Превърнахме България в магазин за живот ”втора употреба”, но имаме сили да се отблъснем от дъното. В диалога между културите диктатът и казармената йерархия са убийствени. Велико е прозрението на Светите братя Кирил и Методий, че всеки народ трябва да слави Бога на своя си език. Сами се вкарахме в блатото на духовната нищета и чалгата.
Не лотарийното картонче е нашата надежда за добро бъдеще, а собствените ни усилия да го открием, да го назовем, да се подготвим за него, да работим за него и да го постигнем. Това казва за Фрог нюз писателят Йото Пацов.
– Г-н Пацов, промени ли се през последните години честването на 24 май? Какво искате да се чува най-много в Деня на славянската писменост?
– Мисля, че се променя, много постепенно, но все пак в правилна посока. След дълги години тотален натиск на англосаксонския глобализъм, изродил се на наша почва в национален нихилизъм, ние май започваме да се връщаме към чистите извори на българското. Трябваше да преживеем, а и още преживяваме кокошата си слепота пред фалшивия блясък на неолибералния цирк, в който се изражда пред очите ни западната цивилизация. Въпросът за другия, на който преди много време отговори гениално Цветан Тодоров, става все по-актуален за цялото ни общество.
Учим се да разбираме, че в диалога между културите диктатът и казармената йерархия са убийствени. Започваме да си спомняме, че именно светите братя, чието дело честваме на 24 май, с бунта си срещу триезичната ерес и с великото си прозрение, че всеки народ трябва да слави Бога на своя си език, слагат темелите на съвременната християнска цивилизация. Тяхното дело превръща православието в духовна опора за цивилизационния процес от Централна Европа до пределите на Северния ледовит океан.
А какво искам да чувам в този ден? Детски гласове. Докато българчетата пеят „Върви, народе възродени, към светли бъднини върви“ – нас ще ни има. Този химн е вечен. Като нас.
– Накъде върви България? Вижда ли се път от нерадостната картина на днешния ден към доброто?
– Лакомията, простотията и продажността на управляващата вече десетилетия политическа върхушка са просто отражение на собствената ни лакомия, простотия и продажност.
Сами себе си вкарахме в блатото на духовната нищета и затова сме принудени да живеем сред смрадните мехури на чалгата във всички области на съществуванието си. Ежедневието ни се гърчи под пресата на мизерията и недоимъка, садистично планираното ни оцеляване под границите на бедността срива съпротивителните ни сили, прокламирането на посредствеността и подражателството в културата е ефикасният начин да се заличава безмилостно всичко кадърно и даровито…
Това е пътят към бездната и ние покорно вървим по него, защото повярвахме, че сме трето качество хора и че сме годни само да доизносваме колите, дрехите, идеите и постиженията на други народи. Превърнахме България в магазин за живот „втора употреба“, но аз вярвам, че вече стигаме дъното и знам, че има сред нас сили, които да се отблъснат от това дъно в порива си към бъдещето. Носят ги хора с огромен личен потенциал и с ясно съзнание за собствената си мисия и отговорност, способни да поведат българите.
– В навечерието сме на най-светлия български празник, но като че ли и духовното ни падение е факт. Къде трябва да търсим сили и вяра, за да си върнем духа и самочувствието на българи?
– В себе си. Много е просто – да разберем, че целта на живота ни не е удоволствието, а удовлетворението от свършената работа, не забавлението, а щастието, не похвалата, а признанието, не далаверата, а общото благо. Т.е. да повярваме, че не лотарийното картонче е нашата надежда за добро бъдеще, а собствените ни усилия да го открием, да го назовем, да се подготвим за него, да работим за него и да го постигнем.
В крайна сметка това е големият въпрос за смисъла на живота. Колкото по-точно следваме божественото си предназначение да бъдем хора – толкова по-успешен ще е животът ни. И да не забравяме, че Господ ни е благословил да бъдем рожби на тази невероятно богата и красива земя, да я оплодотворяваме с труда и грижата си. Това е единственият начин да върнем духа и самочувствието си на българи.
– Виждате ли в някои от днешните управници или в някоя партия мисъл за утрешния ден на България? Виждате ли водачи, които да ни поведат към един нов Ренесанс за България?
– Не. Надежда усетих след скорошната ми среща с една изключителна жена, която според мен има качествата на национален лидер, съзнание за мисията си, честност и смелост да я изпълни и воля да го направи. Очаквам го.
– Откривате ли някъде в обществото светъл лъч? Ще издържат ли на ударите на прехода и времето младите българи или са обречени?
– Да, именно младите носят светлината в тази тъмница, в която ни запокити безконечният преход. Те вече се откъсват от политиканстването и партизанщината, от реваншизма и етикетирането на миналото, от всички тези неща, които вече почти трийсет години раждат политическите джуджета на прехода. Наскоро едно безотговорно начинание за разкриването на кариера в моето село Ъглен вдигна на протест цялото село. Острието на този протест бяха младите – Антонио, Цветозар, Камелия, Ценко, Владо… Енергични, борбени, яростни от несправедливостта. Вярвам, че те ще променят нещата.
– Хубаво ли е това, че българи пускат корени и в други държави? Тъжно е сякаш. Но пък 24 май ще се празнува и в София, и във вашия Ъглен, и в Чикаго, Брюксел, Мелбърн, Мадрид, Прага?
– Тъжно е, наистина. Късаме жива плът от България. На тези, които имат волята и смелостта и в далечни предели да си останат българи – да са честити! И дано дойде ден да се върнат, та празникът ни да стане двоен. А това, че мнозина не забравят корените си, е факт. Изкушавам се да спомена един от най-ярките примери – моят приятел и колега Ангел Колев и неговата съпруга Мария, които живеят във Филаделфия, САЩ. Вече години наред Ангел със собствени средства осъществява своя проект „За буквите“, разпространява българската литература в Щатите и в други страни, издал е вече 11 книги на български автори – един съвременен Матей Миткалото!
Наскоро моят син ми изпрати от Люксембург фоторепортаж от празненство в чест на Деня на св.св. Кирил и Методий – народни носии, хора, засмени хора! И много, много щастливи деца, българчета! Така е и в Молдова, и в Бесарабия, и в Албания, и по цялата планета, където има наши сънародници, да са живи и здрави!
– Има ли българи, наши съвременници, на които бихте се поклонили? Трябва ли българската делегация за 24 май при папата да е само от учители?
– Има, разбира се, например великият Антон Дончев е сред тях. За съжаление залялата медиите ни мътна вълна от хора-еднодневки, скандални дегенерати, плоскоумни политици, откровени престъпници и каква ли не друга измет са ги отбутали в сенките на народното ни съзнание. Ясно защо – нравствените примери възпитават нравствени хора – а това въобще не е необходимо в общество, където систематично се култивират ниски страсти, невежество, вопиюща неграмотност, къса памет и престъпно съзнание. Свеждането на народонаселението до електорат е това, с което идеята за демокрация се дискредитира у нас.
Учителите са друга болна тема. Съсипването на образованието ни съсипа на първо място тях, и като следствие на това – цели поколения, на които би трябвало да разчитаме за бъдещето на страната. Делегираните бюджети например създадоха една напълно фалшива, привидна система в образованието, където самоуправството и откровените кражби са най-невинното проявление. Те именно стимулираха неграмотността сред младежите и безотговорността сред учителите.
Министрите и правителствата, които сътвориха това, което причини разрухата в образованието, трябва да бъдат заклеймени като национални предатели и персонално съдени с пристрастие. Ще го доживеем ли?
Що се отнася до учителската делегация при папата – за мен няма значение кой ще бъде включен в нея. Въобще идеята за ходене при папата във връзка с Празника на българската писменост е странна. Именно папизмът е вечният враг на българското православие и на българската писменост. Да го почитаме и да му се кланяме? Що за стокхолмски синдром!
– Г-н Пацов, могат ли четмото и писмото да спасят България, както е било в миналото? Те ли ще ни помогнат да възкръснем от бедите на прехода и чалгата на живота?
– Няма съмнение – българският дух ще ни спаси, а неговата материална основа са именно четмото и писмото.
– Ще дойде ли време книгата пак да смени мишката на компютъра?
– Едва ли. Ще съществуват паралелно. Поне докато има ток.
– Работите ли върху нов роман или нов сборник от разкази?
– Да, това е вторият ми сборник с мистични новели за пътя на българина през хилядолетията. И за да не изневеря на моите съселяни, пиша и един безконечен низ ъгленски истории.
Интервю на Красен Бучков
