Един от най-посещаваните музеи в Берлин – Пергамския музей ще бъде затворен за посещение до 2023 година поради ремонтни дейности на сградата и разширяване на залите.
Федералната служба за строителството и регионалното планиране, отговаряща за ремонта на музея съобщи, че реконструкцията на сградата не напредва по план, както и че проектът ще бъде почти два пъти по-скъп от първоначално очакваното.
Сега части на монументалния Пергамски олтар трябва да бъдат преместени в частно финансираната „преходна зала”. В сграда, съседна на музейния квадрат в Берлин,компанията „Wolff group” от Щутгарт планира да създаде временна изложба. Компанията очаква да възстанови разходите си чрез входни такси.
Към 2018 г. временна изложба ще покаже огромна панорама, създадена от художника Иадегар Асиси. Части от оригиналните скулптурни релефи на олтара, които могат да бъдат преместени, както и репродукции на битката на фриза с гигантите, заедно с по-малки фризове ще бъдат централен елемент в изложбата. Пергамският олтар също ще бъде представен, но в 3D анимация. Експерти от института „Дармщат Франхофер”, са сканирали с лазер 113-метровия фриз, преди да бъде подготвен за реставрация, и са подготвили триизмерен модел.
В момента, световноизвестния Пергамски олтар е опакован и покрит, защитен от прах и отломки от строителната площадка. „Стоманени греди и строителни материали в момента се пренасят през коридора, койтопривлича много посетители и направи Пергамон най-посещаваният музей в Берлин”, съобщават германските медии.
Преди три години, проектанти, архитекти, еколози и строителни работници започнаха ремонта, докато в музея все още беше отворен.
Около 80 години след неговото откриване и десетилетия след масивните щети нанесени от Втората световна война, общия ремонт на сградата, състояща се от три крила, бе неизбежен. Ще бъде добавено и четвърто крило към музея.
Разходите по проекта се оценяват на 261 милиона евро за първата фаза на строителството. Залата на Пергамския олтар трябваше да бъде готова до 2019 г., което означава, чеБерлин ще изгуби една от своите най-големи атракции за няколко години. Сега изчислените разходи са нараснали до 477 милиона евро и възобновяване на монументалната залата се отлага с четири години, чак до 2023 г.
Основната причина за повишаването на разходите и забавянето са две помпени станции, построени в земята. Помпите са се използвали по време на първоначалната конструкция на сградата, между 1910 и 1930 г., за да изпомпват подпочвените води, но не са били отстранени след това. Тези усложненияне са били открити преди началото на ремонтните дейности. Проектантите не са направили всички проучвателни сондажи за да избегнат ненужното нарушаване на дейността на музея.
Освен това, разходите са изчислени преди 10 години. Най-малко 60 милиона евро увеличение на разходите по проекта се дължи на факта, че разходите за строителството са се повишили оттогава. Президентът на културна фондация, както и министърът на културата Моника Грютерс, все още възнамеряват да се придържа към плановете. Музеят Пергамон ще получат допълнително крило, за да подслони изложба за историята на архитектурата.
За момента, Пергамския олтар остава недостъпен за посетители. Олтарът е скрит зад метални пластини, наблюдавани от сложни измервателни уреди.
Пергамският олтар е най-значителното произведения от епохата на Елинистичното изкуство. Той е създаден между 180 и 159г.пр.н.е. в Пергам (днешна Турция) от цар Евмен II в чест на боговете Зевс и Атина. В летописите се споменава за Пергамския олтар едва през средновековието. През XIV век,италианецът Цириакус от Анкона твърди, че е намерил руини на изгубено царство.
През 1625 г., Уилям Пети донася части от олтара в Англия за колекционера на изкуство –граф Арундел. Колекцията в крайна сметка е забравена, в продължение на десетилетия, когато археолози откриват панел в стената на дома в Уорксоп. Оказва се, че е фризот Пергамския олтар. Вторият панел е намерен в нео-готически руини в Оксфордшир.
Повече от 200 години по-късно, Османската империя поръчва на Карл Хуман – немски инженер и страстен любител археолог да изгради крайбрежна улица. Той забелязва древни руини, стърчащи от земята по протежение на определения маршрут. Започва разкопки и изпраща намерените антики в Берлин.
В началото на разкопките през 1887 г., Карл Хуман се хвали, че не е намерил само „дузина релефни панели”, а цяла епоха в изкуството, които са били „погребани и забравени”. Но едва Александър Конзе, директорът на скулптурния отдел в Кралските музеи на Берлин, признава действителната стойност и качеството на откритието.
Няколко години по-късно, султан Абдул Хамид II продава на чуждестранни археолози правата за опознаването на културата на Мала Азия, както и разрешението да изпращат някои от своите открития в Германия. Германците плащат висока цена за Пергамския олтар в неговата цялост.
Олтарът е реконструиран и фрагментите от фриза са събрани в правилния ред. През 1901 г., „Битката между гигантите и олимпийските богове”, изсечена от камък е публично открита. Поради установяването на пропуски с конструкцията на музея, той е затворен отново само седем години по-късно.
През 1930 г., Пергамския олтар е открит за обществеността отново, този път в наскоро построения Пергамски музей, но не за дълго. С оглед защитата на античната структура по време на Втората световна война, той е преместен в бункер, близо до зоологическата градина на града.
Съветският съюз иска Пергамския олтар след края на войната, местейки го в Ленинград (сега Санкт Петербург). Пергамския олтар е върнат в Берлин през 1958 г.
През 1998 г. Турция е отправя искане античния храм да се върне на първоначалното си място, повтаряйки запитването отново 3 години по-късно. Но Пруската фондация за културно наследство, която ръководи Берлинските колекции, е категорична,че олтарът е закупен законно и не следва да бъде репатриран.
Пергамският олтар обикаля Европа още през Средновековието, преди да бъде събран и изложен в Берлин. В момента е затворен за реставрация и се очаква великолепната изложба да отвори врати отново за обществеността през 2023 г.
Източник: novini.dir.bg
