Сирни Заговезни е празник на всеобщото опрощение. Той е седем седмици преди Великден. На този ден църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си.
Според народните вярвания, на този ден небето и земята си прощават, а с тях и хората. Млади и стари молят за прошка. Сирна Неделя започва с ходене на гости при по-възрастни близки, кумове и роднини, за да искат по-младите прошка от по-старите с думите „прощавай” и да получават отговор “простено да ти е”.
На този ден цялото семейство се събира на трапезата, на която присъстват млечни продукти, баница със сирене, яйца, бяла халва с ядки. Любим на децата е обичаят „хамкане“: на червен конец се връзва парче бяла халва или сварено, обелено яйце, което децата трябва да вземат с уста, без да използват ръцете си. Който успее да го вземе ще бъде здрав през цялата година. В миналото конецът се е връзвал за най-високата греда на къщата, а по-късно за дървена тояга, пръчка или точилка, която се върти от най-възрастния човек в къщата.
Черупките от яйцата, изядени на празника, се хвърлят на пътя, за да снасят кокошките повече яйца. Червеният конец се поставя пред икона, заравя се в градината или се пали, а по начина, по който гори, се гадае каква ще бъде годината. Ако гори буйно – ще е плодородна, ако едва тлее – ще е трудна.
Сирни Заговезни се отбелязва с различни обичаи и ритуали, като най-популярни са т.нар. Сирнишки огньове – палене и прескачане на огньове за здраве.Съществува и обичай хората да се маскират. Маските служат да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата.
След Неделя Сиропустна започва Великият пост, който трае до Великден
Каква е вашата реакция?
