме талантливи хора и те да продължат да работят с още по-голямо желание и смелост.
Бизнес или изкуство? Двете заедно възможни ли са?
Само обединени можем да продължим да развиваме проекти, които представят съвременния цирк в София. Наши партньори са културните институции, и с тях заедно се стремим да го правим достъпно за широка аудитория. Идеята е да представим в София съвременен цирк, а това не е популярно изкуство. Публиката не познава артистите, затова фестивалът е 10 дни, за да даде възможност много хора неочаквано да се окажат на Витошка и да гледат улични представления.
Благодарение на нашите партньори това става възможно.
С какви атракции ще печелите публиката си тази година? Кои ще са звездите в спектаклите?
Програмата представя 17 спектакъла, като повечето са моно пърформанси.
Каним ви на Гала откриването на 18 юни, както и на Гала награждаването на 24 юни в Маймунарника от 20 ч. – Борисова градина. Това са представления на всички артисти, представления за цялото семейство.
Това е Жорди Керол, Барселона, ексцентричен бий бокс клоун, оригинален и забавно провокиращ.
Сунива Бувард, Копенхаген, представя ново измерение на човешките движения, хендстенд артист.
Гилермо Леон, Мексико – чрез съвременно жонглиране разказва история за детството си, за своите страхове и мечти. Жонглира и преживява, представя един нов свят.
Герасим Дишлиев, България/Франция МИМ, възпитаник на Марсел Марсо, представя новия си спектакъл „Не на мястото си”.
Гранде Люпо Булгаро, Италия/България е марионетист. Идва с нов спектакъл, 8 микро истории 8 идеи за живота. Марионетките са част от него самия, представя своя живот.
Ла Бел Фоли, те са музикални клоуни от Франция, пакостници които увличат публиката, не започват на сцената, а някъде около нея.
Умами представят Мадрид брейденс, но много комично и забавно. Танцьори, които могат да те скъсат от смях.
Цирк де ла Люлин ще представят детско и вечерно шоу, много енергия, акробатика и смях.
Всяка година предлагате нещо ново, каква ще е тазгодишната изненада?
Тази година представяме алтернативни спортове като Унисайкъл и Футбег.
Всеки който има интерес да опита да заповяда и да се запише на уъркшоп.
Чинийка на улицата или билети на касата? Различно ли е удовлетворението за организатора и участниците?
И двете. На улицата шапка, в Маймунарника билети от 10 лв., за деца безплатно.
Уличният фест, малкият побратим на театралния спектакъл ли е или живее свой собствен живот?
Уличното изкуство е на улицата, там му е най-добре. На улицата законите за възприятие са други.
Какво не знаем, а трябва да знаем за уличните артисти?
Те са професионалисти, пътуват от фестивал на фестивал, работят през топлата половина на годината, през другата правят новите си спектакли.
Хоби, професия или „по неволя“ е уличното изкуство?
Това е професия, но както във всеки бранш има добри и не толкова. Тогава се намесват факторите, които расейват и дават оправдание защо не върви.
Как си представяш Мини Арт Фест след още 7 години?
Съвременният цирк ще се развива и печели популярност. Ще представяме Мини Арт Фест в малки и големи градове, хората ще са щастливи и усмихнати. Всичко се променя толкова бързо. Хората ще се интересуват и търсят най-добрите спектакли. А децата ще се учат и ще стават супер добри, очаквам да имаме страхотни български групи.
Каква е вашата реакция?
