Бърза ли е „Бърза помощ“ в София, когато заради закъсняла линейка има дори един починал. Исканията на лекарите за по-добри условия със сигурност са основателни, но десетократно по-основателни са исканията на хората за добра и бърза услуга. Парите за „Бърза помощ“ идват от нас чрез данъците, които плащаме и здравните осигуровки, които всеки месец отделяме от доходите си. След като човек почина в квартал „Изток“ заради линейка, която се бави близо час, вчера друг случай за бавна „бърза“ помощ стигна до нас. Трябва да припомним, че един инсулт се лекува възможно най-успешно и ефективно, само ако пациентът е получил специализирана помощ в рамките на първите два часа. След това шансовете за пълно възстановяване рязко намаляват. Това е т.нар. „златен стандарт“ в лечението на този бич на нашето време и той естествено зависи от „Бърза помощ“.
В центъра на „Бърза помощ“ тази сутрин беше репортер на БНТ за да разговаря с д-р Георги Гелев, директор на ЦСМП. По повод случая с починалия пациент, д-р Гелев коментира, че поради грешка на диспечерката, която приема обажданията, се е стигнало до забавянето на линейката. Служителката на „Бърза помощ“ е освободена от работа.
Първоначалната теза на здравния министър Петър Москов, беше, че вината за грешния адрес не е на служителите от „Спешна помощ“, а на хората, повикали линейката. По-късно зам.-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков, коментира, че след като били изслушани всички звукови файлове от записите по повикването на конкретния адрес, се разбрало, че грешката е в приемането на адреса, а не в подаването на адреса.
Зрителка на БНТ сигнализира „Денят започва“, че е чакала час и 45 минути линейка, която да помогне на нейния припаднал баща. Д-р Гелев заяви, че не е запознат със случая, но ще го провери. Той увери, че от „Бърза помощ“ правят всичко възможно да бъде обезпечена с кадри спешната помощ. „Дефицитът на кадри не е само в „Бърза помощ“. Той е и в болниците, той е и в цялото здравеопазване“.
БНТ, „Денят започва“
Каква е вашата реакция?
