На 17 януари църквата почита паметта на Преподобни Антоний Велики.
В житието му е написано, че той прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. Преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила.
Година преди смъртта си взел участие в борбата на църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.
В народния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс. Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата.
Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка.
Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг. Затова и на Антоновден празнуват всички ковачи, железари и ножари.
Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден – празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече „лелята“ – чумата.
Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.
На този ден имен ден празнуват Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета,Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.
Каква е вашата реакция?
