Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Люсбословие споделя с вас, кратко но поучителна история от Дейвид Макензи Огилви (на английски: David Mackenzie Ogilvy) известен британски рекламист за матрьошките и ролята им в бизнеса, именно тогава когато пазарът на труда е най-труден, а стойностните професионалисти напускат компаниите и фирмите си.
Не завършил образованието си, но работил като готвач, продавач, дипломат и фермер. На тридесет и седем годишна възраст започва да се занимава с реклама и основава рекламната агенция „Ogilvy & Mather“.
Дейвид Огилви, който често се шегува, че потребителят е като собствената ти жена, която рано или късно разбира дали си честен, или не. Така, Огилви коренно променя нагласата спрямо марките – и в съзнанието на рекламистите и рекламодателите, и в съзнанието на потребителите.
Огилви за първи път извежда на преден план марката, а не самия продукт, като винаги е вярвал, че емоционалното отношение на консуматорите към продукта е много по-важно от неговите характеристики.
Книгите му „Огилви за рекламата“ и „Изповедите на един рекламист“ са сред най-авторитетните и четени издания в света на рекламата. Известните му кампании за Schweppes, Guinness, Rolls-Royce все още са еталон за креативност и съвсем логично водят до прозвището му „Бащата на рекламата“, както и до най-високото кралско отличие – Орден на Британската Кралица.
Когато Fortune публикува статия за Огилви със заглавието „Гений ли е Дейвид Огилви?“, той отговаря, че веднага се е консултирал с адвоката си може ли да съди изданието заради въпросителния знак. Почти няма рекламна кампания, създадена от Дейвид Огилви, която да не е останала в историята като еталон за креативност, ефективност и нестандартен подход при реализирането на творческата идея.
ОГИЛВИ: Когато насмаш хора отвън. много важно с да знаеш как да го правиш. Преди известно врсме имахме срсща на Борда и вески директор имаше пред себе си но една от тези руски матрьошки.
Казах им: „Това сте вие. Отворете ги.“
И така, всеки отвори матрьошката си и вьтрс на-мери друга по-малка. Отваряха ги една по една и вся-ка ставаше все по-малка. И накрая, когато сгагн&ха до най-вътрепгаата част, в най-малката матрьошка намериха миниатюрно листче хартия, на което бях написал мосто мото.
Когато го разг ьнаха, прочетоха следното: „Ако ви-наги наемамс хора, конто са по-малки от нас, те сс превьрнсм в компания от джуджега. Ако, от друга страна, винаги насмаме хора, конто са по-големи от нас, ще се превърнем в компания от гиганти.“
Матрьошка (на руски матрёшка, умалително от личното име Матрёна, „Матрьона“ на български) е дървена играчка, която изобразява стилизирана фигура (обикновено женска). Играчката се отваря по средата и вътре се съдържа следваща, по-малка, но сходна по форма и цвят фигура, която на свой ред също съдържа друга по-малка фигура и т.н. Обикновено матрьошката съдържа повече от 6 елемента. Най-голямото семейство матрьошки се състои от 72 фигурки. [1]
История на матрьошката
Матрьошките се смятат за типично руски играчки, но подобни предмети за игра или украса са съществували и преди, и след тях, в различни страни и континенти (Япония например). В самата Русия подобен пример са някои от яйцата на Фаберже.
Смята се, че матрьошката е създадена по образец на японски кукли изобразяващи седемте бога на щастието. През 90-те години на XIX век известният руски майстор дърводелец Василий Звьоздочкин създава първите матрьошки по скици на художника Сергей Малютин. Малютин ги изрисува в национални руски костюми.
Играчката бързо добива популярност и впоследствие става символ на руското изкуство. Разнообразието на персонажи е огромно. По време на Перестройката добиват известност матрьошки с образите на руските държавни лидери.
Предлагаме ви видеото, което припомня някои от емблематичните идеи на Дейвид Огилви. Идеята и реализацията е на екипа на българския офис на Ogilvy&Mather.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)