На 5 април 2017 година се навършиха 160 години от рождението на княз Александър Батенберг, наречен Съединител. Тази годишнина бе напълно премълчана от медиите ни. Нито дума за българскиа държавник, пожертвал трон и династия за бъдещето на Съединена България.
Защото се знае, че „ние, българите получихме освобождение, но не получихме Свобода!“ Това историческо обобщение принадлежи на Ваклуш Толев, който включва Александър I в Националното светилище на 13 поименни безсмъртни българи.
Защото „Александър Батенберг ни остави един символ – Сливница. Остави и личното си смирение – „Мене може да забравите, но Сливница – никога!“ И поиска тук да бъде гробът му, за да намерят приют неговата тленност и неговият дух на българска земя.“
Дали обаче, ние, българите, имаме историческо съзнание и памет да пазим великите си личности да не умират?
Имаме зари на наградените с достойнство, гори огънят на падналите в жертва за България незнайни воини, където всички със смирение правим коленопреклонение.
Но нямаме Храм на безсмъртните българи!
И трябва да го изградим – най-напред в сърцата си, които след това винаги намират воля да дадат на ръцете право да зидат…
Словото на мъдреца Ваклуш Толев, богослов и общественик, учител по нравственост, духовност и родолюбие, изречени преди десетилетие, продължават да ни напомнят, че в общата ни национална душа няма ни зид, ни градеж, ни идея за олтар…
Добре, че безсмъртието на величавите същности не зависи от паметта на плебеите, а само от Бог и Божиите му чеда с кристали в зениците…
Годишнината от рождението на Княз Батенберг е само повод да се присетим за премълчаните факти от свободната история на България. Защото свободни личности и днес живеят в България и за тях бъдещето на националната ни съдба е не по-малко важна от участта на родната им майка.
източник: bnr.bg
