Колегата Атанас Георгиев е икономист, университетски преподавател и главен редактор на списание „Ютилитис. Завършил е магистратури по „Икономика и управление в енергетиката, инфраструктурата и комуналните услуги” и по „Финанси и банково дело” в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Вчера след успешна защита в зала № 417, Блок 3 на Стопански факултет на СУ „Свети Климент Охридски” на докторска дисертация на тема: „Институционална независимост на националния енергиен регулатор в България” вече е и „доктор“ по професионално направление 3.8 Икономика (Икономика и управление по отрасли – Енергетика).
Председател на научното жури беше проф. д.ик.н Антоанета Симова. През годините той работи първо като хоноруван, а от 2007 г. и като щатен асистент в същия факултет. От 2005 до 2009 г. работи в сп. „Юкономикс” като консултант по преструктуриране в енергетиката, а впоследствие – като отговорен редактор на списанието.
От името на целият екип на Любословие.БГ, както и от мое лично име му честитя и му желая да е все така полезен и ползотворен за развитието на проефесианалните стандарти и морал в сектор Енергетика, а както и вчера заръча неговият научен ръководител проф. д.ик.н. Георги Чобанов да продължи школата и да развива наследници.
През 2013 г. имах удоволствието, освен да напиша неговата преполъка за член на СБЖ, да взема и интервю от него. Ще го припомня, като обеща на вас- нашите читатели да се срещна с него и да го попитам какво се промени и как успява да развива и наука и медия, а същевремнно да спомага на КЕВР в регулаторните процеси, да е чест гост като енегриен ексерт, но и млад татко и любяш съпруг на жена си Мария.
25.04.2013 /14:35 | Автор : Андрей Велчев | Източник: СБЖ
Г-н Георгиев, добре дошли в СБЖ! Какво мотивира млад журналист и издател да стане член на СБЖ? Нали не е само фактът, че ще имате разпознаваема и престижна „прескарта” и добавка съм автобиографията?
Членството в Съюза на българските журналисти за мен е признание, че с колегите от списанията Ютилитис и Фасилитис и от Publics.bg изпълняваме задължението си като част от медийния сектор да предоставяме коректна, навременна и качествена информация на обществото. Основната причина да кандидатствам за член на СБЖ е желанието ми да обменя опит с колегите от гилдията и по възможност да работим заедно по различни съвместни инициативи.
Вие имате последователен път на репортер, ресорен журналист с тежък ресор, какъвто е Енергетиката,а сте вече и издател на реномирано списание за ютилити сектора. Издайте тайната по издаването на луксозно, „бутиково” списание. Трудно ли Ви е?
Всяко начинание е трудно, особено в момент на криза като сегашния. За мен основната трудност през последните години беше да опозная и разбера сложен технически сектор като енергетиката и да го пречупя през призмата на моето икономическо образование. Помогна ми това, че енергийният сектор в България и в Европа в момента преминава през сложна пазарна трансформация и за разбирането му е необходим икономически поглед.
Важно е да отбележа, че за разбирането на сектора ми помогнаха много колеги-журналисти, както от сп. Ютилитис, така и от други медии. Енергийният ресор е сложен и подкрепата на колегите за навлизането в него и коректното му отразяване е много важна. Мисля, че колегите от ресора са пример за това как може журналисти от различни медии да си помагат и сътрудничат при разбирането на процесите и отразяването на важните събития в него.
От какво образование има нужда младият човек, решил да приеме попрището на журналист? Пряко свързано с отрасъл или наречено още „ресор“ или преди всичко журналистическо?
Журналистическата диплома е много важна, но още по-важно е всеки колега да развива знанията си в конкретния ресор, в който работи. Това важи за всяка съвременна специалност – ако се разчита на университетското образование и не се търсят нови знания и умения, няма как да се постигне успех.
Затова много колеги участват в допълнителни специализации и дори магистърски програми по специалности, които са им интересни. И в енергийния ресор има доста такива примери. Както е модерно да се казва сега, образованието е непрекъснат процес на самоусъвършенстване.
Вие сте и зам. председател на Клуба на младия журналист към СБЖ, какво смятате да промените, за да е по-популярен той? Разкажете и за идеята Ви за създаване на Клуб на енергийния репортер и иницииране на все по важните в медийното пространство въпроси по проблемите на Енергетиката.
Мисля, че младите колеги-журналисти могат само да спечелят от повече съвместни дейности и клубове „по интереси”. Затова се надявам заедно с екипа в Клуба на младия журналист към СБЖ да стартираме постепенно серия от обучения и други инициативи за младите ни колеги.
Една от конкретните идеи е да организираме серия от семинари за енергийния сектор, в които да поканим както някои от доайените на ресора, така и експерти по икономика и регулиране в енергетиката. Разбира се, бихме организирали подобни семинари и по заявки на колеги от други ресори.
Един медиен мит и за финансирането на изданията. Вие как финансиратеPublics.bg и сп. Ютилитис?
B2B (business-to-business) изданията имат две големи предимства спрямо традиционните медии. На първо място, тиражите са ограничени и насочени към професионалистите и компаниите, които работят в съответния сектор. Това означава и по-ниски разходи за печат и разпространение, защото повечето подобни издания разчитат само на абонамент.
На второ място, тези издания може да се финансират допълнително чрез организиране на тематични конференции и обучения, както и чрез специални рекламни издания като каталози и секторни проучвания – нещо, което ние също правим. Не бих казал, че е лесно да се работи при сегашните свити рекламни бюджети, но засега успяваме да финансираме изданията си по този начин.
Вашето пожелание към членовете на СБЖ и читателите на сайта ни?
Пожелавам на всички колеги да запазят борбения си дух и желанието да търсят истината въпреки трудните времена, в които живеем. И нека си помагаме взаимно – поне толкова, колкото сме го правили до момен
Главен редактор на Любословие.bg.
Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)
To provide the best experiences, we use technologies like cookies to store and/or access device information. Consenting to these technologies will allow us to process data such as browsing behavior or unique IDs on this site. Not consenting or withdrawing consent, may adversely affect certain features and functions.
Функционални
Винаги активен
Техническото съхраняване или достъпът са строго необходими за легитимната цел да се даде възможност за използване на конкретна услуга, изрично поискана от абоната или потребителя, или единствено с цел да се осъществи предаване на съобщение по електронна съобщителна мрежа.
Опции
Техническото съхранение или достъпът са необходими за легитимната цел да се съхраняват предпочитания, които не са поискани от абоната или потребителя.
Статистика
Техническото съхранение или достъп, които се използват изключително за статистически цели.Техническото съхранение или достъп, които се използват изключително за анонимни статистически цели. Без съдебна призовка, доброволно изпълнение от страна на Вашия доставчик на интернет услуги или допълнителни записи от трета страна, информацията, съхранявана или извличана само за тази цел, обикновено не може да се използва за идентифицирането Ви.
Маркетинг
Техническото съхранение или достъпът са необходими за създаване на потребителски профили за изпращане на реклами или за проследяване на потребителя на даден уебсайт или на няколко уебсайта за подобни маркетингови цели.