Ще правя интернет проект, по Нова година ще го представя в София, казва бившият тв шеф
– Г-н Стоянов, оттеглихте се от ръководството на телевизия „Европа“, която създадохте и управлявахте 16 години. А продадохте ли акциите си?
– Преди месец и половина съобщих официално и на моите колеги, и на партньорите на телевизията, че след 16-годишна работа се оттеглям от ръководството й. Информирах ги, че след като измислих, създадох и изстрадах първата българска, новинарска телевизия, вече съм взел решение да отстъпя управлението на следващото поколение. Може да се каже, че това поколение израсна в телевизия Европа и се надявам сега да няма сътресения.
Що се отнася до моите лични акции, аз ги продадох на фирма „Бета”, с която заедно, преди 16 години основахме телевизията. Тя е българска, публична компания и остава в управлението. Иска ми се да поясня, че през тези 16 години, телевизия Европа винаги е била акционерно дружество. През годините е имало поне 10 инвеститори, които са купували по-малки или по-големи пакети акции и после са продавали.
– Кой ще бъде ръководител на телевизията, кой ще Ви замени?
– Изпълнителен директор остава Иван Кацарски, който и досега изпълнява същата длъжност. Николета Стойчева, която и до сега е шеф на новините, остава на своята позиция, а инженер Любомир Попов остава програмен директор.
– Ще се промени ли съдържанието на телевизията?
– Всички журналисти по светa са подложени на различен натиск. Някъде натискът е икономически, другаде – политически, а напоследък става все по моден религиозния натиск върху съдържанието на медиите. Телевизия Европа до сега винаги е използвала европейските стандарти за правене на новини. От тук нататък е въпрос на професионализъм, почтеност и кураж тези стандарти да бъдат запазени. Пожелавам на колегите си успех в тази много трудна задача.
– През всички тези години вие работихте за тв „Европа“ с голяма отдаденост. Как се чувствате сега, когато се оттегляте?
– Чувствам се осиротял, мъчно ми е за проекта, дори и за проевропейската награда, която преди няколко месеца връчихме на Херман ван Ромпой, бившия председател на ЕС заедно с президента Росен Плевнелиев. Но пак повтарям, че е дошло време ново поколение да поеме тази мисия. Моите колеги вече знаят всичко, което аз знам, а и си мисля, че когато човек твърде дълго работи една работа, лека-полека изчерпва потенциала си.
– Какво ще правите по-нататък?
– Няколко месеца ще си почина. Ти поне си представяш, че 16 години работа с новинарска телевизия е изключително тежък труд. Тя работи и на Коледа, и на Великден, и денем, и нощем, и в събота, и в неделя. Един безкраен ритъм. Имам нужда малко да си почина и после смятам да се отдам на един интернет проект, който сме започнали от известно време в Брюксел. Около Нова година ще представим и в София негов български вариант. Това е доста по-леко от това да правиш новинарска телевизия у нас. А и е свързано с работа с доста по-малко хора.
Иска ми се, ако може, да имам и почивни дни понякога.
– Какво ще представлява този интернет проект?
– Пак е свързан с новини, медии и журналистика, но по различен начин и само в интернет пространството.
– Съпругата ви Маргарита Ралчева е кореспондент на тв „Европа“ в Брюксел. Тя ще продължи ли работата си?
– Тя също реши да се оттегли от телевизията.
– Доста трудно е да се продадат акции от медия в днешно време.
– Да, това решение не се случва за 15 дни. Както знаеш, през годините имахме няколко опита за продажба на мажоритарния дял. Те не са се случвали по различни причини или са се случвали само за миноритарни пакети.
Трябва да се разделя търговският процес в една медия от съдържанието й. Едно е да пресмяташ финансовите печалби и загуби, различно е кой прави съдържанието. Аз винаги досега съм правил съдържанието, независимо кой във времето има повече или по-малко акции. Затова телевизията е звучала единно и хомогенно, като единен продукт.
– Как се решава това „противоречие“ между собственика и редакционното съдържание, тъй като медията не е типично предприятие – от една страна, тя трябва да печели, за да се издържа, но в същото време нейната работа трябва да е единствено в полза на обществото?
– Има два проблема у нас. Първият е, че собствениците винаги се изкушават да влияят върху медийното съдържание, защото то им служи за някакви цели – политически, стопански или просто обслужват егото си по някакъв начин. Трябва да достигнем онази степен на капиталистическа зрялост, в която собствениците ще се интересуват само от парите, а няма да се занимават много-много с това какво пишат журналистите.
От друга страна, това е трудно да се случи, понеже нашият пазар първо е малък, второ, е лошо монополизиран, пак защото е малък. Американски пазар например е много мъчно да се монополизира, защото е огромен.
Ето в телевизиите имаш пример. Две телевизии – Нова тв и Би Ти Ви, фактически имат монополно положение на пазара по смисъла на нашия антимонополен закон. Те сглобиха по 10 канала около себе си и по този начин монополизираха рекламния пазар. Така унищожават всички различни около тях чрез лостовете на рекламата.
Нещо повече. В битката си да се победят една с друга толкова намалиха цените на рекламата, че телевизиите се напълниха с реклама, защото е евтина, и станаха отвратителни за гледане. В резултат на това за последните 5 години общата зрителската аудитория е намаляла с над 20 на сто. Това е чудовищен проблем.
– Този спад заради влошеното съдържание ли е? Не е ли по-скоро заради интернет?
– И заради интернет, разбира се. Но той е нещо обективно и нищо не може да се направи. Това е световен проблем, там няма лекарство. Такъв е животът.
Но огромният спад от 20% на зрителската аудитория е и до голяма степен заради лошото съдържание, пълно с евтини и досадни реклами.
Всичко това влияе на по-малките медии. Хубаво е да има по-малки медии, понеже те носят плурализъм и демократичност. Представи си, ако в една държава има 2-3 медии, колко лесно е за управляващите да ги опитомят. Значи СЕМ трябва изключително да внимава и да си върши работата сериозно, Комисията по конкуренция и тя, за да може да няма тежки монополи и дъмпинг, които разрушават пазара.
Този проблем влияе на живота на по-малките, ерго на демокрацията. Това е все едно да имаш две големи партии.
– В някои държави е точно това.
– Американският модел. И монополизират всичко, и трета партия, каквито и идеи да има, няма шанс. Смятам, че това е ограничаване на демокрацията. Това не е европейският модел. Европейският модел предполага много партии, с много идеи и много медии, за различния тип аудитория. Аз лично съм привърженик на този модел.
– Заради интернет битката за ефир отдавна свърши. Как ще се развива конкуренцията между ефирните телевизии и онлайн медиите?
– Проблемът е, че телевизията в интернет не може да си осигури рекламен ресурс. И в момента рекламата в интернет спрямо рекламата в телевизия е едно към 12. Т.е. рекламата в телевизия е 12 пъти повече. Предполагам, че и идните 5 години, а може би и по-дълго, телевизията ще доминира поради два причини:
Първата е, че за потребителя е по-лесно да си пусне телевизора. Само с едно копче влиза в света на телевизията. С компютъра е малко по-сложно.
Второто нещо е, че интернет още не може да генерира достатъчно финансови ресурси, защото не може лесно да си събира парите от потребителя. Когато този технологичен проблем бъде решен, а това ще се случи рано или късно, тогава вече по-голяма част от парите, които сега отиват за телевизия, ще влязат в интернет.
Новите поколения видимо предпочитат интернет. Но това е генерационен проблем, няма какво да се направи. След нашето поколение може би ще е съвсем различно.
– Как ще коментирате най-горещата политическа тема тази есен – изборите за президент?
– Тези избори са изключително важни за България. Изобщо фигурата на президента е много важна у нас. Защото при тази конституция президентът е призван да балансира между властите. Той има правомощия и към съдебната власт – с различни квоти, и към сигурността и външната политика. Има релация и към Парламента, макар и по-ограничен. Разбира се, и към правителството, и към обществото. Поради това е изключително важно президентът да бъде сериозен и зрял човек и политик.
Само ще припомня няколко кризи, решени от президенти, защото президентът у нас става важен в период на кризи – 4 февруари 1997г., президентът Петър Стоянов разреши тежка, национална криза. По време на скорошните събития около правителството на Орешарски, президентът Росен Плевнелиев също се справи много добре със създадената криза. Тогава с адекватната си намеса те спасиха обществото от по-големи сблъсъци. Показаха се като сериозни политици на нивото на институцията.
От друга страна фигурата на президента винаги напряга фигурата на министър-председателя. И по времето на Желев и Филип Димитров, и по времето на Петър Стоянов и Иван Костов, и сега. Това се случва понеже имат припокриване на функциите. Защото конституцията е предвидила редица въпроси между правителството и президента да бъдат решавани с обвързана компетентност. Аз мисля, че това не е зле за обществото. Ако липсваше този взаимен контрол, те биха могли да изпадат в крайности.
Примерно президентът Плевнелиев, когото аз изключително харесвам и поздравявам за проевропейския мандат, сгреши, че даде част от правомощията си в силовите структури на правителството.
– Защо е грешка?
– Защото по този начин даде част от властта на президентската институция на правителството, а то няма особена нужда от тази власт. То има достатъчно други правомощия.
Българските избиратели трябва да разберат, че този избор не е бутафорен. Той е много важен за тях и трябва да се отнесат към него изключително отговорно. Защото президентът на България е гарант и би могъл да се превърне в последно убежище на демокрацията у нас. Разбира се дано това никога да не се случва.
Източник: в-к „24 часа“
Каква е вашата реакция?
