Видях една изумителна телевизионна реклама на „Петрол“ – изумителна по своята наглост. В нея анонимен глас – анонимен за днешните дебили, които щъкат навсякъде – размишлява за „къртовете“ на Историята, които не са по-малко важни от нейните герои, размишлява също и за „еволюционистите“и революционерите. Гласът принадлежи на Тончо Жечев, името на когото наглеците не са си направили дори труда да изпишат. Свили са нахално едно от неговите проникновения, за да си продават бензинеца.
***
Тончо сигурно се е обърнал в гроба от тази злоупотреба – дива, съвсем по мярката на всички безчинства на Прехода. Кроткият му глас, в който винаги се усещаше и една тревожна приповдигнатост, сега сигурно къса сърцата на неговите приятели, когато го чуват да рекламира една скандална фирма – която без никаква еволюция, а, напротив, с хайдушко ускорение, смени собствеността си. Телевизионният позор изглежда няма предел.
***
Тъкмо човек си казва, че вече няма как повече да ни унижат – и те замерят с поредната мръсотия. Но това е най-арогантното присвояване, което съм срещал – знаменитата фраза на покойния голям народовед Тончо Жечев е използвана, за да се похвали 85 годишната денонощна и не знам каква си още работа на „Петрол“. От чие интервю е тази фраза, в момента ми е трудно да кажа. Имам немалко разговори с Тончо, но нямах време да проверя откъде са я откраднали. Но работата ще стане особено гнусна, ако някой съзнателно е „продал“ въпросната фраза на ударниците от „Петрол“. Във всеки случай, това си е чиста свинщина – да унижават един голям писател, заради келепира си. И друг път съм писал за подобни злоупотреби в рекламите, но никой не се интересува от този вандализъм. „Била“ обича България – понеже в тази фирма изглежда смятат, че за вас това не е сигурно. Други търговци също използват свети символи за щяло и не щяло.
***
Злодействата на наивниците от телевизиите нямат край. И това са си истински злодейства, истински покушения, в които пропада Истината. Крадат и безчинстват с Тончо Жечев или представят Костов като някакъв светец. Това се случва не само заради баламурщината на водещите – о, те не са толкова захлупени. Отдавна са разбрали, че да търгуват с лъжата е далеч по-изгодно за тях. Това пък ги прави много удобни за Големите Търговци на Лъжата. И изобщо не ги интересува, че произвеждат само едно: фалшиви свидетелства за Историята. Това си е чиста проба телевизионна гаменщина.
***
Гледах по една телевизия емигранта/дисидент Петър Бояджиев. Стана ясно, че има отношения с ДОСТ. По някое време той спомена, че отношенията ни с Турция ще бъдат колебливи, докато не се реши проблема с разделените семейства, от който страдали 300-400 хиляди души тук и още толкова там, в Турция. И какво – сякаш това беше тънкото внушение – хайде да ги съберем на едно място. И може би тук, в Кърджалийско. И сетне да ги оставим да посмучат отровата на идеята за автономия, това ли?
***
И друго се чу от Бояджиев: Живков му казал в началото на 90-те години, че Доган е човекът на Москва тук – но го съобщава чак сега, когато това по никакъв начин не може да се потвърди от Живков. Ето така диво-нахално говорят по телевизиите. Побеснявам, когато чуя някой да се изрепчи: „За първи път ще кажа нещо… Никога досега не съм го казвал“ и пр. Ами, да си го казал бе, нахалник, не чакай да минат двайсет-трийсет години, човекът, който уж ти е доверил нещо, вече го няма – и хоп, ето го, свидетелят на Историята. Аз самия си издадох част от „тайните“ дневници още преди десетина години, и макар че никак не съм любезен към доста от героите си, никой от тях не шукна. Живи сме, все още, и можем да си сверим паметта.
***
Тия дни и Йоско Сърчаджиев казал нещо за Луканов. Той късно се е сетил. Ако Луканов те е теглил към някаква далавера, кажи го още в момента, така се прави. Покрай изборите от един вестник се бяха сетили за прочутото телевизионно предаване в нощта на първите демократични избори /юни 1990-а/, което имах нещастието да водя. Тогава Сърчаджиев се разплака, покрай „свидетелството“ на един пазарджишки циганин, който стана известен като „Човека с фланелката BOSS“.
Сърчаджиев се разплака, а пък тринайсет години по-късно от „Всяка неделя“ стана ясно, че Босът е послъгал. Обаче Йоско стана символ на „дясното“ с плача си. А аз си казвам, че неговият плач щеше да има далеч по-голяма стойност, ако се беше случил във „Всяка неделя“ преди Промяната/Преврата. Канил съм го няколко пъти – а, както е известно, никога не съм зашивал устите на събеседниците си, тъкмо обратното – подритвах ги да кажат нещо по-солено. Ехе, какъв дисидент щеше да бъде, ако се беше разплакал тогава. Сега щеше да разправя и спомени. За първи път.
***
Измамата тече отвсякъде.
Щом Костов говори врели-некипели, защо тогава един циганин – шефът на ДРОМ – да не се гаври с нас и да не ни храни и той с лъжа – и то по време на изборите. ДРОМ въртеше един клип, с който оплакваха съдбата на нашите клети цигани. Но бяха сложили и няколко кадъра, в които събарят някакви къщи. Ето, това е отровата – те са незаконни, обаче по време на изборите се превръщат в знак на някакво насилие.
***
Рада Домусчиева си вършеше храбро работата в Турция по време на изборите, което никак не е безопасно.
Но допусна една необяснима за нейната прилежност грешка: съобщи ни, че край Бурса живеели един милион турци, „изселени“ от България. В нейния случай това вероятно е грешка на езика. Иначе звучи много коварно. Въпросният милион не бяха изселени, а се изселиха. А ние трябва да треперим пред мераците на някои да ги върнат обратно.
Каква е вашата реакция?
