Мария Стефанова е радио човек. Репортерския си опит натрупва в „Хоризонт“, после заедно с колеги създава радио „Експрес“. В САЩ още през 90-те години се запознава с форматното радио и участва в изграждането на още няколко радиостанции у нас. Прави първото за България интервю с иконата на американското ток шоу Лари Кинг. Натрупва опит и в телевизия – БНТ и Канал 3.
10 години от живота й преминават в Съвета за електронни медии, като 2 мандата е негов председател. Журналистическият й опит е бонус, а вроденото любопитство я отвежда в територии, за които не е предполагала, че ще й бъдат интересни – като правото например. Сега е в дебрите на ПР-а. Като мечтателка все още вярва, че може да научи клиентите и колегите, че комуникациите не са нищо друго освен общуване и колко е важно да можеш да общуваш в бизнеса, в работата, с приятелите, с най-близките.
На път е да осъществи още една своя мечта, да създаде Кръга „Лице в лице“ за всички млади, начинаещи и не толкова млади, колеги журналисти, които не са денонощно във фейсбук. Просто ще общуват лице в лице.
Още като млада репортерка в БНР преди повече от 20 години се присъединява към Зонта Интернешънъл, организацията на успешните жени в служба на обществото за издигане статута на жените по цял свят. Мария е първата българка, която беше избрана в борда на Зонта интернешънъл 2012-2014. Това лято на конгреса на организацията отново е високо оценена: избрана е с 1011 гласа за Председател на Номинационната комисия на Зонта интернешънъл 2016-2018. Това е 9-членна комисия, която издирва бъдещите лидери на организацията. Заседават веднъж в месеца по електронен път, защото физически се намират на различни континенти: Америка, Австралия, Азия, Африка, Европа.
Дама е на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим.
Какво донесе 16-дневката срещу насилието над жени и деца в края на 2016 г.? Накъде вървим, какво се случва и какво ни очаква?
Винаги съм имала самочувствието, че България е много напреднала в равноправието между половете. Ние в Зонта интернешънъл често напомняме, че женските права са човешки права и това е световно постижение на миналото столетие.
Много път сме извървели. В 16-те дни на активност говорихме на висок глас, провокирахме нашите общности на пет континента да покажат какво е постигнато срещу насилието над жени и деца. Тази година България светеше в буквалния смисъл на думата в оранжево през този период. НДК, община Бургас, училището по облекло в Русе. Оранжевото е цветът на ненасилието, част от кампанията „ЗОНТА казва НЕ“ и част от глобалната инициатива на ООН да визуализираме нашите битки с насилието във всичките му форми. Затова 16-те дни започнаха на 25 ноември – Международния ден за елиминиране на насилието над жените, до 10 декември – Световния ден на човешките права.
Една от продължителните ни битки се увенча с огромен успех. България подписа Истанбулската конвенция. Ние, българските клубове на Зонта Интернешънъл, призовахме правителството на Република България да подпише Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието над жени и момичета и домашното насилие – т.нар. Истанбулска конвенция. Призовахме българското Народно събрание да ратифицира Истанбулската конвенция незабавно след подписването.
Конвенцията (в сила от 01.08.2014 г.) е първият правно обвързващ инструмент, фокусиран специално върху насилието над жените и домашното насилие. Тя определя задължителни минимални стандарти за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, за защита на жертвите, за санкциониране на извършителите. Конвенцията задължава държавите-страни по нея да предприемат всеобхватни мерки за защита срещу всички форми на насилие, основано на пола: като изнасилване и сексуално насилие, домашно насилие, сексуален тормоз, преследване, насилствени бракове, генитално осакатяване.
Какво промениха многобройните благотворителни инициативи на ЗОНТА в България?
За 100-те си години Зонта интернешънъл има осъществени десетки международни проекти в подкрепа и защита на жените и отстояване на техните права. В международен мащаб ние работим с агенциите на ООН, които управляват нашите проекти. Средствата, които Зонта влага всеки две години, са между 4 и 6 милиона щатски долара.
В България Зонта се придържа към дейности, свързани с овластяването на жените. Нашата философия не изключва благотворителността, но я разглежда в различна плоскост. И за да бъда конкретна ще дам пример с моя клуб Зонта „Света София“. В последните 6 години набирахме средства и поетапно ремонтирахме областния софийски онкогинекологичен диспансер. Подменихме врати, прозорци, бани, табели и разбира се купихме и необходима апаратура. Това е нашата помощ за здравния статут на българката.
Овластяването на жените е следващият етап в нашата работа. Разкрихме Академия за живота „Света София“. Всеки месец в Софийския университет провеждаме публични лекции с интересни професионалисти от всякакви области. Нашите момичета са на възраст от 16 до 22 години, с изявени лидерски качества и интерес за личностно развитие. С участието си в инициативата те имат възможност под формата на полезен и активен диалог ежемесечно да дискутират теми, обогатяващи и изграждащи солидни знания и характер, необходими за успеха на съвременните млади жени. Изявени професионалисти и лидери на мнение ще обучават участничките по модерен и интерактивен начин, в това число и чрез участие във форуми в страната и в чужбина.
Как привличате младите към благородните си дела?
Eто как привличаме младите. Каним ги на всички наши събития, щури идеи и ги осъществяваме заедно. Тази година закрихме 16-дневката на ненасилието с разходка с ретро трамвай. Поканихме всичките си млади приятелки и приятели и разбира се в ретро трамвая пътуваха известната актриса Яна Маринова, която работи по темата за домашното насилие и най-добрите ММА бойци от клуб „MY-CombatSambo”.
Близнаците Румен и Росен Димитрови са популярните лица на клуба. Румен е световен и европейски шампион по бойно самбо, а Росен е трикратен световен шампион и е треньор на националния отбор по бойно самбо.
Своето „НЕ“ на насилието казаха и петкратният носител на световна титла по бойно самбо в категория до 57 кг. Марко Косев и Мартин Маринков, българския самбист и джудист, европейски и световен шампион по бойно самбо в категория над 100 килограма. Сториха го и младите им последователи Стоян и Калоян, както и Мисис България от конкурса Мисис Вселена 2007 Яна Югова.
По време на ретро разходката, трамваят отвори врати за столичани, които на драго сърце се присъединиха към каузата срещу насилието. А по софийските улици, всички минувачи ни махаха и четяха нашите послания върху ретро мотрисата.
Благотворителността привилегия на заможните ли е? Защо е важно човек да се занимава с добротворчество?
Благотворителността има много лица. Можеш да даряваш дрехи или предмети, които няма никога да използваш, а някой човек в нужда ще им се зарадва. Важно е да откриеш кои са тези нуждаещи се!
Можеш да допринесеш за добротворческа кауза с труд. Всичко сме изпробвали в нашата организация. И като заговорих за Зонта интернешънъл, веднага в съзнанието ми изплува една снимка от 1924 година в Чикаго – благотворителен бал с вечеря. Наредени огромни кръгли маси, разбира се с бели покривки и насядали около тях господа и изтънчени дами с дълги ръкавици и пера в косите, жени, които помагат на други жени. Изключително събитие е било. И до днес огромен фотос виси в нашата главна квартира в Чикаго, щата Илиноис, САЩ.
А защо е важно да помагаме – ще отговоря така – добротворчеството е част от смисъла на нашето съществуване на тази земя.
Защо за правенето на добрини и помагането на болните и затруднените се сещаме да говорим само по празници?
Преди години се дразнех, когато рогът на изобилието – предимно портокали и шоколади се изсипваше в сиропиталищата. Ядосвах се, че само част от лакомствата стигаха до децата. И знаете ли какъв беше ключът? Зонта ме научи, че трябва да даряваме на болните и на децата, но никога да не забравяме хората, които се грижат за тях.
В последните години израснах, напреднах в битките с нищетата и нямането въобще. Знам, че може цяла година да даряваш и помагаш, а на празник е абсолютно задължително! Всеки би се зарадвал – и имащият, и нямащият.
В календара си споменавате Амeлия Еърхарт, а и много други известни жени по света – с какво е поучителен техният подвиг?
Амелия Еърхарт е първата жена, прелетяла над Атлантическия океан. Всяка година отбелязваме събитието на 11 януари, денят, в който Амелия излита от Хонолулу, Хавай към Оукланд, Калифорния в САЩ.
Амелия Еърхарт е зонтианка и в чест на нейния подвиг една година след изчезването й над океана, през 1938, Зонта интернешънъл учредява стипендия на нейно име, с която да подпомага жени, които работят в авиацията. И така до днешния ден: 1079 жени от 70 страни в цял свят са получили тази престижна стипендия. Общата сума на стипедиите е вече над 9 милиона и 500 хиляди щатски долара. Присъжда се на жени, които имат значителни разработки в аеронавтиката, космическите науки, авиационното дело.
За мен Амелия Еърхарт е синоним на нетрадиционното, смелото сърце и търсещия дух.
Автор: Бойка Велинова*
*Бойка Велинова изкарва първите 7 по 3 години в живота си сред микса на няколко култури и в следващите 7 по няколко е пристрастена безнадежно към близките срещи с чудесата на света и хората, техните традиции и кухни. Носител е на наградата „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ“ за 2016 г. на Сдружението на испаноговорещите журналисти за пътеписите и кулинарните статии от Испания и испаноговорещия свят. След 75 пребродени държави авторката ни казва: „Учете езици. Бъдете любопитни. Имайте големи мечти. И ги осъществете.“
Интервю на purvite7.bg
Каква е вашата реакция?
