Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
В „На твоя страна” разказаха за невидимите такси, които плащаме на банките. Само преди дни БНБ отчете рекордна печалба на трезорите, въпреки свиването на приходите им от лихви. През миналата година търговските банки успяха да съберат от такси над 1 млрд. лв. С това обаче се увеличават и разходите им. Затова сигналите, които идват от сектора са, че таксите ще растат и през тази година – тегленето на пари и плащането с карта ще ни струва все по-скъпо.
Какви обаче са таксите, които се начисляват при теглене на пари от банкомат? Кое е по-евтино – да се плати в кеш или с карта? И още – колко може да се спести, ако добре парите се управляват добре?
По последни данни на БНБ вce oщe разликата в таксите при теглене на кеш от банкомат е голяма. Ако теглим пари от устройство на нашата банка – средната такса е 22 стотинки, но може и да не ни струва нищо. През чужд банкомат една транзакция средно излиза 89 стотинки. Не рядко обаче тя достига дори 1.50 – 2 лева.
Плащането в магазин или в заведение с карта ни излиза далеч по-евтино – между 5 и 6 стотинки, в повечето случаи дори безплатно.
Данните от анкета на „Моите пари”, предоставени на Нова телевизия показват, че все българите все още са традиционалисти и по-голямата част – над 53 %, предпочитат да теглят в брой, вместо да плащат с карта. От банкомат се тегли между 2 и 3 пъти месечно, най-често суми между 200 и 300 лева. Това означава, че всеки месец се тегли кеш между 600 и 1200 лева. С карта месечно се плащат стоки и услуги средно за 80 лева.
Стотинка по стотинка – лев става. Простите сметки понякога водят до големи спестявания.
Рядко при теглене на пари от банкомат или плащане с карта в магазина, ресторанта или в бензиностанцията например – хората се замислят за това, което плащат.
За Ралица таксите също се оказват невидими. След няколко години живот в Лондон – тя се връща отново в България. С нея проверяват първо, колко струва да теглим пари от банкомат.
Ако е сериозен потребителят и тегли от 2 до 5 транзакции на месец може да е няколко лева икономии на месечна база, което за година да стига до десетки лева. Така че е желателно винаги да се тегли от банкомати на банката, която е издала картата.
В заведение в София Ралица решава да плати в заведение с карта. Плюсът в нейната сметка се оказва минус за сметката на заведението.
Най-скъп остава вариантът, ако теглим пари от чужбина.
В кеш или с карта не винаги е въпрос на избор.
Затова, въпреки че все повече българи държат парите си в карта – плащанията с нея са скромни.
По-активните потребители обаче теглят от банкомат или плащат с карта между 2 и 5 пъти месечно.
За да подобряват обслужването обаче – банките продължават да вдигат таксите.
Тарифите за теглене и плащане с карта са обявени в общите условия на сайта на всяка банка. Рядко обаче клиентите разбират за промяна в таксите.
Разликите в таксите при различните варианти, при които хората използват парите си, са големи. Един пример – ако се теглят пари с карта 10 пъти на месец от собствен банкомат могат да се натрупат 2.20 лева средни такси, а от чужд – близо 9 лева. Това означава, че могат да се спестят около 7 лева само за месец, което за година може да достигне близо 90 лева.
И още един пример – ако се тегли сума от 400 лева наведнъж се плаща една такса, а ако се направят четири транзакции по 100 лева това вече са 4 такси. Разликата за получаването на една и съща сума може да е средно 2.67 лева.
Най-скъпо е да се теглят пари от банкомат в чужбина – там често към фиксирана такса се прибавя и процент от изтеглената сума, което често надвишава 5 лева и достига до десетки левове.
Нова телевизия, „Здравей, България“
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)