Икономистите са разтревожени от нарастващия протекционизъм и влошаването на ситуацията в международната търговия и инвестициите. Може да настъпи краят на съвременната епоха на глобализацията.
Преките чуждестранни инвестиции в развитите страни през 2015 г. достигнаха 646 милиарда долара, което е с 40% по-малко, отколкото пикът преди финансовата криза. Международното кредитиране през последните две години се сви с около 9%, или с 2,6 трилиона долара, по данни на Банката за международни разплащания.
Световната търговска организация /СТО/ влоши прогнозата за растежа на световната търговия през тази година до 1,7% в сравнение с априлската си прогноза от 2,8%. Темповете на растеж на международната търговия през 2016 г. ще бъдат най-бавните от 2007 г. Вносът на страните от Г-20 намалява вече четвърта година поред спрямо тяхното БВП.
Освен това растежът на търсенето на морски контейнерни превози се сви до 4% през тази година, след като растеше с не по-малко от 10% в течение на около 40 години.
По тази причина много експерти са разтревожени, че ситуацията в световната икономика може да се влоши, ако страните преднамерено все повече и повече се затварят една към друга.
Твърде много политици в момента се обявяват за издигането на търговски бариери в погрешния си стремеж да ускорят растежа на
БВП на страните си в краткосрочна перспектива, заяви генералният директор на СТО Роберту Азаведу.
„Често като лек се предписва протекционизмът. Но това е лекарството, което ще навреди на пациента, а няма да го излекува“, добави той. Директорът на МВФ Кристин Лагард също е обезпокоена от растежа на протекционизма в редица страни, включително и в САЩ. „Ограничаването на свободата на търговията ще спре двигателя, който в продължение на много десетилетия осигуряваше безпрецедентен растеж на благосъстоянието в целия свят“.
Слабата икономическа активност спомага за това банките да се стремят да намалят международните рискове, компаниите не искат да инвестират в нови производства, а правителствата въвеждат регулиращи норми, благоприятстващи местните производители, като често обосновава това със съображения за националната сигурност.
„В САЩ икономическият растеж не превишава 2%, в другите страни той е дори още по-малък. Затова се държат за миналото, мислейки как да се защитят, а не гледат в бъдещето“, твърди генералният директор на United Parcel Service Дейвид Абни.
Развиващите се държави въвеждат нови правила за локализация, задължаващи големите компании да инвестират и създават работни места в определена юрисдикция.
В същото време развитите страни спорят заради международното данъчно облагане и се отказват от споразумения, които биха намалили митата или биха установили съгласувани правила в търговията. Това е рязък завой от пътя на либерализацията, който преобладаваше след Втората световна война /1939-1945/ С наближаването на изключително важните избори в САЩ и лидерите на развитите европейски държави ожесточиха риториката по въпросите на международната търговия, данъчното облагане и регулирането.
През септември стана ясно, че преговорите за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство няма да приключат до края на президентския мандат на Барак Обама, защото популистките настроения в двата континента набират сила. Освен това, Конгресът на САЩ едва ли ще подкрепи през тази година другия търговски договор на Обама – Транстихоокеанското партньорство. При това санкциите, въведени заради геополитически конфликти значително намалиха търговията с Русия и други страни.
По-малко видимите ограничения, свързани с националната сигурност, вероятно, имат не по-малко сериозни последици за редица отрасли в Китай и САЩ, чиито правителства ограничават достъпа на чужди компании към такива важни сектори, като, например, телекомуникациите.
Страните от Г-20, особено САЩ, са въвели през 2015 г. против отделни държави 644 ограничителни мерки, според данните на Global Trade Alert. САЩ въведоха мита върху стоманата, внасяна от Китай на занижени цени, и много от тях остават постоянни. Отчасти проблемът се състои в това, че Китай заради забавянето на своята икономика отложи планираните реформи, които биха направили неговите пазари по-отворени.
Вместо това Пекин подкрепя местните компании. Над 75% от американските компании са започнали да чувстват, че отношението към тях в Поднебесната се е влошило за последната година, показва анкета на Американската търговска камара в Китай.
Влошаването на търговията влияе и върху бизнеса на такива банки, като HSBC, която през последните години се изтегли от 16 по-малки държави, но като и преди работи на пазарите, на които се пада 85-90% от световната търговия. Активите на HSBC са концентрирани в Китай и Великобритания, по тази причина банката е уязвима от разбалансирането на китайската икономика и Брекзит, който трябва да отреже някои нейни британски клиенти от веригата доставки в ЕС.
„Заради неизвестността, когато става дума не просто за продажбата на четки за зъби или нещо подобно, съществува опасността да загубиш дългосрочни договори“, отбелязва председателят на борда на директорите на HSBC Дъглас Флинт.
Уилям Молдин, в. „Уолстрийт джърнъл“
превод: БГНЕС
