Шумен скандал се разрази около карикатура на популярния ни карикатурист Чавдар Николов, който осмива преференциалното раздаване на стипендии за ученици-роми. Според Станислав Додов от онлайн списанието „dВерсия“, карикатурата „уронва достойнството на ромската общност в България.“ По този повод Чавдар Николов беше заплашен от съд в Комисията за защита от дискриминация. „dВерсия“ обвинява и изданието „Терминал 3“, където беше публикувана карикатурата, в расизъм!
Потърсихме за коментар самия автор на карикатурата – Чавдар Николов, който, къде на шега, къде на истина не само се отзова веднага за интервю, но и сподели, че с удоволствие би работил като карикатурист за вестник „България“ в Чикаго…!
– Г-н Николов, сравняват Вашия казус с въпросната карикатура със случая в „Шарли Ебдо“ във Франция, където бяха убити карикатуристи, коректно ли е това сравнение, според Вас?
– Това, което френските карикатуристи направиха за исляма, те го направиха за френското общество, а не за самите хора, които изповядват исляма. Тук е голямата беда и неразбирането. Карикатурата е начин да се живее и да се общува. Посланието на карикатуриста е да стигне бързо и ясно до по-голяма публика и то трябва да бъде максимално облечено в неща, които са ни познати. Въпросът за това, кога трябва да се прави карикатура е спомен от комунистическото ни управление, когато се казваше, какво може и какво не може да се рисува, а никой не рисуваше нашата политическа действителност. Днес също има „правила“ за това коя карикатура е добра и коя не е добра. В Иран днес има колеги, наказвани със затвор и бой с пръчки, заради техни карикатури! Нелепо е да се определя кое може и кое не може.
– Къде е границата в една карикатура, как се постига балансът?
– Балансът го постига всеки автор, в зависимост от своето образование, култура и характер. Няма написано правило.
– Каква е целта на една карикатура?
– Още по времето на Ренесанса се казва, че карикатурата допълва природата. В природата, ако нещо се обърка и не се направи в идеални пропорции, ние го преувеличаваме, когато то е загатнато малко, или обратното – намаляваме го, ако е твърде видимо. Карикатурата стартира като деформация на лице. Политическата карикатура изобразява деформацията на социалния ни живот.
– Наблюдавайки карикатурите по време на предизборната кампания в САЩ, оставаме с впечатлението, че сякаш зад океана карикатуристите са по-смели, сякаш са по-дръзки, Вие имате ли наблюдение на този процес и какво е то?
– Това е въпрос отново на култура. Във всяко общество карикатуристът прави нещата за същото това общество. Понякога нас ни обвиняват за клиширани образи, но за да може карикатурата да стане по-лесно достъпна за повече хора, това е неизбежно.
– Какво всъщност не разбраха у нас за Вашата карикатура?
– Моята карикатура имаше за задача да акцентира върху това, че неравнопоставеността в училище е нелепа и е нелепо защитена.
– Какво очаквате да се случи с Вас, ако Комисията за защита от дискриминация Ви повдигне обвинение?
– Мисля, че няма за какво да бъда осъден.
– Има ли правила при политическата карикатура?
– Ние имаме едно основно правило и това е – конкретен политически повод и конкретно политическо действие. Когато рисуваме карикатури, които са извън конкретния политически повод, ние сме вече с единия крак в пропагандата. Ако няма конкретен повод, започва обобщението.
– Това интервю е за вестник, който е пряко свързан с българската емиграция в САЩ, бих искал да Ви попитам, ако трябва да изобразите традиционния български емигрант, как би изглеждал той днес?
– Аз съм виждал британски карикатури, където често рисуват българина и обикновено той е ниско остриган и с мустаци, което е малко необичайно. Това вероятно са някакви клишета, които са предназначени за тамошното общество. Заради това нямам определен конкретен образ, необходим е конкретен повод, за да се изобрази дадено състояние.
– Благодаря Ви за това интервю!
– И аз Ви благодаря, а ако имате нужда от карикатурист във вестник „България“, аз съм готов, ако и когато тук стане непоносимо и ако някой друг решава кой може да диша и кой не може да диша или кой може да вижда и кой не може да вижда,…запазете ми място в Чикаго…(смее се – бел. на ред. )!!!
източник: bulgaria-weekly.com/Венцислав Жеков
