Йоан Златоуст е една от най-значимите личности в историята на Православната църква, един от тримата „светители“ – „вселенски учители“, наравно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. От западните църковни писатели с него може да се сравни само блаж. Августин. Най-известна е «Св. Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст», която се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия.
През 397 г. Йоан Златоуст е избран за патриарх на Константинопол. Той обаче се отличавал от досегашните глави на Църквата в Цариград. Не толерирал пиршествата в духовните среди и помагал на бедните повече, отколкото на богатите. Това не се харесало на населението, което искало да се радва на светски живот. Така Йоан Златоуст бил свален от власт и изпратен на заточение, но по пътя умира, изричайки вечните думи „Слава Богу за всичко“.
Литературното наследство на Й. Златоуст – трактати, писма (около 240) и проповеди – е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Те се компилират и цитират от негово време досега от огромно число по-късни автори. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза в печат в Париж през 1718 – 1738 г. в 13 тома. Едно от най-значителните му творения са тълкуванията му върху посланията на св. ап. Павел (34 беседи).
Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г. Мощите на великия християнин се пазят в църквата „Свети Георги“, намираща се в днешен Истанбул, Турция.
