Миша Майски и Александър Земцов на пресконференцията в БНР. Снимка: БТА
Днес е дългоочакваният концерт, в който големият виолончелист е солист на СО на БНР. Диригент е Александър Земцов, когото публика по света познава като великолепен виолист. Сравнително често гостува на българска сцена, вероятно и поради факта, че неговата съпруга е българка (и също известен изпълнител) – кларинетистката Деница Лафчиева. Това е първата изява на Александър като диригент у нас.
Ден преди събитието музикантите се срещнаха с представители на българските медии в една конферентните зали на БНР.
Едва ли е необходимо да припомняме, че Миша Майски е един от най-големите виолончелисти на нашето време. Дори не можем да изброим наведнъж нито успехите му, нито големите имена, с които е свързан професионално.
Някои от тях той спомена и в разговора с журналистите: Да бъда ученик на Ростропович и Пятигорски, да свиря в партньорство с музиканти като Марта Аргерих и много други – това ме прави щастлив. Всеки концерт е най-значимият. Така че утре е най-важният концерт в живота ми.
Колкото до музикалните си пристрастия маестрото каза, че се влюбва във всяко произведение, което изпълнява, а в основата на всичко е любовта – „човечеството много преди „Бийтълс“ е разбрало, че всичко, което ни е необходимо, е любов (All we need is love)“. В СССР, още съвсем млад Миша Майски попада в трудов лагер и близо две години не свири.
Проблемите му със съветските власти са причина да емигрира.
Беше важен и труден период в живота ми – споделя той в интервю за Радио България. – От друга страна – много позитивен. Аз се старая винаги да намирам доброто. Убеден съм, че това е възможно в почти всяка ситуация – като в класически анекдот за песимиста, оптимиста и чашата.
Не винаги успявам, но се стремя да виждам чашата наполовина пълна, дори четвъртинка да е, пак е добре. Наистина беше сложен момент, но изобщо не съжалявам. Донякъде съм благодарен на съдбата си, че имах щастието да преживея това. Заради лагера така и не получих диплома от Московската консерватория, но получих нещо много важно – жизнен опит.
Сега всяка година съм в Русия, понякога и по-често. За първи път отидох през 1995-а – след 23 години отсъствие. Просто дълго не ме канеха, после пък аз бях зает. Но много обичам да свиря там – публиката е забележителна, оркестрите и залите са прекрасни.
Още докато бях студент съм се срещал с български музиканти. А със Стойка Миланова, която толкова отдавна познавам, тогава изпълнихме Концерта за цигулка, виолончело и оркестър от Ваши сънародници, и то добри професионалисти, има навсякъде по света. И не само музиканти. Аз много обичам тенис. Днес на репетицията вместо ноти имах айпад на пулта, за да гледам полуфинала в Австралия.
За съжаление, отново по време на репетиции на 27.01 ще играе Григор Димитров – забележителен тенисист, когото много харесвам.
Ето и какво сподели Саша Земцов за пътя си на диригент, по който е поел сравнително скоро.
Когато пред теб има забележителни диригенти, ти се иска да усетиш какво е да си без инструмент на сцената и без да издаваш звук, да общуваш с музикантите. Преди 10-11 години започнах с майсторски класове, после продължих да се занимавам.
Имах приятел англичанин, който учеше при известния диригент и педагог Иля Мусин. Той ми даде книги на своя професор, показваше ми някои неща.
Не мога да кажа, че съм имал цел непременно да стана диригент, получи се някак естествено. Сега ще бъда на сцената с известен солист и това е голяма отговорност. Ние сме се изявявали заедно, но като инструменталисти – изпълнихме Симфония кончертанте в ла мажор за цигулка, виола, виолончело и оркестър на Моцарт.
Миша Майски е много сърдечен и щедър човек. Когато има такъв музикант за солист, оркестърът също свири по различен начин.
източник: БНР – Радио България, автор Албена Безовска
