Питам се закачливо – къде съм! Усещам покой, виждам красота и не спирам риторично да се чудя, истина ли е или не… Слънчевите лъчи се заиграват с мен, полъхът на вятъра разнася магическо ухание на царицата на цветята – розата. Мястото ще нарека скрит „рай в ада“. Трудно ми е да приема къде съм при дълбокия контраст между утвърдена представа за това курортно място и красивата видима реалност.
В „сърцето“ на атрактивния топ курорт, спечелил си „слава“ на съблазнителна дестинация за купони и нощен живот, се открива един приказен рай – необятна зеленина, изобилие на красиви растения, чистота и видимата идилия, някак приказно сгушена, скрита и толкова далечна с мястото, на което всъщност се разгръща – Слънчев бряг. Да, повярвайте ми и аз съм силно озадачена и доста изненадана, но е истина. Доста гостоприемно съм приветствана от милите си домакини, с които ще имам удоволствието да работя в комплекс „Cascadas“.
И така, това райско кътче се е скрило много успешно от „кича“ и клишираното схващане за „разкрепостена“ свободия. В тази идилия игриво погледът ми се опитва да обхване и види всичко и забелязвам как зад всяко ъгълче се крие изненада. Сякаш с определението просто „красиво“ не мога да представя видимите шедьоври, излезли изпод човешкото въображение и ръка.
Полезрението ми е погълнато от креативните места за хранене в комплекс „Cascadas“. Да, тук говорим за кулинарна фиеста и чинии, побрали красотата и изразили едно богато въображение и несъмнен кулинарен талант. Гладиаторите в кухнята и екипът от професионалисти влагат душите си в това, което правят и резултатът е измеримо видим. Не си спомням от кога не съм виждала толкова сърдечност, искреност и дружелюбие във всеки един жест и мимика.
Приятелският климат е навсякъде, а прекрасният чаровник и талисман на това местенце – бърборещият папагал Коко, закачливо се заиграва с всички, танцува и наблюдава посетителите някак аналитично и с разбиране. Аз лично не мога да спра да му се любувам, бързо възприема и имитира съвършено добре.
Ресторантите поставят акцент върху средиземноморската кухня – атрактивно разнообразна и на изключително високо ниво. Аз работя на лаптопа си, но магическо ухание ме „гъделичка“ и приканва да вкуся от магията на кулинарния аромат. В италианския ресторант гледката в градината е невероятна – красивият парк и шумоленето на водопада на басейна, разположени пред ресторанта вдъхновяват и прочистват съзнанието. Ресторантите са избрали да се профилират в италианската, испанската и разбира се българската кухня. Три ресторанта, препращащи към кулинарни традиции, фееричен вкус и удоволствие от храната. Вкусовете са грандиозни, чиниите са пъстри, многоцветни, а цветовете пораждат аналог с красиво нарисувана картина. Бих казала, че в тази кухня изкуството е пресътворено в красива кулинарна мистика на вкусове и аромати.
Давам полет на въображението си, мечтая, вярвам и искам да съм тук и сега. Мисля че единствено при пътуванията ми на Запад съм виждала подобен синхрон. Където и да погледна, виждам зеленина – добре поддържани паркове, наситено сини басейни, езерца с патета, костенурки и рибки, фитнес на открито и още много кътчета съвършено и креативно замислени, реализирани и поддържани. И така сред този красив оазис се развихря фантазията и докато се разхождаш, повярвайте ми, забравяш за каквито и да било битовизми и теготи. Това е алтернативно бягство, но от реалност в паралелна по-красива и истинска.
Но бързам, имам среща с нещото, превърнало се в най-важния повод, довел ме отново тук – морето. 
Вдишвам глътка въздух и цялото ми същество усеща полъха и аромата на море. Усещам, че се променям и сякаш се сражавам и собственото ми оръжие ме държи в плен и никой не чува моя зов, но виждам колко красиви са небесните и морските вълни, сякаш никой не ме вижда и чува…
Срещам морското утро и съм готова за освежаваща и опознавателна разходка на красивия комплекс. В момента виждам едни хора, минувачи, които сякаш, за да ме озадачат още повече, проявяват своиствена непринудена вежливост. Да, мили са и се усмихват на околните (включително и на мен) възпитано и с грация, докато малчуганите чуруликат весело наоколо и сякаш възраждат живота с нова сила. И тази приказна реалност е тук, може да бъде видяна от всеки дръзнал да събуди духовното, да види съвършенството, да напусне пренаситения си уютен свят да чуе своя вътрешен шепот, да се усмихне и просто да се наслади на дара – живот. Не е утопия, а просто детско прозрение, предтеча към една друга различна сензитивност.
Неотдавна аз се опитвах да избягам от реалността, да преоткрия сетивата си и да се покрия от въртележката на живота, но в момента се радвам с цялото си същество на красивото видимо случващо се.
Животът е като приказка, в която герой и разказвач се сливат в едно и тази приказка трябва да разкрива устрема в търсене на истинската стойност на човешка същност. Та не се ли крие в живота вечната промяна и от това да грабнеш най-доброто от момента?!
Скоро с удоволствието ще Ви представя някои от кулинарните творци на това място и стратезите, които координират и популяризират работния процес. И смея да потвърдя, са изградили едно място, което засвидетелства едни сериозни претенции за предоставяне на храна с отлично топ качество, граничещо с грациозност и дори, кулинарно изкуство.
Статия на Мария Николчева, Слънчев бряг, 05.06.2016 г.
Поздравления за поредната изключителна статия =]
С думи успяваш да обрисуваш пейзажа на красивото ежедневие, с коеото си се обградила. Бравос 🙂