Спомням си, когато през 1989 г. падна диктаторският режим на комунистите, колко бях въодушевен и се опитвах да убедя баща ми, че само за 2-3 години всичко ще се оправи и всичко ще си дойде на мястото. Той ме погледна снизходително и ми отговори: „Моето момче, ще трябва да минат най-малко 20 години, за да започне въобще нещо да се променя към добро!”
Преди близо 20 години, на третия кръг от кандидатстудентските изпити в НАТФИЗ, трябваше да пишем есе на тема: „Завесата се вдигна и видях…”
Та тия дни, покрай представлението, което ни беше поднесено за пореден път, се попитах какво ли ще напиша днес на същата тема? Само дето няма да е есе, а пък завесата се е вдигнала отдавна – от има-няма 27 години. Оттогава гледаме едно и също представление и се питам: Не ни ли писна да гледаме един и същи балкански цирк? Едни и същи политически партии с различни физиономии, но с общата цел да не се променя нищо!?
Днес казаното от баща ми тежи с все същата сила, както преди 27 години! Разликата е там, че работата ми в новините ми показва колко все още е прав.
„Завесата се вдигна…” и какво не видях?
За 27 години не видях един политик с визия за следващите най-малко 30 години, за развитието на България! Напротив, видях че всяка една политическа платформа е изградена върху стремежа нещата да останат същите; че целта на всяка власт е да вземе всичко за себе си, а целта на всяка следваща – да си възвърне загубеното, пардон – спечеленото!
Никаква дългосрочна политика за положителна промяна. Никаква национална доктрина, която всеки следващ дошъл на власт да спазва и утвърждава. Но виж, конкуренцията в раздаването на коледни добавки за пенсионерите е жестока! Конкуренция ли казах?
Не, жестока подигравка е това!
Не! Това не е политически текст!
Имало само негативни новини, но не можеш да назовеш три хубави неща, които са се случили днес. Новините се били превърнали в криминална хроника, а в следващия момент подкарваш колата си с бясна скорост към морето по новопостроената магистрала, и обвиняваш поредната неравност на пътя, че е отнела човешки живот. Или пък ненавиждаш органите на реда, че са арестували комшията, когото тази вечер „са го давали по новините”, защото влязъл в училището на детето си и пребил учителя, понеже му написал двойка. А малко след това разказваш на по бира пред блока: „Ех, навремето какви учители имаше”!
Става още по-зле, защото се радваш, че някой те задължава да гласуваш. Защото правото ти не е задължение, а задължението ти не е право! Примерите около теб са вече милиони, отказваш да приемеш за истина старата пословица, че капка по капка – вир прави, а после се чудиш как така не си се научил да плуваш!
И не! Това наистина не е политически текст! Това е историята на огледалото! Също както новините са огледалото на ежедневието ни, което отразява събитията от деня.
„Завесата се вдигна и видях…”, че
вятърът на промяната смрази съзнанието ни, парализира мислите ни и вее мечтите ни без посока!
Вятърът на промяната е толкова бурен, че не ни позволява да видим, че не сме направили и крачка, за да започнем прехода, към който уж се стремим от толкова дълго време!
Ти какво виждаш?
