Медийният пазар у нас бил разнообразен, но силно зависим от политически и икономически влияния. Този парадокс ни сервира последното изследване на Фондация „Медийна демокрация“.
Наистина вестниците в България са 283. Само всекидневниците са петдесет и един. Едва ли не страната е лидер по брой на изданията на глава от населението. Регистрираните телевизионни оператори пък са 116. Радиата – осемдесет и четири. С две думи – мащабна работа. Само че и приходите от тази дейност, и аудиторията са концентрирани само при трима-четирима играчи.
Така че българският медиен плурализъм е само привиден. Нещо повече – през последните години, изглежда, има целенасочена политика за ликвидирането на вестникарската индустрия. Или поне на тези издания, които не са оцветили страниците си в жълто или в кафяво.
Очевидно не им се иска на някои хора да четат аналитични и критични статии, да мислят и да си правят изводи от представените факти.
Затрият ли се обаче вестниците, ще се получи ефектът на доминото. Замлъкне ли най-старият и авторитетен канал за информация, без приходи ще останат и печатарите; разпространителите няма да има какво да разпространяват, а от павилионите вероятно ще останат само тези с надписа „Lafka“, откъдето човек може да си купи и сладолед, и цигари.
Всъщност нека оставим всички ползи настрана и да погледнем на вестникарството, а защо не и на книгоиздаването като на чист бизнес. По всички правила той би следвало да е равнопоставен на всички останали бизнеси. Но така ли е в действителност? Що се отнася до данъците, издателите ги третират на равни начала с продавачите на хапчета и бензин, които ще намалят продажбите си само ако всички дружно тръгнем към отвъдното.
В това отношение у нас е привилегирован само туризмът, и то благодарение на мощното си лоби през годините.
При субсидиите и помощите обаче нещата са съвсем различни. С какво например зърнопроизводителите са заслужили да получават огромна финансова подкрепа, след като продукцията им се изнася и се продава най-вече в чужбина? Та нали така и субсидията отлита зад граница? В същото време у нас се внася евтино жито от Украйна, което един Господ знае къде е отглеждано – та му е толкова ниска цената.
И какво излиза – реколтата субсидирана, материалната база субсидирана… ами то и печалбата е субсидирана тогава. А при книгоиздателите и вестникарите – нищо.
Тази храна явно не е по вкуса на българските началници. Виж, пиячката е нещо друго. Защото и винарите са добре облагодетелствани от помощи. Това, дето се дадоха пари за нови насаждения на лозя и за поливните им системи – добре. Но да не забравяме как с парите от данъкоплатците, пък били те и общоевропейски, бяха изградени множество винарски изби. Или както е модерно сега – да ги наричат „шато“ – с хотелската част, с ресторантчето и каквито още атракции се сетите.
Последно се разбра, че държавата ще удари едно рамо и на фирмите с висока консумация на електрическа енергия. Заради по-скъпия ток на зелените централи, че много им натежавал. Абсурдна ситуация, в която НЕК, от една страна, изкупува преференциално на по-високи цени тока от ВЕИ, а от друга – дава пари на потребителите, за да си го купят. „Малката“ подробност е, че финансовият бонус ще е само за някои.
Разбира се, в цялата тази държавна „загриженост“ няма нищо лошо. Напротив, нали държавата е за това – да подкрепя, да подпомага и хората си, и бизнеса… Само че на какъв принцип го прави и защо за едни има, а за книги, за учебници, за вестници дори хартията не може да се подсигури? Нечестно било.
А честно ли е с държавна помощ, маскирана като европейска, да се правят зомбиращите населението риалити формати? Как така ли? Много просто – кой мислите е платил милионите за камери, за озвучителни системи, за сървъри и всякаква друга техника? Продуцентите? Не, те обикновено бъркат в джобовете си само за да сложат нещо там. Парите са от схемите за технологична модернизация.
Вестниците и в този случай са прецакани, тъй като – ако не прибягват до евтини трикове, които някои наши управници благосклонно преглъщат, изключително трудно могат да си обновят каквото и да било с европари. Просто правилата са такива, че проектите им не могат да се промъкнат през цедката.
Сайтът и интернет радиото „Офф нюз“ примерно са финансирани с 1 133 360 лева. От тях 963 356 лв. дава Брюксел, а 170 004 лв. ние, данъкоплатците – чрез държавния бюджет. Нищо, че „Офф нюз“ не е обществена медия като БНТ, а частен сайт. Колкото до конкретния проект, той е, забележете – за „Контекстно извеждане на информация и позициониране на реклама въз основа на автоматизиран анализ на социални мрежи посредством прилагане на метод за семантично търсене“.
Бизнесът на вестниците далеч не е равнопоставен и с този на телевизиите и радиата. Електронните медии получават пари от държавата без каквито и да е конкурси и процедури, просто така – по личното усмотрение на министрите. Докато печатните издания трябва да се молят, за да бъдат включени в популяризирането – да речем, на европейските фондове или в каквито и да било други информационни кампании на държавните структури.
Впрочем от доклада на Фондация „Медийна демокрация“ научаваме, че най-високият риск (стигащ до 97% от 100 възможни) е отчетен при индикатора „Държавно регулиране на ресурси и подкрепа за медийния сектор“. В страната няма преки или непреки държавни субсидии за медии, различни от обществените, казват експертите. Не съществуват и регулаторни гаранции за честно и прозрачно разпределение на друг вид средства – тези за реклама, насочвани към медиите от държавата. На практика начинът на разпределяне на държавната реклама не е нито ясно мотивиран, нито включва гаранции срещу упражняване на натиск върху медиите.
Та такива са нещата в България – плащаме си, за да ни мътят по-успешно мозъците – било с алкохол, било с пошли предавания, с измислени новини или с „контекстно извеждане на информация“… Дали българинът опростя толкова страшно ей-така – контекстно, или става такъв по волята на управниците?! Прост народ се управлява много по-лесно, особено ако и ръководителите му са на същото ниво.
Ивайло Станчев, Банкер
