Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Прочетете откъс от мемоарите на актрисата, която ни разсмиваше в най-добрите български комедии („Опасен чар“, „Дами канят“, „Господин за един ден“ и др.) вече са отпечатани под заглавие „Един живот в пет тетрадки“ („Книгомания“). В основата на новата книга е залегнал ръкописът на Надя Тодорова, върху който тя е работила през последните 10 г. от живота си.
Ето каква е предисторията: На Коледа през 2006 г. нейната дъщеря – реставраторкатаАнтоанета Теменугова, подарява на майка си пет празни тетрадки и идеята да ги изпълни с весели и драматични случки от снимачните площадки и зад кулисите на театъра, от детството и младостта, та чак до последните аплодисменти. Това е своеобразна терапия за прикованата в инвалидна количка актриса, която с радост се връща назад във времето и за пръв път допуска публиката толкова близо до най-съкровените си преживявания.
От тази книга читателят ще научи как бащата на Надя Тодорова – основателят на първото кино в Станимака (Асеновград) е запалил дъщеря си по немите филми и как валериановите капки на майка й са помогнали на малката Надя да заспи след първото посещение на театър. Ще проследи краткотрайното й увлечение по балета и кривването от юридическата кариера към сценичната. Ще научи защо Надя се е разочаровала при срещата си с цар Борис III и как е изпитала облекчение след единствения си сблъсък лице в лице с Тодор Живков. Ще си представи какво й е било да намери истинско златно съкровище и да остане незасегната от алчността. А също и как се е почувствала, откривайки любовта, заради която си струва да останеш с един мъж 56 години.
Надя разказва и как са се зародили приятелствата й с Невена Коканова, Любен Гройс, Иван Андонов, Иван Кирков. За жалост точно те вече нямаше как да допълнят мемоарите с поглед отстрани. Но се намериха други, докоснати от добротата и таланта й, готови да споделят радостта от общуването си с нея – независимо дали са я познавали в продължение на години, или на часове. Така думите на Боряна Пунчева, Мария Статулова, Георги Мамалев, Люба Маричкова, Ангел Бончев и Георги Папакочев се оказаха най-естественият завършек на книгата „Един живот в пет тетрадки“.
Премиерата ще е на 20 юни в кино „Одеон“ в София. На следващия ден, когато се навършва една година от смъртта на актрисата, ще има представяне и в читалище „Родолюбие“ в родния й Асеновград.
С тази книга издателството слага началото на нова поредица – „Любимци на публиката“. В нея ще излизат биографии, автобиографии и мемоари на най-обичаните български артисти.
Надя Тодорова (1925 – 2016) е родена в семейството на първия кинопрожекционист в Асеновград и расте с филмите на Чаплин. След гимназията я пращат да учи право в София, но тя предпочита да е артистка в местната общинска трупа. Там обира овациите като Юрталанката от „Снаха“ и Злата от „Криворазбраната цивилизация“, с която печели награда на национален преглед. Следват още два приза, покани от театрите в Смолян, Сливен, Пазарджик и Габрово, както и още главни роли (в „Мъжемразката“, „Госпожа Министершата“, „Вампир“, „Евгения Гранде“). За киното я открива Иван Андонов. Неголеми, но запомнящи се образи й поверяват и Николай Волев, Рангел Вълчанов, Людмил Стайков, Иванка Гръбчева, Джеки Стоев.
Надя е участвала в 7 от най-обичаните 100 български филма за всички времена. Три от тях попаднаха в челната десетка на класацията, организирана през 2015 г. от БНТ: „Вчера“ (1988) и „Опасен чар“ (1984) на Иван Андонов, както и „Господин за един ден“ (1983) на Николай Волев. Медиите изчислиха, че най-снимани в лентите от топ 100 са красавиците Невена Коканова (13 пъти) и Катя Паскалева (8 пъти), но не споменаха, че третата актриса, любимка на публиката със 7 роли, е именно „смешната“ Надя Тодорова.
Незабавими роли и реплики от филмите с Надя Тодорова
Кой може да забрави Кулишева от „Двойникът“ и нейното извинение, че закъснява за съвещание в института: „Какво да правя, пуснаха чушки – до обяд щяха да свършат!“ Или Седларова от „Опасен чар“, неудържима в подготовката за сватбата на дъщеря си с героя на Тодор Колев: „Значи така решихме да ги подредим на масата: роднина – милиционер, роднина – милиционер…“
Ами Димитрова от „Дами канят“? И със затворени очи можем да я видим как прокарва ръка по плещите на автоинструктора Стефан Данаилов: „Вземи ме, лодкарю, на твоята ладия лека… Сериозно, Екиме, защо не вземем да забегнем двамата, да напуснем тоя прованс?“
Няма как да изброим всички филми с участието на Надя Тодорова – те са над 40. Но сред тях изпъкват още нейната Мадам от хотел „Америка“ в „Господин за един ден“ на Николай Волев, Теменугова от „Вчера“ на Иван Андонов, Худерова от „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева. Всички тези превъплъщения само още веднъж потвърждават максимата, която харесваше и Надя Тодорова: „Няма малки и големи роли, има малки и големи актьори“.
Из „Другите за нея“, последната глава от книгата „Надя Тодорова:Един живот в пет тетрадки“:
„Личеше си, че в някои сценарии са вмъкнати роли, писани специално за Надя Тодорова. Това винаги е голямо постижение за една актриса.“
Георги Мамалев
„Надя преминаваше от живота към играта почти без преход. Толкова беше естествена и истинска.“
Люба Маричкова
„Тя имаше нежно чувство за хумор, понякога взривно. Защото нейната енергия, нейната душа беше като вулкан.“
Мария Статулова
Откъс от „Надя Тодорова: Един живот в пет тетрадки“ („Книгомания“)
„…С Иван Андонов от филм на филм все повече се разбирахме творчески. Приятелството ни порасна и укрепна с взаимно доверие.
В Трявна се снимаше „Покрив“. Когато отидох, Иван ме чакаше пред вратите на хотела и тихичко ми сподели: „Надя, влюбен съм“. „Та това е най-красивото сладко чувство, което те спохожда. Радвай се!“, казах аз. „Ела да те запозная“, отвърна той и забързахме. Видях едно високо, стройно момиче, весело и усмихнато, с големи очи – да се огледаш в тях. Любаша, Люба Буба. След това тя стана за него скъпата, добра и всеотдайна спътница в живота. Бяха отдадени един на друг с много любов, живяха в обич и разбирателство.
Отново чух гласа на Иван: „Надя, този път те каня да играеш любовница, ще си влюбена в Стефан Данаилов – Яким. Филмът е „Дами канят“.
Снимките започнаха в родния ми Асеновград. Иван го правеше на един дъх, но не пропускаше и най-дребните детайли, оглеждаше костюмите и перуките ни. Вечер се събирахме вкъщи, моят Бачо Кольо (така му казваха) ни черпеше с домашно винце, ставаше ни весело и се зареждахме за следващия ден. Бяхме увлечени и сплотени, снимахме без умора, с желание и радост. Целият снимачен период беше един безкраен празник!
Няма да пропусна финала на филма, който не стана така, както беше замислен. На язовира всички преследвахме любимия Яким, мрежата във водата се скъса, но ние не дочакахме да получим нови указания от режисьора. Първа Коканова се хвърли във водата, а след нея една по една я последвахме всичките – така, както си бяхме с роклите, перуките, обувките. Чух Иван да казва: „Абе, Надя може ли да плува?“. Не, не можех. Влюбените ухажорки провалихме финала и се измъкнахме от водата като мокри кокошки! Часът беше 4 сутринта. Заведоха ни в сауната на Гребната база, съблякохме мокрите дрехи, дадоха ни по един халат, качихме се в автобуса. Мен ме оставиха вкъщи, останалите – в хотела. Бачо Кольо ме погледна учуден и като му разказах, се разсмя и се пошегува: „Язък, нямах тоз късмет да взема застраховката“.
Това не попречи на филма да стане кинохит. Публиката го харесваше, смееше се и пълнеше киносалоните. Гледаха го и млади, и стари, любим е на зрителите вече 30 години.”
Една от срещите ми с Иван Андонов беше във филма „Опасен чар“. Правеше се кадърът как да наредим гостите за сватбата. С Георги Русев си говорехме тихичко и аз се пошегувах: „Да ги наредим роднина – милиционер, роднина – милиционер, та да им запушим устите!“. Иван и операторът дочуха и се захванаха да снимат. Аз се притесних да не би да си имам работа с милицията. „На моя отговорност, Надя, не се притеснявай“, рече режисьорът и го заснеха. Така спонтанно, с участието на всички ни, се роди тази реплика, която се повтаряше при най-различни случаи.”
По материали на „Книгомания“
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)