Това е становището на социолога Живко Георгиев по повод победата на ген. Румен Радев на президентските избори. Що се отнася до възможен служебен кабинет на консенсуса, социологът у на мнение, че нищо прекалено сложно няма в това и е добре такъв кабинет да го има. Различните политически залози тук не би трябвало да играят.
Ето какво още каза Живко Георгиев пред Петър Бойчев от Стандарт:
– Кои са другите възможности, ако двамата все пак не се разберат?
– Има хиляди други варианти, но това е най-добрият и за двамата президенти, и за всички български граждани. Разбира се, други варианти винаги са възможни, но не е такова времето и не е такава ситуацията. Все някой трябва да прояви здрав разум.
– Ваши колеги социолози прогнозираха, че в следващия кабинет ще се появят нови играчи. Има се предвид формация на Веселин Марешки, който спечели над 10% на президентския вот, и евентуална партия на Слави Трифонов, на която вече й дават дори 20% ?
– Това са несериозни прогнози. България е в нова ситуация, тепърва предстои политическите настроения да улегнат, да се осмислят от хората. Няма смисъл да се бърза с прогнозите, това не помага на социологията.
– Социологията не претърпя ли много тежък удар на тези избори. От категорична прогноза за победа на Цецка Цачева на първи тур се стигна до 23 % разлика в полза на Румен Радев на балотажа. Как да си обясним това тотално разминаване ?
– Вижте, когато има наказателен вот, това се получава навсякъде по света и не е въпрос на социологията, а въпрос на динамика на масовото настроение. Когато имаш мощна вълна една седмица преди вота е едно, а след една седмица цунамито вече е помело всичко.
– Залогът с оставката на премиера изигра ли важна роля за изхода на президентския вот ?
– Естествено. Това беше свръхдозата.
– Протестен или наказателен беше вотът според вас?
– Наказателен. Безспорно наказателен. Ако беше протестен, щеше да е два пъти по-малка разликата. Ние подозирахме обществените нагласи и беше еднозначно от началото на кампанията, че крайният победител ще е Румен Радев. Единственото, което социолозите не можаха да прогнозират, е странното поведение на Бойко Борисов, което наля допълнителните 12 процента разлика.
– Има коментари, че загубата на ГЕРБ и победата на БСП са здравословни процеси и за двете партии.
– Здравословна е в един-единствен смисъл. Тя е може би последен шанс на ГЕРБ да се превърне в нормална партия и на БСП да се върне на политическата сцена като солиден играч. Ако не си направят верните изводи и двете формации, може и да ги няма след време.
– Смятат ли в БСП, че тези 2 милиона гласа за Румен Радев са техни?
– Повече от очевидно е, че не са. Е, все пак допускам, че БСП може да се върне в играта след като успя да си извлече някои поуки от последната катастрофална загуба и го показа в президентските избори. С политическия продукт, който произведоха, както и с кампанията, която беше по всичките правила на политическия маркетинг.
– А как можем да си обясним факта, че едновременно ДПС и по-голяма част от гласувалите за кандидата на Патриотите на първи тур, подкрепиха Радев на балотажа ?
– По същия начин, по който трябва да си обясним факта, че 30 % от реформаторите, които са гласували на втори тур, са дали гласа си на Радев. По същата причина, поради която той спечели и вота в чужбина. По същата причина, поради която Радев спечели и сред негласуващите, сред младите, сред умните и красивите. Пак повтарям, че това беше наказателен вот. Когато има вълна на наказателен вот срещу политическата класа, тя е доста масивна и обхваща всички социални прослойки. Но, разбира се, до голяма степен заслугата за погрома върху ГЕРБ е и на Бойко Борисов.
– Борисов вече няколко пъти каза, че ще направи всичко възможно да вкара трите въпроса от референдума. Не е ли опасен мажоритарният вот за нашата демокрация. Няма ли да спечелят само големите партии и местните феодали, каквито опасения има сред противниците на тази идея ?
– В този вариант, в който може би са си го мислили авторите на идеята, по-скоро би било катастрофално. Защото още след първите избори ще стане ясно, че поне 50 % от българите няма да бъдат представени в парламента. След първите избори ще стане ясно, че всъщност сме дали властта на парите, а не на хората. Също така ще стане ясно, че качеството на политическата селекция няма да бъде по-добра и ще трябва да правим втори парламент, и той ще бъде още по-успешен от този.
– По традиция българският президент се кара или с партията, която го е издигнала, или с вицепрезидента. Според вас сега с кого ще се скара първо Румен Радев ?
– Мисля, че този път има достатъчно висока вероятност да не виждаме такива неща. Първо Радев не е член на партията, няма за какво да се кара. И БСП трябва да е наясно, че това заради което те излизат победители от този избор, е фактът, че Радев тръгна срещу обичайната за всички партии партийна логика на месията. Ако не си направят този извод, даже не е интересно кой с кого ще се скара. С Йотова пък няма какво да се кара. Двамата са безкрайно различни. Да, те са в един екип, но все пак ние избираме президент, не избираме вицепрезидент.
– У много десни избиратели имаше усещането за разменено дясно – някои казваха: предпочитам да гласувам за натовски генерал, отколкото за бивша партийна секретарка?
– Това деление според мен не сработи. Просто хората се разделиха на управлявани и управляващи. Управляващите загубиха изборите.
– Трябва ли да има Велико народно събрание?
– Тази идея се претопля периодически в ситуация на безизходица за банкрутирали политици. Изобщо няма нищо животоспасяващо или очистително в едно Велико народно събрание. Никъде такова не е решило нищо радикално. Да, изигра някаква позитивна роля в началото на нашия преход, но по-скоро имаме нужда хората да си върнат властта върху партиите. Няма как да минем без партии. Ако не подобрим качеството на партиите, ако не вкараме в тях механизми на естествен подбор, на позитивна селекция, а не антивот както сега, то няма как да успеем. А начинът да върнем властта на хората върху партиите за жалост минава през дългия мъчителен път на проби, грешки, гражданска култура и самочувствие на хората. Това е дълга игра, но не е достатъчно само периодически да имаме наказателни акции срещу партиите. Ние няма да се оправим, ако политиците остават стигматизирана група. Трябва да реинтегрираме политиците в обществото. Те са най-изолираната група.
– Този наказателен вот всъщност срещу какво основно беше?
– Този наказателен вот е и срещу безхаберието на политиците, срещу политическата наглост, и срещу арогантността.
