Сега четете
Заговорът за импийчмънт на Тръмп

Заговорът за импийчмънт на Тръмп

Отмъщение на провалилите се елити от двете големи партии в САЩ – това представляват нападките против Тръмп по „руска“ линия. Изводът е на влиятелния анализатор Патрик Бюканън*. stat
Патрик Бюканън
Патрик Бюканън
Притиснат от Мегин Кели** за връзките му с президента Тръмп, Владимир Путин измърмори: „Ние изобщо нямаме отношения… Никога не съм се срещал с него… Абе, вие всички тук, да не сте си изгубили ума?“

Да, Влад, изгубили сме го.

Погледнете въпросите, около които се гърчи този град (Вашингтон, окръг Колумбия), откакто Тръмп триумфира, погледнете подетите разговори за импийчмънт.

Наговорил ли се e Тръмп с руснаците да хакнат имейлите на Националния комитет на Демократическата партия (НКДП) и да прехвърлят стоката към Уикилийкс? И да разкрият по този начин държавната тайна, че председателката на НКДП Деби Уосърман Шулц слага прът в колелата на горкия Бърни Сандърс?***

Ако самият Тръмп не е заговорничил с КГБ, не са ли правили това помощниците му от предизборния щаб?

Дим без никакъв огън

Сега нашите Агенция за национална сигурност (АНС) и ЦРУ изглежда прехващат всичко, което руснаци кажат на американци. Защо тогава нашето прословуто ФБР, разследвало почти цяла година, не е в състояние да ни даде окончателно „да“ или „не“?

Скоростта на охлюв, с която тече разследването на ФБР обяснява разочарованието на Тръмп. С какво се обяснява тази мудност но ФБР? Ако Едгар Хувър беше действал с такива темпове, Джон Дилинджър (знаменит гангстер, 1903 – 1934) щеше да си умре от старост.

Всеки ден чуваме от кабелните телевизии за скандала „Тръмп – Русия“. Въпреки това досега никой не е получил обвинение, а всеки представител на спецслужби, бивш или действащ, който се изказал, звучи като ексдиректора на ЦРУ Майк Морел:

„По въпроса за съзаклятието на щаба на Тръмп с руснаците има дим, но в крайна сметка няма огън. Няма дори малък огън, няма свещичка, няма искрица.“

Къде са престъпниците? Къде е престъплението?

Ако съдим от срещите на генерал Майк Флин, Джаред Кушнер, сенатор Джеф Сешънс**** с руския посланик Сергей Кисляк, изглежда, че Тръмп е искал „резервен канал“ към Путин, така че да може да изпълни ангажимента си да търси по-добри отношения с Русия.

Като вземем предвид повсеместната русофобия тук, това е правдоподобно. И макар да изглежда любителско Флин да използва руски канали за общуване, кое в случая е престъпното?

Путин не е Сталин. На Елба няма съветски дивизии. Студената война свърши. Много президенти са използвали резервни канали. Удро Уилсън (по време на Първата световна война) беше изпратил полковник Едвард Хаус да говори с кайзера и с британците. Рузвелт пращаше послания на Чърчил чрез Хари Хопкинс.

Колкото до искането на Тръмп директорът на ФБР Джеймс Коми да бъде по-снизходителен към Флин, то е човешки разбираемо. Флин е бил верен съратник и приятел и Тръмп вероятно се е чувствал зле, че трябва да го уволни.

Омраза на елитите

И така, какво точно става тук?

Като сложим настрани шума от това какво Кушнер и Сешънс са казали на Кисляк, омразата в този град (отново Вашингтон, традиционните му елити) към президента Тръмп, както и фанатичната решимост да го свалят в позор, са надвиснали над неговото президентстване.

Защото Тръмп се кандидатира през 2015-а не само като алтернативата за републиканците. Той представи кандидатурата си като отхвърляне, осъждане на провалилите се политически и медийни елити и на двете партии. В 2016 година американците гласуваха не просто, за да сменят лидера, а като революция за сваляне на управляващия режим.

Този град не се е примирил и досега с победата на Тръмп, президентът – със съобщенията си в Туитър – всекидневно натрива носовете на елитите за тяхното поражение.

Търсейки обяснение за провала си, градът прибягва до изпитан похват: Не сме загубили! Изборът ни бе откраднат чрез мащабно съзаклятие, „враждебен акт“ против Америка, атака срещу „нашата демокрация“, престъпно съучастие между Кремъл и „Тръмпистите“.

Следователно Тръмп е незаконен президент и е задължение на съвестните граждани и от двете партии да работят за премахването на узурпатора.

Страшната дума с „П“

Градът си беше послужил с подобни аргументи през 1968 година, когато Ричард Никсън победи, и когато се говореше, че той се е съюзил с президента на Южен Виетнам, за да осуети в навечерието на изборите новия план на Линдън Джонсън за установяване на мир в Югоизточна Азия.

Вижте и

Тогава, както и сега, се размахваше думата с „П“ – предателство.

Опитите на отхвърлен елит да преобърне резултатите от избори не са непознати в историята на САЩ. И Никсън, и Рейгън, след убедителни победи в 49 щата, бяха изправени пред такива интриги.

В случай с Никсън и скандала Уогъргейт тези опити на елита се увенчаха с успех. С Рейгън и скандала „Иран – контри“ те почти успяха да разбият този голям президент, тъй като той завършваше студената война с безкръвна победа за Запада.

След убийството на Линкълн президентът Андрю Джонсън се опитваше да попречи на радикалните републиканци да наложат безпощаден вариант на възстановяване на победения и опустошен Юг (след гражданската война от 1861 – 1865-а).

Радикалите утвърдиха закона за мандата, лишавайки Джонсън от правото да отстрани който и да било министър без разрешение на Сената. Джонсън отправи предизвикателство към радикалите като уволни техния човек в кабинета, военния министър Едуин Стантън.

„Тенеси“ Джонсън бе подложен на импийчмънт и само с един глас избегна осъждането. В книгата си, излязла през 1956 г. („Примери за доблест“, отличена с „Пулицър“) Джон Ф. Кенеди нарече сенатора, който с гласа си спаси Джонсън, пример за доблест.

***
Ако Тръмп падне поради онова, което Путин оправдано нарича „глупости“, този град ще е успял да извърши ненасилствен преврат против един конституционно избран президент.

Такъв акт ще ни принизи до онези страни от третия свят, а такива средства са обичайният начин на корумпираните елити да се задържат на власт.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––


* Авторът Патрик Бюканън е виден американски консервативен политик и анализатор, висш съветник на президентите Никсън, Форд и Рейгън. Два пъти е участвал в първични избори за президентска номинация от Републиканската партия. Автор е на редица книги и статии и речи. Анализът тук, е от сайта WND.com. Превод, редакция и пояснителни бележки: Николай Големанов

** В голямото интервю, излъчено на 4 юни по Ен Би Си.

*** Скандалът потвърди съмненията, че първичните избори в Демократическата партия не са честни и ръководството й работи за Хилъри Клинтън. Той гръмна в навечерието на партийния конгрес (25-26 юли), а самата Шулц подаде оставка.

**** Съответно – уволнен президентски съветник по национална сигурност, зет на Доналд Тръмп и сегашен министър на правосъдието.

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.

Нагоре