Четенето не е просто получаване на полезна информация, то е преживяване, казва директорът на Националната библиотека доц. д-р Красимира Александрова в специално интервю за информационния сайта Факти.бг.
– Доц. Александрова, отскоро сте директор на една от най старите институции – Националната библиотека „Св. Св. Крили и Методий”. Какво е предизвикателството да ръководите подобна институция?
– Предизвикателството е огромно, но напълно осъзнато от моя страна като ангажимент и отговорност към това, което правя в качеството си на директор на библиотеката. Напълно осъзнато от гледна точка на това, че независимо от опита и квалификацията, която притежавам, тук има много и изключително сложни проблеми.
Едно от големите предизвикателства беше сформирането на екип, както и отварянето на библиотеката към обществото, осигуряването на прозрачност в работата ни. Много е важно да се работи, както в посока популяризиране към потребителите, така и за осигуряване на позитивна работна атмосфера за колектива. Това е екип от 206 човека, специалисти в своята област и е много важно да се помисли за това при какви условия работят тези хора и какво самочувствие имат.
– Казахте, че сред основните цели е библиотеката да стане по-видима. Една от стъпките, е че тя вече е отворена за 14-годишни потребители. Какви други конкретни инициативи планирате?
– Практиката показва, че отварянето на библиотеката към младите хора е най-доброто, което можем да направим. Ние каним не само нашите 14-годишни потребители да влязат в библиотеката, но сме разработили програма за посещения на място в средните училища. Провеждаме срещи с директори, с които да сключваме договори за съвместна дейност свързана с образователни програми, включително лекции от наши специалисти на място при учениците, като целта ни е да предизвикаме интереса на младите хора към четенето и да им помогнем при формиране на библиографската им култура. Наред с това активно работим с преподаватели и студенти от СУ „Св. Климент Охридски“ и УниБИТ като подпомагаме учебния процес.
В този ред на мисли неизбежно стигаме до триединството – семейство, училище, библиотека. И ако семейството не се избира, в училище отиваме по задължение, то влизането в библиотеката е въпрос на личен избор. Залагаме на доброволния елемент и при добре обмислени подходи се оказва, че младежите постепенно започват да проявяват траен интерес към това, което се случва в библиотеката. Колкото по-рано се влезе в една национална библиотека, толкова по-лесно тя ще бъде разпознаваема и за бъдещите студенти, и за научните работници, и за докторантите и специалистите, които ще знаят, че това не е институция, която респектира, а място, където може да се получи полезна информация и където можеш да се докоснеш до културната памет на България.
– Бихте ли разказали малко повече за програмата с училищата?
– Свързана е на първо място с предоставяне на полезна информация под формата на беседи, съобразени с възрастта на учениците. Целта ни е постепенно да ги запознаем със съдържанието на колекциите ни. Като започнем от това какво е ръкопис, какво е пергамент, какво е хартия и стигнем до българската старопечатна и възрожденска книга, как се реставрират ценни документи и т.н. Планираме да организираме краткосрочни курсове и занимания свързани с реставрацията на документи, защото виждаме, че посещението на отдела по реставрация предизвиква много голям интерес сред учениците.
– На какъв принцип избирате училищата, с които да си партнирате?
– Напълно сме отворени. Нямаме специални изисквания. Каним всички директори на училища да дойдат и да запознаят своите ученици с богатството, което съхраняваме в библиотеката.
– Едно време в училищата имаше библиотеки. Има ли ги все още или са отживелица?
– Не са отживелица. Бих казала, че има активна кампания и целенасочена дейност по възраждане на училищните библиотеки, защото борбата с функционалната и номинална неграмотност, за която всички ние много обичаме да говорим, е наш ангажимент и трябва да направим всичко възможно българските ученици да са грамотни и знаещи.
Другото, с което бихме могли да им бъдем полезни, е да ги научим как да работят с информация – не само да я намерят, но да знаят как тя да бъде прецизирана и максимално полезна, т.е. знанието и умението да намериш полезната информация се свързва с комуникация и подкрепа от страна на библиотеката.
– Когато говорим за книги и за подрастващи, неминуемо възниква въпросът за бързото развитие на новите технологии, които като че ли изтласкват на заден план книгата на хартиен носител.
– Това също е една от темите, по които трябва да се говори с учениците и по един ангажиращ и съобразен с тяхното мислене начин, да им покажем, че има място и за традиционното четиво, и за електронното. Аз съм от привържениците на тезата, че те не са в противоборство. Смятам, че има баланс между двете форми на информиране. Включително и в работата си със студенти, често наблюдавам и коментирам с тях тези проблеми. Спокойно твърдя и мога да водя спор за това, че съотношението между традиционното и електронното четиво е в баланс и че „мишката не е изяла книжката”. Учениците казват, че обичат аромата на книгата, усещането, досегът с хартията. Това са особени преживявания, защото четенето не е просто получаване на информация, то е преживяване.
– Един от методите за съхраняване на книги е чрез камерата, използваща метода „Аноксия”. Бихте ли разказали малко повече за нея?
– Предприехме амбициозна стъпка, свързана с кампания за набиране на средства по закупуването на апарата. Тя ще протече в два етапа като първият е до Коледа, а вторият – до края на м.май следващата година. Сумата от 50 000 лв., която ни е необходима, на пръв поглед не е толкова сериозна, но за нас тези средства са изключително важни. Чрез тази камера, която използва най-съвременната и екологична технология в света, ще можем да удължим живота на изключително ценните документи, които съхраняваме в библиотеката, като им осигурим здравословна среда, периодично обработване срещу въздействието от вредни организми, за да можем да ги поддържаме в добро състояние.
Дезинфекцията, посредством камерата, ще може да се извършва целогодишно от нашите специалисти с минимални средства. Нашият фонд е огромен – над 8 милиона документа и наша отговорност е да намерим най-добрия начин за неговото съхраняване. Едва след прилагането на „Аноксия” идват етапите на реставрация и дигитализация на документи, за да може те да бъдат достъпни и за по-широка публика.
– След като книгата мине въпросната дезинфекция, необходимо ли е наличието на специално помещение за съхранение на книгите или нещо по-специално?
– Начинът на съхранение не е по-особен, отколкото досега. Докато документите са в камерата за аноксия, мястото, където са били съхранявани се обработва, отново чрез иновативен метод, свързан с приложение на спиртни извлеци на етерични масла, гарантиращи благоприятна среда, в която те могат да бъдат съхранявани по-дълго без поражения.
– Имате и други интересни проекти, като например дегитализирането на тефтерчето на Васил Левски. Може ли да разкажете малко повече?
– Все още сме на етапа на разработване на тази идея. На 18 юли 2017 г. се навършва кръгла годишнина от рождението на Апостола. И по този повод решихме, че можем да направим нещо, с което да отдадем нашата почит към него. Тефтерчето на Васил Левски е съхранява в трезора на БНБ и на практика е изнасяно само два пъти – веднъж на изложба в парламента и това лято в Президентството. То е национална светиня и отговорността за това как го съхраняваме за поколенията е наша. Затова с приятели на библиотеката и доброволци започнахме дигитализация на качествено ново ниво (тъй като моливът, с който е писано в тефтерчето, избледнява с времето, текстът също се обработва, за да е четим).
Дигиталното копие е едно предизвикателство пред нас, с което се надявам, че ще се справим успешно. Планираме през следващата година да организираме пътуваща изложба, на която да представим тефтерчето на Левски в 3D изображение. Все още сме в процес на разработка на идейния проект.
– Наскоро министърът на културата Вежди Рашидов посети Националната библиотека във връзка с течовете от покрива в резултат на проливните дъждове. Какво е състоянието на сградата?
– Състоянието на сградата е изключително тежко. Има нужда сериозни ремонти като се започне от покрива, премине се към фасада и се стигне до вътрешните помещения. Повече от 50 години не е правен основен ремонт на сградата и това е огромно предизвикателство, тъй като бюджетът ни е ограничен.
Ще разчитаме на подкрепа от страна на държавата, както и на проекти, с които да се осигури допълнително финансиране и сградата да възвърне блясъка си.
– Колко ще струва един ремонт, примерно на покрива?
– Около 200 000 лв. са необходими за ремонт на покривната конструкция по изчисления, които бяха направени в началото на лятото. За читалните и хранилищата не сме правили оценки, но при всички случаи става въпрос за няколко милиона лева.
Кампания за набиране на средства
Всеки, който желае да подкрепи кампанията на Националната библиотека за закупуване на камера за аноксия, може да го направи с SMS с текст DMS KNIGA на номер 17 777.
Каква е вашата реакция?
